Решение № 6995 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11938/2016 г.

Решение № 6995 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11938/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. А. П., Н. Ц. Д., Д. Ц. И., К. Ц. П., С. С. Б. и И. В. П. срещу решение № 5507 от 07.08.2015 г., постановено по адм. д. № 12406/2014 г. по описа на Административен съд - С.-град. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответните страни: главният архитект на Столична община, Ц. Т. Й., П. Б. П. и З. Б. Б., не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Производството пред Административен съд - С.-град е образувано по жалба на С. А. П., Н. Ц. Д., Д. Ц. И., К. Ц. П., Б. Б. П., С. С. Б. и И. В. П. срещу заповед № РД-09-50-725/12.09.2014 г. на главния архитект на Столична община (СО), с която е отказано да се изработи проект за изменение на план за регулация (ИПР) на с. К., прокарване на от о. т. 120 до о. т. 129 и изменение на улица от о. т. 129 до о. т. 132 между кв. 2, кв. 29 и кв. 30, район "Н. И." по внесеното заявление вх. № ГР-94-00-110/08.06.2012 г. Административният орган е изтъкнал доводи, че не са налице основанията по чл. 134, ал. 2 ЗУТ. Основанието по чл. 134, ал. 2, т. 6 не може да обосновава изменение на уличната регулация, освен в случаите на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Това основание не е налице, тъй като сроковете по чл. 208 ЗУТ не са изтекли. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата поради това, че не е изтекъл предвиденият законов срок за отчуждаване. Съдът е приел, че по отношение на С. А. П. и К. Ц. П. жалбата е просрочена и на основание чл. 159, т. 5 от АПК е оставил същата без разглеждане в тази ? част. По отношение на останалите жалбоподатели съдът е приел, че при издаването на оспорената пред него заповед не е извършено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, поради което е отхвърлил жалбата, с която е сезиран и е възложил в тежест на жалбоподателите разноските по делото. Решението е неправилно: Както съдът, така и административният орган е приел, че по действащия план за регулация /ПР/ част от имоти с идентификатори 40436.5396. 321 и 40436.5396.327 са предвидени за отчуждаване за изграждане на улица. Основание за исканото изменение според съда, е нормата на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ-т. е. в срока по чл. 208 да не е започнала процедура по отчуждаване. В случая съдът не е установил релевантните за исканото изменение факти. На първо място, не е ясно кой е действащият план за регулация и какви са неговите предвиждания. Планът за улична регулация е одобрен с решение № 21 по протокол № 32/2001 г. на СОС, изменен с решение № 80 по протокол № 56/2003 г. на СОС. П. на жалбоподателите е за изменение на плана за регулация чрез изграждане на улица от т. 120 до т. 132 през имоти. 321, т . 327 и т. 320. В административния акт и в мотивите на съдебно решение е прието, че улицата е предвидена с плана за регулация от 2001 г., а с изменението от 2003 г. улицата отпада, а теренът на улицата се придава към общински урегулиран имот. Тези факти не са безспорно установени от съда. Не е изобщо установено какви са предвижданията на плана за регулация от 2001 г., как собствените на жалбоподателите имоти са засегнати от този план и има ли предвидено отчуждаване и за какво. Не е установено какво точно е последвалото в плана за регулация изменение от 2003 г., засяга ли собствените на жалбоподателите имоти, как ги засяга и чий терен е придаден към общинския урегулиран имот. Тези обстоятелства са релевантни за спора с оглед изясняването на въпроса налице ли е отчуждаване, предприето ли е такова и по кой влязъл в сила подробен устройствен план е предвидено. Липсата на такава преценка рефлектира и върху правното основание, което е прието от административния орган и от съда като относимо към спора. В случая съгласие на собствениците на имотите, през които следва да преминава претендираната чрез изменение на ПУР улица е налице, видно от приложеното заявление, тъй като жалбоподателите са собственици на имотите. Всъщност дали е или не е въпрос, който следва да бъде установен от съда. Обстоятелството пък кой влязъл в сила подробен устройствен план предвижда държавна или общинска нужда, която следва да бъде удовлетворена чрез отчуждаване на имоти или части тях, е релевантен и за правното основание за исканото изменение. Тези въпроси следва да бъдат безспорно установени, включително чрез назначаване на техническа експертиза. На второ място, не е установено започнала ли е изобщо процедура по отчуждаване, за да се преценява изтекъл ли е срокът по чл. 208 ЗУТ. Нормата на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ сочи, че влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят освен на основанията по ал. 1 и когато в съответния срок по чл. 208 не е започнала процедура по отчуждаване. Срокът е преклузивен, като законодателят е определил ново начало и на започване на отчуждителни процедури по старите планове, които запазват действието си и при ЗУТ и които планове не са били изменени по инициатива на собствениците на засегнатите имоти- § 70 ПЗРЗУТ и ТР № 6/2015 г. на Общото събрание на колегиите при Върховния административен съд. При липсата на установени факти съдът не може да прецени прилагането на материалния закон от решаващия съд. Касационната инстанция не може за пръв път да установява нови фактически констатации. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от инстанцията по същество. В частта, с която жалбата на С. П. и К. П. е оставена без разглеждане, решението с характер на прекратително определение е влязло в сила като необжалвано в срок. С оглед горното оспорваното решение следва да бъде отменено, а делото -върнато на същия съд за ново разгледане от друг състав при съобразяване мотивите на настоящето решение. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение,