Решение № 8373 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6595/2009 г.

Решение № 8373 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6595/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане, подадено от "Овърсиз Инвестмънт Тръст" ЕООД със седалище в град София за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на решение № 2250 от 27.02.2008 година по адм. дело № 11914/2007 година на Върховния административен съд, първо отделение. С него е оставено в сила решение от 20.07.2007 година на Софийски градски съд по адм. дело № 3332/2005 година. Позовава се на ново обстоятелство, установено с ново писмено доказателства от съществено значение за крайния изход на спора. Ответната страна чрез представителя си дава становище за неоснователност на искането за отмяна. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240, ал. 1 АПК - видно от щемпела на пощенския плик и като такова е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 121 ДПК (отменен). Образувано е по жалба от търговското дружество против данъчно-ревизионен акт № 330 от 27.05.2005 година от ДП "Оборище" при ТДД София, потвърден с решение № 2278 от 23.08.2005 година на директора на РДД - София. С него е определено данъчно задължение за внасяне на ДДС в размер на 159 351.76 лева и лихви - 18 854 лева. Съдът е разгледал спора по същество и е приел, че предаването на строежа от строителя на възложителя се извършва при съставяне на констативен протокол от възложителя, проектанта, строителя и лицето, управляващо строителен надзор. С него се удостоверява, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите и условията на сключения договор. За краен момент, в който "Овърсиз Инвестмънт Тръст" ЕООД е следвало да отчете строителната услуга на "Арко Асетс Груп" ЕООД, възложена по договор за строителство от 18.08.2002 година е счетена датата 14.05.2004 година. Жалбоподателят обаче не е издал данъчни фактури и не е начислил ДДС. Не е начислил данъка и през месец март на 2004 година. С оглед данните по делото за съставен на 22.03.2004 година протокол за установяване годността на ползване на строежа от държавната приемателна комисия, съдът е счел, че към тази дата строителната услуга е изпълнена. Въпреки това липсва документ за отчитането й, както и начисляване на дължимия ДДС за извършената облагаема доставка. Издадена е само фактура № 30 от 14.04.2004 година с данъчна основа 114 830 лева с начислен ДДС в размер на 22 966.04 лева. Съдът обаче е приел, че след като жалбоподателят е извършил строителството на цялата сграда, то е следвало да отчете на възложителя не част, а цялата стойност на строителната услуга, да издаде за нея данъчна фактура и да начисли дължимия ДДС. По тези съображения е квалифицирал обжалвания ДРА, като законосъобразен и с решение от 20.07.2007 година е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Дружеството е подало касационна жалба срещу решението на Софийски градски съд, по която е образувано адм. дело № 11914/2007 година на Върховния административен съд. Позовал се е на неправилно приложение на материалния закон при отчитане датата на настъпване на данъчното събитие. Според жалбоподателя то възниква в по-късен момент от датата на издаване на разрешение за ползване. Касационната инстанция е обсъдила касационните доводи и е приела за правилни изводите на ревизиращите органи относно факта, че услугата е завършена по смисъла на чл. 25 ЗДДС към момента на издаване на разрешението за ползване на сградата. С решение № 2250 от 27.02.2008 година на Върховния административен съд е оставено в сила решението на първоинстанционния съд. С настоящото искане се претендира отмяна на влязлото в сила решение поради наличие на ново обстоятелство, обективирано в ново писмено доказателства, което според страната има значение за изхода на спора. Като такова се представя писмено становище, издадено от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите и изпратено до дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП. Видно от изричното отразяване в заглавната му част, то касае данъчното третиране на доставки, свързани със земя и сгради и вещни права върху тях по ЗДДС в сила от 1.01.2007 година. Писмото инкорпорира в себе си мнение и становище на отправените запитвания. С него не се установяват спорни факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. Поради това то изобщо няма характер на писмено доказателство за правоотношенията, предмет на обсъждане в конкретното съдебно производство. Отделно от това становището, дори и да съставлява вътрешно ведомствен акт се отнася за данъчен закон, който е в сила от 1.01.2007 година. А правният спор касае данъчни взаимоотношение по действащ преди това ЗДДС. Без всякакво значение е дали по еднакъв или по различен начин се определя в двата закона датата на данъчното събитие. Поради това доводите в тази насока, направени в молбата за отмяна са неоснователни. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК има предвид онези новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Писменото становище не съдържа такива характеристика. Поради това съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК и подаденото искане за отмяна на влязлото в сила решение се явява неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и направеното искане от представителя на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, ще следва да се осъди търговското дружество да й заплати сумата 150 лева. Същата е определена по чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 година за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал., АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия