Решение № 4100 от 29.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 162/2022 г.

Решение № 4100 от 29.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 162/2022 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [Населено място] съд, чрез процесуалния си представител Н., срещу Решение № 5549 от 04.10.2021 г., постановено по адм. дело № 794/2020 г. по описа на Административен съд София-град с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като вместо него се постанови ново по същество на спора, с което се отхвърли предявения срещу него иск, като му се присъди и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – И. Б., чрез пълномощника си адвокат Славов в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд [населено място]-град се е развило по предявения от И. Б. срещу [Населено място] съд ([Населено място] съд) иск за обезщетение на имуществени вреди, произтичащи от отменена като незаконосъобразна заповед на председателя на [Населено място] съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на главницата. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил, като основателен и доказан предявения иск. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата. По делото е установено, че с т. 1, б. "ж" от Заповед № АС-559/18.12.2019 г., издадена от председателя на [Населено място] съд, на основание чл. 80, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт, вр. чл. 2, чл. 3, т. 1 и т. 2, чл. 5, чл. 6 и чл. 9 от Правилата, вр. т. 60 от Решение на Пленума на ВСС, е наредено да не се изплаща допълнително възнаграждение (една основна месечна заплата и ранг) на магистрати и служебни служители, които имат "висящо дисциплинарно производство-до приключване на производството". Лицата по т. 1 са посочени в Приложение № 1, което е неразделна част към заповедта. В приложената и приета извадка от него е включена ищцата И. Б. и е посочено основание: чл. 5, ал. 2, т. 7 от Правилата за определяне и и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, приети от Висшия съдебен съвет. Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 7 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения на Висшия съдебен съвет не се изплаща допълнително възнаграждение на магистрат и съдебен служител при висящо дисциплинарно производство – до приключване на производството. С Решение № 90 от 07.01.2021 г., постановено по адм. дело № 81/2020 г. по описа на Административен съд София-град е отменена като незаконосъобразна Заповед № АС-559/18.12.2019 г., издадена от председателя на [Населено място] съд, в частта и, с която е разпоредено, че "И. Б. като лице, заемащо [длъжността], срещу което е образувано дисциплинарно производство, не следва да получи допълнително трудово възнаграждение в определения със заповедта размер на 100 % върху основното месечно трудово възнаграждение, поради което същата не е включена в утвърдения списък - Приложение № 3 към заповедта, на лицата, които имат право да получат допълнително възнаграждение. " Решението е влязло в сила на 24.02.2021 г. При установената по делото фактическа обстановка необоснован и при неправилно приложение на закона е изводът на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск. В случая се иска обезщетяване на имуществени вреди, като пропусната полза, изразяваща се в неполучаване на допълнително трудово възнаграждение от ищцата за 2019 г., настъпили от незаконосъобразна заповед на председателя на [Населено място] съд. Установена е по делото първата от предпоставките визирани в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразен акт. Не са налице обаче другите, кумулативно предвидени такива – вреда, която да е в пряка причинна връзка с този акт. При претендирани вреди като пропуснати ползи вероятността от настъпването им следва да е несъмнена и да се основава от настъпване на факта, единствено от ненастъпването на който не са получени и няма да бъдат получени твърдяните доходи. В случая това не е така. Средствата за допълнително трудово възнаграждение не са задължителен елемент от дохода на магистрата и не се предвиждат в бюджета на съдебната власт за ежегодно изплащане. Същият може да бъде стимулиран за постигнати резултати, текущо за годината, при наличие на предпоставките посочени в чл. 2 от Правилата, в размер, определен от съответния административен ръководител, който при определяне на размера на допълнително трудово възнаграждение взема предвид конкретният принос на всеки магистрат и отчетените от него резултати за съответната година, както и отработеното през календарната година време. Това материално стимулиране няма задължителен характер и не може да се приеме като обстоятелство, което настъпва сигурно и неотменимо в края на всяка календарна година. Изплащането му не е бъдещо сигурно събитие, каквото е трудовото възнаграждение, поради което не може да бъде прието като имуществена вреда, т. е. увеличаване със сигурност на имуществото на ищеца, ако не беше препятствано от незаконосъобразния административен акт. Висшият съдебен съвет е приел нарочни правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения. В тези правила е залегнало ограничение за изплащане на допълнителни средства на магистрат, който е с наложено дисциплинарно наказание или срещу когото е образувано дисциплинарно производство. При прекратяване или отмяна на наложено по този ред наказание се изплащат допълнителни средства за стимулиране, но само в рамките на бюджетната година, за която се отнася възнаграждението, в случая за 2019 г. и то след преценка на административния ръководител на конкретния принос на магистрата за съответния период. След приключването на бюджетната година правото на такова възнаграждение се погасява. С оглед гореизложените съображения настоящата инстанция намира предявения от И. Б. против [Населено място] съд иск изцяло за неоснователен и недоказан, а обжалваното решение за неправилно, което налага отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявения иск се отхвърли като неоснователен. При този изход на спора искането на касатора [Населено място] съд за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции е основателно и следва да бъде уважено в съответствие с приложимата норма на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ. Следва да му бъде присъдена сума в размер на 200 лева, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ за процесуално представителство пред двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение