Решение № 2752 от 24.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12441/2011 г.

Решение № 2752 от 24.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12441/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Димитров Иванов от гр. Варна, чрез пълномощника му адвокат Станислав Славов, против решение № 1786 от 13.07.2011 г. на Административен съд - Варна, ХХХIV състав, постановено по адм. дело № 2990/2010 г. по описа на съда, с което е отменена заповед № 2373 от 26.07.2010 г. на кмета на община Варна, с която на основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е одобрена оценката на имот № 1639, к. р. 549 по кадастралния план на м. "Прибой" землище "Галата" община Варна, с площ от 568 кв. м, в размер на 3464 лева. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде потвърдена оспорената заповед на кмета. Ответникът - кметът на община Варна не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Костадин Илиев Петров, в писмено възражение, чрез процесуалния си представител адв. Стоева, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованата страна - Живка Стоянова Стойнова не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за основателност на касационната жалба. Посочва, че в нарушение на чл. 202 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, решаващият състав не е обсъдил експертните заключения, заедно с всички доказателства и всички доводи на касационния жалбоподател. В нарушение на чл. 152, ал. 4 и чл. 171, ал. 4 от АПК не е изискана административната преписка в цялост, тъй като от материалите по делото е очевидно, че не са приложени първоначалната молба по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и всички останали документи, представени и съставени от административния орган и съответните длъжностни лица, включително заповедите, които са били предмет на съдебен контрол, видно от приложените съдебни решения. Това е било необходимо, за да се установи кога първоначално е сезиран административният орган, във връзка с молба на основание § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което е от съществено значение за преценка на приложимите разпоредби. Не е съобразено, че с влязло в сила съдебно решение е признато право на касационния жалбоподател да закупи процесния имот, на основание § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ - решение № 10998/2003 г. по адм. дело № 7304/2003 г. на ВАС, задължително, съгласно чл. 220 от ГПК (отм.). В приложимите нормативни разпоредби не се съдържа регламентация за преклудиране на така признатото право в зависимост от продължително неправомерно бездействие на административния орган да се произнесе, съобразно указаното му с влязло в сила съдебно решение, респ. в случай на произнасяне на друг административен орган в друго административно производство относно одобряване на ПНИ. В тази връзка е несъстоятелно позоваването на чл. 285 от АПК, относимо към други правоотношения, предвид и на ПВС № 4/1976 г. Обжалваното решение е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 и следва да се отмени, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане. След като прецени доводите в касационната жалба и отговора по чл. 163 от АПК, както и сам извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК на оспореното решение, Върховният административен съд, Четвърто отделение намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административния съд - Варна е образувано по жалба на Костадин Илиев Петров, в качеството му на наследник на Стоян Костадинов Демиров, собственик с признато право на възстановяване на собствеността върху земеделски имот, част от който е спорния имот, срещу заповед № 2373 от 26.07.2010 г. на кмета на община Варна, с която на основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е одобрена оценката на имот № 1639 по кадастралния план на м. "Прибой" землище "Галата" община Варна, с площ от 568 кв. м, в размер на 3464 лева, като е постановено същата да бъде заплатена от Иван Димитров Иванов, на когото е признато право да придобие имота, на основание трансформация на право на ползване в право на собственост. Възраженията в жалбата са за незаконосъобразност на заповедта, тъй като не е налице правно основание за оценяване на имота, предмет на същата. Правата на ползувателя - адресат за заповедта, за придобиване на имота и оценяването му, са признати в съдебно производство, в което жалбоподателят не е участвал. Имотът е оценен като такъв по кадастрален план, а за него е одобрен ПНИ, който е влязал в сила, и с който имотът е отреден на наследниците на Стоян Демиров - жалбоподателя и Живка Стойнова. Освен това е налице изтекла давност по смисъла на чл. 285 от АПК за издаването на оспорената заповед. По тези съображения се иска отмяната на оспорения акт. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателствата - тези, в приложената административна преписка, както и заключенията на назначените единична и тройна съдебно-технически експертизи и е приел, че административното производство е започнало по заявление от Иван Димитров Иванов от 25.05.2010 г. за изготвяне на оценка на процесния имот, като земя по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. След възлагане на оценката, кметът е издал оспорената заповед. На заявителят е предоставено право на ползване по реда на ПМС № 26/1987 г., който акт е в приложното поле на § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. С решение по адм. дело № 30/2000 г. по описа на ВОС, потвърдено с решение на ВАС по адм. дело № 7304/2003 г. е признато право на заявителя да придобие имота, на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и е разпоредено изготвяне на оценка за заплащането му. Установено е също така, че за процесната местност, в която се намира имотът е одобрен ПНИ, със заповед на областния управител от 15.12.2003 г., като с плана имот № 1639 е отреден на наследници на Стоян Демирев, бивш собственик и същите са вписани и в регистъра на собствениците към него. Последният е праводател на жалбоподателя и заинтересованата страна Живка Стойнова. В тази част, след обжалване и отхвърляне на жалбата на Иван Димитров Иванов, ПНИ е влязъл в сила. Назначените експертизи са дали варианти на оценка на имота, съгласно НОЦЗЗ, ППЗДС и пазарна. При тези данни, съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, но при неправилно приложение на материалния закон и производствените правила, поради което подлежи на отмяна. На първо място е приел, че заявителят е сезирал с искането си административният орган едва на 25.05.2010 г., т. е. няма качеството на правоимащ, по смисъла на § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, тъй като не е заявил искането си за оценка в предходните срокове и в срока по същия текст. Освен това в обжалваната заповед имотът е индивидуализиран по кадастрален план, въпреки че за него е налице влязъл в сила ПНИ, съответно не са налице основания да се одобрява оценка по предходен кадастрален план, а не по ПНИ. Не е спазена и процедурата по § 61 от ПЗР на ППЗСПЗЗ кметът на общината да издаде заповед за признаване на правото да се придобие или не имотът, след което да възложи оценка на същия, която заповед подлежи на оспорване и едва след влизането й в сила да се издаде заповед за оценяване, която също може да бъде оспорена. В случая заявителят вече веднъж е заявил права, като по искането му е издаден отказ - заповед № 2352/1999 г., който е отменен след оспорване по съдебен ред. Съдебното решение, обаче не е изпълнено своевременно, а междувременно е влязъл в сила ПНИ, съответно към датата на подаване на искането - 25.05.2010 г., срокът по § 61 е изтекъл и правата на заявителя са преклудирани. В този смисъл заповедта не е съобразена и с нормата на чл. 285 от АПК съгласно която изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са минали пет години от влизането му в сила. Отделно е налице нарушение, тъй като в оспорения акт не е отбелязан редът за изготвяне на оценката. По тези съображения заповедта е отменена. Така постановеното решение е неправилно. За касатора са налице, всички основания за издаване на оценка на имота, за който с влязло в сила съдебно решение е признато право да го придобие по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, след трансформация на надлежно предоставено право на ползване в право на собственост. Необоснован с оглед доказателствата и данните по делото е изводът на съда, че заявителят - настоящ касатор не е подал в срок искането си за оценяване и придобиване на имота. Въпросът за срочността на подаване на искането за закупуване на имота, както и тези за наличие на всички останали предпоставки по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ - надлежно предоставено право на ползване по реда на акт, включен в приложното поле на § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, застрояване на имота със сграда, извън изключенията по § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, т. е. отговаряща на изискванията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, реализирана в срок до 01.03.1991 г., са вече разрешени с влязлото в сила съдебно решение, което е задължително на администрацията и съда. Видно от същото, искането за закупуване е подадено на 26.01.1998 г., т. е. в срока по § 61, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ - до 30.01.1998 г., както и са налице всички останали елементи от фактическия състав на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Обстоятелството, че след влизане в сила на съдебното решение, с което на настоящия касатор са признати права и преписката изрично е върната на компетентния административен орган за изготвяне на оценка, т. е. за издаване на заповед по § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, същият не се е произнесъл в продължение на един твърде дълъг период от време, не може да повлече неблагоприятни последици за правоимащото лице, както е приел съдът. Съдебно признатото му материално право не може да бъде преклудирано. Поради това правилно административният орган изрично в процесния акт е посочил както фактическите, така и правните основания за издаване на заповедта си, в това число и се е позовал на влязлото в сила съдебно решение. Неправилно съдът е приел, също така, че в случая не е спазена процедурата по § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Напротив, заявено е искане в срок, по което кметът на общината се е произнесъл с отказ - заповед № 2352/1999 г., която с вече цитираното съдебно решение е отменена и съдът след отмяната на акта се е произнесъл по същество, като е признал на Иван Димитров Иванов право да придобие имота, и е разпоредил извършване на оценка на същия за заплащането му, като преписката е изпратена на компетентния административен орган, т. е. съдебното решение е заменило заповедта по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Налице е стабилен съдебен акт, пораждащ права за ползувателя. Процесната понастоящем заповед е такава по § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, което правно основание е посочено като основание за издаването й, съответно същата довършва започнатата процедура. Вярно е, че довършването на процедурата по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е следвало да бъде приключено преди приемането на ПНИ, която поредност в случая не е спазена, но това се дължи на бездействието на администрацията, което не може да доведе до неблагоприятни последици за правоимащото лице. Именно понеже се касае до довършване на процедурата по § 62, съответно заповедта е такава по § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, правилно в административния акт, имотът е индивидуализиран по кадастралния план, а не по влезлия в сила ПНИ. След довършването на процеса по придобиване на собствеността от касатора, ПНИ ще подлежи на изменение в тази част, по реда на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В обжалваното решение, съдът неправилно е уважил претенциите на наследниците на бившия собственик - възраженията за отсъствие на предпоставки за придобиване на собствеността от ползвателя, които не са относими към законосъобразността на заповедта за оценка. Същите са относими към процедурата по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, за която, както вече не един път се спомена, е налице влязло в сила съдебно решение. В тази връзка неоснователно е и приетото от съда, че бившият собственик или наследниците му не са били уведомени за производството за признаване на правото ползувателят да придобие имота. Видно от приложеното копие от съдебното решение (стр. 22 от делото), в съдебното производство е участвала Живка Стойнова, която надлежно е упражнила правата на наследниците на бившия собственик. За процесната заповед също така е налице надлежно уведомяване. Неправилно е и позоваването от съда на разпоредбата на чл. 285 от АПК. Същата касае принудително изпълнение на актове и съдебни решения по реда на дял пети АПК, което в случая не е приложимо. С оспорения акт е налице положително произнасяне на задължения административен орган и издаване на индивидуален административен акт. Що се касае до размера на определената оценка, неоснователно е възражението, че същата е незаконосъобразно определена. Видно от заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, стойността на имота, определена по приложимия в случая, съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ ред - този по Наредбата за определяне цените на земеделските земи, възлиза на 2604 лева. Оценката, определена от административния орган в оспорената заповед е по-голяма от действителната цена, т. е. жалбата е неоснователна и по това оплакване. Обжалваната заповед не страда от пороци по чл. 146 от АПК и приемайки обратното съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Спорът напълно е изяснен от фактическа страна и не се налага връщане на делото за ново разглеждане, поради което след отмяната на решението, настоящият състав следва да се произнесе по същество, като отхвърли първоначалната жалба против заповедта на кмета на община Варна, като неоснователна. На касатора следва да бъдат присъдени направените в производството по делото разноски, които са заявени в срок пред първата инстанция, представен е списък на разноските, както и същите са установени от представените вносни бележки и договор за правна помощ и съдействие, с отразена действително внесена сума. Разноските възлизат на 950 лв. общо, като с оглед изхода на делото следва да бъде осъден да ги заплати Костадин Илиев Петров. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2, и чл. 222, ал. 1 от АПК, и чл. 143, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение