Решение № 690 от 16.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2725/2008 г.

Решение № 690 от 16.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2725/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване по чл. 218а ГПК (отм.). С. С. В. от гр. С. е подал касационна жалба срещу въззивното решение на Софийския градски съд по гр. д. № 1703/2006 г., в която излага конкретни оплаквания. Ответниците Р. А. В. от с. Д., област София и В. А. Д. от с. Б., област София считат жалбата за неоснователна. След проверка, касационният съд установи следното: Софийският градски съд, с обжалваното решение, постановено на 23.11.2007 г. е допуснал съдебна делба на имот с площ 8.650 дка, № 0* по картата на землището на с. Б., м. "Г" и на имот с площ 0.176 дка, № 0* по картата на землището на с. Б., м. "С", с посочени граници на имотите, като е определил дял 18/81 ид. ч. за С. В., по 21/81 ид. ч. за всяка от съделителките Р. В. и В. Д. и по 7/81 ид. ч. за съделителите А. К., Е. А. и Ц. К. С въззивното решение е оставено в сила решение на Софийския районен съд от 3.05.2006 г. по гр. д. № 1* с което е отказано допускане на поправка на явна фактическа грешка на решението от 20.02.2006 г. по същото дело, относно квотите на съделителите върху допуснатия до делба имот № 1* по картата на землището на с. Б., представляващ широколистна гора с площ 15 дка в м. "К". В касационната жалба на С. В. са изложени съображения за неправилно определяне на квотите на съделителите на допуснатите до делба имоти №№ 0* и 058036, като жалбоподатeлят счита, че неговите права са в размер на 2/3 ид. ч. от притежаваната от наследодателя му С. В. 1/2 ид. ч. от имотите или делбената му квота е 2/6 ид. ч. от имотите, а не определената от съда 18/81 ид. ч. Доводите са неоснователни. Жалбоподателят се позовава на чл. 9, ал. 1 от ЗН и счита, че процесните имоти, останали в наследство от К. В., починала на 11.07.1925 г., са придобити по равно от двамата й наследници - преживял съпруг С негов наследодател и А. В., син на покойната и наследодател на ответниците. При откриване наследството на К. В., обаче е действал Закона за наследството в Ц. България и въззивният съд е приложил точно същия закон - чл. 21 и чл. 38, като е приел, че частта на С. В. е 1/3, а наследствената част на сина А. В. е 2/3 ид.ч. от имотите, от което следва, че делбената квота на ищеца в размер на 18/81 ид. ч. или 2/9 ид. ч. от имотите, е правилно определена. Неоснователна е касационната жалба и в частта, с която се оспорва произнасянето на въззивния съд по отношение на решението на районния съд за поправка на явна фактическа грешка. Софийският районен съд с решението от 20.02.2006 г. по гр. д. № 13072/2002 г. е определил делбената квота на С. В. в размер на 18/27 ид.ч. от имота, представляващ широколистна гора с площ 15 дка в м. "К", като е изложил конкретни съображения относно наследствените му права. Решението му съобщено на 1.03.2006 г. и в законния срок В. е подал въззивна жалба срещу решението само в частта, с която е отхвърлено искането му за делба на имотите №№ 0* и 058036. Ето защо първоинстанционното решение за допускане на делбата на широколистна гора от 15 дка, имот № 1* по картата на землището на с. Б., за определяне на съделителите и делбените им квоти, е влязло в сила и произнасянето на съда по тези въпроси не може да бъде предмет на въззивно и касационно обжалване. С молба от 4.04.2006 г., на основание чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) С. В. е поискал поправка на явна фактическа грешка, допусната в първоинстанционното решение при определяне на делбените квоти. Молбата е оставена без разглеждане от първоинстанциионният съд с разпореждане от 3.05.2006 г., като недопустима, тъй като не съдържа обстоятелствена част, доказваща наличието на явна фактическа грешка. Въззивният съд е преценил това процесуално действие на първата инстанция и правилно го е потвърдил, тъй като молбата от 4.04.2006 г. по същество не представлява искане за поправка на явна фактическа грешка, а е искане за ревизия на първоинстанционното решение относно наследствените права и делбените квоти на съделителите - въпроси, по които съдебното производство е било вече недопустимо поради силата на пресъдено нещо. Ето защо разпореждането на първоинстанционния съд от 3.05.2006 г. и произнасянето на въззивния съд по въпроса за явна фактическа грешка са правилни и не подлежат на касационна отмяна. Върховният касационен съд