Решение № 7348 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3802/2015 г.

Решение № 7348 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3802/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Юрий Топов срещу решение № 13586 от 13.11.2014 г. по адм. д. № 3626/2014 г. на Върховния административен съд - пето отделение, като се иска отмяна на същото. Ответникът по жалбата взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - петчленен състав - II колегия приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение тричленният състав на пето отделение на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Юрий Христов Топов против заповед рег. № К- 623/22.01.2014 г. на министъра на вътрешните работи. За да постанови решението си съдът е приел, че предпоставките, предвидени в закона за прекратяване на служебното правоотношение, са осъществени. Заповедта е издадена в границите на компетентност на органа, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните разпоредби. По този начин е спазена и целта на закона, тъй като се предоставя възможност на служител с продължителен осигурителен стаж в органите на МВР да придобие право на пенсия при облекчени условия и се създават условия за приемственост при изпълнение на държавната служба във ведомството. Поради това настоящият състав приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Решението е правилно. Касаторът е държавен служител кат. В, главен инспектор, на длъжност началник на Районно управление "Полиция" (РУП) I степен - Смолян при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Смолян. С предложение рег. № РЯ 414/10.01.2014 г. директорът на ОДМВР - Смолян предлага на министъра на вътрешните работи да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателя основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) - поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Актът е изготвен в изпълнение на писмо рег. № I-24999/21.08.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с което ръководителите на структурните и специализирани звена в МВР са уведомени, че с оглед извършвани реформи във ведомството следва да предприемат действия за поетапно съкращение на служители, като приоритетно се освободят тези, придобили право на пенсия по чл. 68 или чл. 69 от КСО. Към предложението е приложена справка рег. № РЯ 409/10.01.2014 г., установяваща, че към 31.12.2013 г. служителят има общо 37 години, 8 месеца и 5 дни осигурителен стаж, от които 36 години, 8 месеца и 21 дни са на длъжности в МВР. При тези данни министърът на вътрешните работи приема, че са налице основанията на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) и със заповед № К- 623/22.01.2014 г., предмет на оспорване в настоящото производство, прекратява служебното правоотношение на служителя на посоченото основание. Касаторът е имал изискуемия се по чл. 69, ал. 2 КСО осигурителен и специализиран стаж. Поради това и административният орган се е позовал на разпоредбата на 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (отм.) като по своя инициатива е прекратил служебното правоотношение на същия. Неоснователно е възражението на касатора за липсата на инициатива на органа по назначаването за прекратяване на служебното правоотношение. Съдът е обсъдил изпълнението на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед и обосновано е приел, че инициативата на органа по назначаването е налице. Тази инициатива се изразява в предприемането на действия по издаването на административния акт, като предложението за това е направено от съответния орган по 268, ал. 1 във връзка с чл. 268, ал. 2 ППЗМВР. Органът по назначаването разполага с правото на преценка и това право на целесъобразност се изразява в това, че може да издаде или не заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Именно упражняването на това правомощие, основано на самостоятелната преценка, представлява инициативата на органа по назначаване за прекратяване на правоотношението с жалбоподателя. Възражението, че оспорената заповед поставя жалбоподателя в неравностойно положение, е неоснователна. Липсват такива доказателства жалбоподателят да е третиран различно в сравнение с останалите служители на МВР, които също отговарят на условията на чл. 69 от КСО. С оглед изложеното касационната жалба е неоснователна, поради което законосъобразното решение на първоинстанционния съд следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - петчленен състав - II колегия