Решение № 6578 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1549/2012 г.

Решение № 6578 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1549/2012 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на лечебното заведение Специализирана хирургична болница за активно лечение "Здравец" (СХБАЛ) - гр. Русе, подадена от неговия управител Спас Ангелов Ганев, срещу решение № 54 от 28.11.2011 г. по адм. дело № 424/2011 г. на Административен съд - гр. Русе.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От данните в констативен протокол от 21.06.2011 г. е видно, че при проверка за изпълнението на индивидуалния договор за болнична помощ било констатирано, че задължително здравноосигуреното лице (ЗЗОЛ) Неделчо Христов Стоянов е бил хоспитализиран по клинична пътека (КП) № 167 "Оперативни процедури при хернии" с поставена приемна диагноза "Ингвинална херния вдясно - МКБ 10, К 40.9", като в деня на хоспитализацията - 28.03.2011 г. - от извършените хематологични изследвания било установено, че пациентът е с по-ниски стойности от референтните на показателите хемоглобин, еритроцити и хематокрит. След успешно извършена оперативна интервенция на 29.03.2011 г., пациентът е дехоспитализиран на следващия ден - 30.03.2011 г., без да е извършено контролно изследване на посочените хематологични показатели и без да е извършен консулт с хематолог за изясняване на този анемичен синдром. Лекарят - контрольор, извършил проверката, е приел, че лечебното заведение не е изпълнило критериите за дехоспитализация на пациента, които според чл. 176, т. 8 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2011 г. (НРДМД 2011 г.) включват задължително обективизиране, компенсиране или нормализиране на параметри и биоконстанти, както и извършването на контролни медико-диагностични изследвания при отклонения в жизнени параметри и лабораторни показатели. Затова е изготвил и протокол № 93 от 21.06.2011 г. за неоснователно получени суми, основан на чл. 195 от същия Национален рамков договор, според който при неизпълнени критерии за дехоспитализация директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми.

Директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Русе е възприел изводите на лекаря - контрольор и с писмена покана изх. № 29-62-449 от 08.09.2011 г. е започнал действия в изпълнение на чл. 195 от НРДМД 2011 г. (за удържане на сумата 595,63 лв., от която изплатени по КП 574 лв. и 21,63 лв. изтекла лихва).

С посоченото по-горе решение Русенският административен съд е отхвърлил жалбата на СХБАЛ срещу тази писмена покана, приемайки че в случая "не е налице довършен лечебен процес, а пациентът е изписан от лечебното заведение с неустановени жизнени параметри и лабораторни показатели в разрез с изискването на чл. 176, т. 8 от НРД-2011."

С касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, основани на следните аргументи:

1. Писмената покана безспорно е индивидуален административен акт и тъй като в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) няма определен срок за нейното издаване, следва че важат сроковете по АПК. В случая тези срокове били пропуснати, тъй като от започването на административното производство със заповед № РД-09-487 от 13.06.2001 г. на директора на РЗОК до 8.09.2011 г., на която дата е издадена оспорената писмена покана, били изминали повече от законоустановените 14 дни. Неспазването на срока за издаване на административния акт е самостоятелно основание за неговата отмяна.

1. Първоинстанционният съд бил възприел тезата на административния орган, че в случая били извършени нарушения на чл. 7, т. 4 от Приложение № 13 към чл. 3 на ПМС № 304 от 17.12.2010 г. и на чл. 195 от НРД 2011, последно предложение - неизпълнени критерии за дехоспитализация. Но от изложените мотиви в писмената покана не ставало ясно с кое свое действие или бездействие изпълнителят на болнична медицинска помощ е осъществил състава на чл. 7, т. 4 от приложение № 13 към чл. 3 на ПМС № 304 от 17.12.2010 г. - дали адм. орган счита, че не са осигурени на пациента непрекъснатост на болничната помощ и грижи или няма координация между специалистите, които ги осъществяват, кое действие не е съобразено с диагностично-лечебния алгоритъм на КП № 167.

1. В писмената покана било посочено, че е нарушен чл. 195 предложение последно от НРД 2011 и не е констатирано нарушение на чл. 176 от НРД 2011 г. В същото време съдът бил приел, че е допуснато нарушение на чл. 176, т. 8 от НРД 2011, въпреки че е бил длъжен да се произнесе по законосъобразността на административния акт съобразно правните норми, на които той е основан. Основанието, на което била издадена писмената покана - неспазване на алгоритъма на клиничната пътека - не било обсъдено от първоинстанционния съд.

1. Алгоритмите на клиничните пътеки били описани в приложение № 18 на НРД 2011, но това приложение не било обнародвано в Държавен вестник, поради което не може да счита за част от нормативната база и има само пожелателен характер.

Тези аргументи са неоснователни.

1. Чл. 57 АПК е наименован "Срокове за издаване на индивидуалния административен акт", но установените с него правила са продължени с правилото на чл. 58, ал. 1 АПК, според което непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Следователно, ако писмената покана за възстановяване на неоснователно получени суми от ИМП трябва да бъде издадена в някой от сроковете по чл. 57, ал. 1 АПК (касационният жалбоподател е избрал срока по чл. 57, ал. 1 АПК - 14 дни), то непроизнасянето (неиздаването на писмена покана) в този срок следва да се счита за мълчалив отказ да бъде издадена писмена покана за възстановяване на неоснователно получените суми. В съдебната практика до днес обаче няма описан случай на мълчалив отказ да бъде издадена писмена покана за възстановяване на неоснователно получени суми. Защото сроковете по чл. 57 АПК са установени за издаването на т. нар. благоприятстващи (позитивни) административни актове - актове, които създават или признават съществуващи вече права или привилегии на техните адресати. На тези административни актове противостоят т. нар. престационни административни актове - които създават или установяват съществуващи вече задължения или забрани за техните адресати. Издаването на престационните административни актове не е обвързано със срок. С писмената покана се създава задължение за нейния адресат да възстанови неоснователно получени от него суми. Поради това писмената покана е престационен административен акт, от който възниква задължение за плащане (задължение за нейния адресат) и издаването й не е обвързано със срок, нито пък е подчинено на правилата по чл. 57 АПК.

От друга страна, в своята константна практика Върховният административен съд неизменно изразява становището, че сроковете по чл. 57 АПК са инструктивни, а не преклузивни, поради което пропускането им не преклудира (не прекратява) правомощието на административния орган да издаде съответния административен акт.

1. Според чл. 195, предложение последно от НРДМД 2011 г. при неизпълнени критерии за дехоспитализация директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми. А според чл. 176, т. 8 НРДМД от 2011 г. критериите за дехоспитализация включват задължително и извършването на контролни медико-диагностични изследвания при отклонения в лабораторни показатели. Такова медико-диагностично изследвания в случая не е било извършено, поради което обосновано директорът на РЗОК - гр. Русе и Административен съд - гр. Русе са приели, че критериите за дехоспитализация не са били осъществени (или изпълнени). Това неосъществяване (неизпълнение) е факт, който поражда правомощието (правото и задължението) на директора на РЗОК да удържи неоснователно платените суми, а удържането на сумите може да бъде основано само на влязла в сила писмена покана, пораждаща задължение за адресата й да плати и правомощие на директора да удържи посочената в нея сума (принудително да събере тази сума; принудително да наложи изпълнение на задължението на адресата да плати сумата).

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,