Решение № 3985 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12229/2019 г.

Решение № 3985 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12229/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 5018 от 17.07.2019 г., постановено по административно дело № 13500/2018 г., Административен съд – София-град (АССГ) е: 1) отхвърлил жалбата на Софийския районен съд срещу решение № 1040-21-552/30.11.2018 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – София-град, с което е потвърдено разпореждане № 22642/18.10.2018 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което е признато за трудова злополука претърпяното от Я. Н. здравословно увреждане на 09.10.2018 г.; 2) осъдил Софийския районен съд да заплати по сметка на ТП на НОИ – София-град сумата в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение; 3) осъдил Софийския районен съд да заплати на Я. Танчева от [населено място] сумата в размер на 300 лева, представляваща разноски по делото. Съдебното решение е оспорено от Софийския районен съд, действащ чрез пълномощника Т. Джурина (служител с юридическа правоспособност). По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено, след което делото да се върне за разглеждане от друг състав на АССГ или касационната инстанция да постанови окончателен акт, с който да отмени решение № 1040-21-552/30.11.2018 г. на директора на ТП на НОИ – София-град като незаконосъобразно. Претендира и присъждане на разноски за осъществяваното по делото процесуално представителство. Ответницата по касация Я. Танчева, действаща чрез пълномощника адвокат И. Георгиев, в писмен отговор и в съдебно заседание аргументира теза за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила и да й се присъдят направените за производството пред настоящата инстанция разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалвания с нея съдебен акт като правилен да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Я. Танчева, съдебен деловодител в Софийския районен съд, на 09.10.2018 г. около 08.00 часа (преди началото на работното време, което е от 8. 30 часа) се е придвижвала по обичайния път от основното място на живеене – [населено място], [адрес], към работното си място – гр. София, бул. "Ген. М. Д. Скобелев" № 23. Бързайки за автобуса, пострадалата е стъпила накриво с левия си крак върху бордюра до спирка "Нишава" на бул. "П. Ю. Тодоров", при входа на Южния парк, на около 500 метра от блока, в който живее, и е усетила силна болка. Куцукайки, се е върнала в дома си и се е обадила на свои колежки, които осведомила, че поради случилия се здравословен инцидент няма да може да отиде на работа, защото има нужда от медицинска помощ. Посетила е спешен кабинет в УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов", където било установено счупване на метатарзална кост на ляво ходило, за което й е бил издаден на същия ден болничен лист за временна неработоспособност с причина – злополука – трудова по чл. 55, ал. 2 от КСО. На 17.10.2018 г. на основание чл. 57, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ – София-град е подадена декларация от осигурителя Софийски районен съд за станалата злополука, към която били приложени протокол от 16.10.2018 г. за разследване на злополуката от осигурителя и обясненията на пострадалата служителка и на нейните колежки, на които тя се е обадила след настъпването на инцидента. В ТП на НОИ – София-град е съставено досие на злополуката съгласно чл. 59 от КСО. На 18.10.2018 г. е издадено процесното разпореждане № 22642 от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което злополуката е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО. Разпореждането е обжалвано по административен ред от страна на осигурителя на пострадалата, но жалбата не е уважена, а актът на длъжностното лице е потвърден с решение № 1040-21-552 от 30.11.2018 г. на директора на ТП на НОИ – София-град. За да отхвърли сезиралата го жалба от работодателя срещу това решение първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт, както и потвърденото със същия разпореждане, са издадени от компетентни органи в рамките на правомощията им при спазване на изискванията за форма и на административнопроцесуалните правила. Съдът е формирал решаващ извод, че процесната злополука е трудова, и като са приели същото, административните органи са постановили материално законосъобразни актове. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на Софийския районен съд против решението на директора на ТП на НОИ – София-град не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Решението е и правилно и не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. То се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение на директора на ТП на НОИ – София-град съобразно очертаните предели на предмета на съдебна проверка. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи. Правилно е приетото от съда за доказано по категоричен начин наличието на трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО, настъпила по отношение на Я. Танчева вследствие на претърпяното от нея здравословно увреждане на 09.10.2018 г. Както правилно е посочено в мотивите на проверяваното съдебно решение, злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично (причинено от външно, обикновено физическо въздействие върху тялото и организма) или нетравматично (болест). Съществените белези на злополуката са, че тя представлява внезапно (непредвидено и спонтанно) увреждане на здравето, което е резултат (последица) на вътрешно или външно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм. Трудовата злополука е злополука (внезапно увреждане на здравето), станала при извършване на възложената от работодателя (за работници и служители по трудово правоотношение) или от органа по назначаването (за държавните служители) работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 от КСО). Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО (в чиято хипотеза попада и процесният случай), трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 (Танчева е такова лице) и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. Настъпилото травматично увреждане на здравето, изразяващо се в счупване на метатарзалната кост на лявото ходило, получено от служителката в резултат на стъпване накриво по време на обичайния й път при отиване от основното й място на живеене към работното й място, попада в тази категория. Констатираната временна неработоспособност е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето на пострадалото лице, като е налице и връзка между злополуката и трудовото правоотношение на пострадалата. Неоснователно е възражението на касатора за необоснованост на обжалваното решение, поради неправилна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са допуснати в подложеното на касация съдебно решение. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Настоящият съдебен състав споделя преценката на първоинстанционния съд относно анализа на доказателствата (писмени и гласни), като обективна и надлежно аргументирана. Останалите наведени в касационната жалба твърдения също не оборват правните изводи на Административен съд – София-град, мотивите за които касационната инстанция напълно приема, поради което не следва да бъдат дословно преповтаряни. В същия смисъл е и постановеното по казус със сходна фактическа обстановка решение № 8627 от 04.07.2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, по административно дело № 12902/2016 г. По тези съображения касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на разноски за осъщественото по делото процесуално представителство също е неоснователна и не следва да бъде уважена. Същевременно ответницата по касация, за която изходът на спора е позитивен, е направила своевременно искане за присъждане на сторените деловодни разноски, които се равняват на сумата от 300 лева, заплатени от Танчева на упълномощения да я представлява пред Върховния административен съд адвокат (л. 13, л. 15 и л. 27 от настоящото дело). Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК тази сума трябва да й бъде присъдена, като заплащането й следва да се поеме от касатора. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,