Решение № 10465 от 9.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1096/2017 г.

Решение № 10465 от 9.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1096/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "БТВ Медиа груп", ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., пл. "Б." ..№..., представлявано от изпълнителните директори Е. П. Х. А. и Д. Щ., подадена чрез процесуалния им представител юрк. Бояджиева, срещу решение № 8038 от 16.12.2016 г., постановено по административно дело № 7640/2016 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата им срещу решение № 116/09.04.2014 г. на председателя на Патентно ведомство на Р. Б. (ПВ) в частта му с която е отхвърлено искането за отменяне на марка с рег. № 53536 "Господари на ефира" за услугите от клас 41 - развлечение от Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ). В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК . Изложено е, че при повторното разглеждане на делото съдът не изпълнил указанията, дадени с решението на Върховния административен съд, с което делото е върнато за ново разглеждане, а също така е допуснал и нови нарушения. Моли решението да бъде отменено, алтернативно изменено. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - "Г. В." ООД, оспорва жалбата, като неоснователна по съображения, изложени в депозиран по делото писмен отговор. Прави искане към съда да остави в сила обжалваното решение, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски за касационната инстанция. Ответникът - председателят на Патентно ведомство, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "БТВ Медиа груп" ЕАД срещу решение № 116/09.04.2014 г. на председателя на ПВ в частта, с която е отхвърлено искането за отменяне на марка с рег. № 53536 "Господари на ефира" за услугите от клас 41 по МКСУ - развлечение. Административното производство по чл. 25, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 19, ал. 1 от Закон за марките и географските означения (ЗМГО ) е започнало по подадено искане с вх. № 70-00-10235/21.10.2013 г. от "БТВ Медиа груп" ЕАД за отмяна на регистрацията на марка "Господари на ефира" рег. № 53536 за посочените в искането стоки и услуги от класове 16, 25, 29, 30, 33, 41 МКСУ. След провеждане на административното производство, председателят на ПВ е издал решение № 116/09.04.2014 г., с което е отхвърлено искането за отменяне на марка с рег. № 53536 "Господари на ефира" за услугите от клас 41 МКСУ - развлечение, с мотиви, че марката е използвана за посочените услуги във вид, който не се различава от вида, в който е регистрирана. За да постанови решението си, съдът е изложил, че марка, рег. № 53536 "Господари на ефира" е комбинирана марка, регистрирана на 15.12.2005 г. за услугите от клас 41 на МКСУ - развлечения. Приел е, че тъй като от подаване на искането за отменяне на регистрацията на марката са изминали повече от пет години от датата на регистрацията й /искането е било подадено на 21.10.2013 г./, то периодът за доказване на използването на марката на територията на Р. Б. е от 1.10.2008 г. до 21.10.2013 г. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че процесната марка е реално използвана за услуги от развлекателен характер, попадащи в обобщеното понятие "развлечение" от заглавието на клас 41 МКСУ. По делото са представени доказателства - диск с епизоди от 24.03.2011 г., 22.03.2012 г. и 21.03.2013 г., заснети и излъчени 21.10.2008 г. - 21.10.2013 г. Установено е, че във всеки един реализиран и пуснат в телевизионния ефир епизод от предаването "Господари на ефира" в релевантния период е посочено ясно кой е неговия продуцент, както в началото на предаването, така и в неговия край. С оглед което е приел, че използването на марката "Господари на ефира" се осъществява чрез предлагането или предоставяне на услуги с този знак. Съдът е направил извод, че използването на марката се осъществява от притежателя "Г. В." ООД за предоставяне на услуга производство /продуциране на шоу /развлекателна програма "Господари на ефира", като предоставянето на тази услуга се осъществява чрез създаването и реализирането на всеки един отделен епизод на предаването "Господари на ефира". Изложил е, че в периода 21.10.2008 г. - 05.04.2012 г. "Г. В." ООД е продуцирал производството на 777 епизода от предаването, излъчени по нова Телевизия и БТВ. По делото е представен и договор за ползване от лицензиант в периода след 24.08.2012 г., от когато предаването се продуцира от "Глобал фрейм" ООД със знанието и съгласието на заинтересованата страна. От 10.09.2012 г. до 21.10.2013 г. "Г. Ф."ООД е продуцирал производството на 248 епизода от предаването, излъчени по Нова телевизия със знанието и съгласието на заинтересованата страна. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 ЗМГО, съгласно която използването на марката със съгласието на притежателя й се счита за използване от самия него. Изложил е доводи, че обстоятелството, че договорът за ползване от лицензиант не е вписан в съответния марков регистър, има действие между страните по аргумент от чл. 22, ал. 6 ЗМГО, тъй като вписването не е условие за валидност на договора, а само за неговата противопоставимост на трити лица. В заключение след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, съдът е стигнал до извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон. След анализ на приложимата материалноправна уредба е счел, че не са налице предпоставките за отмяна на оспорения административен акт. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и приетата съдебно-маркова експертиза, съдът е достигнал до заключение, че ангажираните доказателства установяват реално използване на марката за услугите от клас 41 МКСУ - развлечения през процесния период. По изложените доводи е отхвърлил жалбата на "БТВ Медиа груп" ЕАД, като неоснователна. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО регламентира, че регистрацията на марка се отменя по искане на всяко лице, когато марката не е била използвана съгласно чл. 19 ЗМГО . Според чл. 19, ал. 1 ЗМГО, регистрацията може да бъде отменена, когато в срок от пет години от датата на регистрацията, притежателят не използва реално марката на територията на Р. Б., във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването и е преустановено за непрекъснат период от пет години. Процесната марка "Господари на ефира" е регистрирана за услугите от клас 41 МКСУ - развлечение, поради което, за да се извърши преценка налице ли е реалното й използване в търговската дейност на дружеството, съгласно чл. 19, ал. 2 ЗМГО, следва да се установи: - предлагане или предоставяне на услуги с този знак (чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО ) За реално използване се счита използването на марката от притежателя й във вид, който не се различава съществено от вида, в който марката е била регистрирана. Определеното в националното законодателство понятие "реално използване на марка" следва да бъде тълкувано в съответствие с чл. 10, § 1 и 2 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките, с която е кодифицирана Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. Целта на директивата и конкретният текст на относимите разпоредби водят до извод, че под понятието "реално използване" на една търговска марка освен проявлението на някой/някои от начините, посочени в цитираните по-горе разпоредби на ЗМГО, следва да се разбира преди всичко действителното използване, отговарящо на основната функция на марката, която се състои в това да гарантира на потребителя идентичност на произхода на услугите, за която е регистрирана, да носи на притежателя и известност и в резултат на това високи доходи и други конкурентни предимства. Независимо, че няма законодателно закрепен количествен критерий за реално използване на една марка за единица период от време, изискването е за реално, действително, а не формално, символично използване на марката. Една марка е реално използвана, само когато е използвана на пазара на стоките и услугите от този клас. В случая след коректен анализ на доказателствения материал съдът е достигнал до обосновани правни изводи за реално използване на марката. От представените по делото доказателства безспорно е установено, че телевизионното предаване "Господари на ефира" е излъчвано в редица национални медии повече от 10 годни, поради което правилно е прието, че е налице реално използване на марката. Дейността по организиране и и създаване на такова предаване и самото му излъчване в телевизионния ефир представляват дейност с цел предоставяне на развлечения на публиката. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че представеният договор между "Г. В." ООД и "Г. Ф." ООД, въпреки, че не е вписан в съответния регистър, поражда задължения за страните, тъй като вписването му не е условие за валидност, а само за неговата противопоставимост на трети лица. От друга страна в производството по отмяна на марка не се изисква задължително съгласието за ползването на марка да е под формата на вписан договор. Съгласието може да се докаже по всякакъв начин, без да е задължително това да е обективирано във вписан договор за предоставяне на съответните права. На следващо място, този договор касае период, който е много малък спрямо периода, през който марката е била използвана от притежателя й, а именно само около година от целия петгодишен период, обхванат от настоящето производство. Настоящата инстанция счита, че са неоснователни наведени с касационната жалба възражения, за неправилност на обжалваното решение, с доводи, че съдът се е позовал единствено на допуснатата по делото експертиза за установяване на релевантните факти, досежно използването на марката за услугите от клас 41 на МКСУ. Съдът е допуснал и събрал относимите за предмета на спора доказателства и е ценил същите правилно, в тяхната съвкупност, взаимна връзка и относимост към въпроса за реалното използване на процесната марка, както и в контекста на относимата материалноправна уредба. Въз основа на тях е достигнал до правилен извод, че е доказано реалното ползване на марката от нейния притежател -"Г. В." ООД. От всички събрани по делото доказателства се установява, че реално осъществяваната дейност от дружеството-жалбоподател, е свързана с услуги от клас 41 от МКСУ. При така установеното, настоящата инстанция счита, че постановеното решение е валидно допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на делото, заявените от ответните страни искания за присъждане на разноски са основателни и следва да бъдат уважени, поради което на ответника -следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждание в размер на 100 лева. При този изход на спора, основателна е претенцията на ответника - председателя на ПВ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради, което и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение, в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Основателна, като своевременно направена и доказана е и претенцията на ответника -"Г. В." ООД за присъждане на разноски. По делото е представен договор за правна помощ (л. 32), преводно нареждане и фактура от които е видно, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено. С оглед изложеното и на осн. чл. 143, ал. 3 АПК следва да му бъдат присъдени разноски в размер на от 1080 (хиляда и осемдесет)лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение