Решение № 1573 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12852/2019 г.
ВАСVI отделение30.01.2020 г.докладчик Юлия Тодорова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 1263/5.07.2019 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело № 1144/2019 г., с което е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-25-662/2.05.2019 г. издадена от директора на РЗОК – Бургас, в частта по т. 3. 1, т. 3. 2 и т. 3. 3 от заповедта, с която на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас" АД са наложени санкции "финансова неустойка" в размер по 200 лева (двеста лева), и вместо него ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас" АД против Заповед за налагане на санкции № РД-25-662/2.05.2019 г. издадена от директора на РЗОК – Бургас, в частта по т. 3. 1, т. 3. 2 и т. 3. 3 от заповедта, с която на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас" АД са наложени санкции "финансова неустойка" в размер по 200 лева (двеста лева) за всяко нарушение. ОСЪЖДА "Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас" АД с ЕИК 102274111 и адрес гр. Бургас, бул. "Стефан Стамболов" № 73 да заплати на Районна здравноосигурителна каса – Бургас разноски от 100 лева (сто лева) за касационната инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1573 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12852/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас против Решение № 1263/5.07.2019 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело № 1144/2019 г., с което е отменена негова Заповед за налагане на санкции № РД-25-662/2.05.2019 г., в частта по т. 3. 1, т. 3. 2 и т. 3. 3, с която на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас" АД са наложени санкции - "финансова неустойка" в размер по 200 лева. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът претендира за отмяна на оспореното решение и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, с което жалбата на болницата да се отхвърли като неоснователна. Ответникът – "Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас" АД не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Бургас е Заповед № РД-25-662/2.05.2019 г., в частта, с която на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас" АД ("УМБАЛ – Бургас" АД) за извършено нарушение по т. 3. 1 е наложена санкция - "финансова неустойка" в размер на 200 лева на основание чл. 400, ал. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) за 2018 г., а по т. 3. 2 и т. 3. 3 наложената санкция е в размер по 200 лева и на основание чл. 400, ал. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 година. Заповедта е издадена в производството по осъществен контрол на изпълнението на договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 020607/17.05.2018 г., съответно договор № 020607/17.05.2017 година. Проверката е възложена със Заповед № РД-25-1765/30.11.2018 г. на директора на РЗОК – Бургас. На основание чл. 73, ал. 1, т. 8 ЗЗО и след като са проверили вида и обема на оказаната медицинска помощ по договорите с НЗОК, контролните органи са установили извършени нарушения от болницата, свързани с неизпълнение на задължението за непрекъснатост на болничната помощ, по отношение лечението на три здравноосигурени лица (ЗОЛ), а именно: А. Казаков, И. Арнаудова и Ф. Юсеин. Резултатите от проверката са обективирани в протокол № 1491/31.12.2018 г., връчен на лечебното заведение на 3.01.2019 година. Отразените в него фактически констатации са възприети от органа като основание за издаване на процесната заповед. Установява се по т. 3 от заповедта, че са отчетени дейности, извършени по едно и също време от изпълнители на извънболнична и на болнична медицинска помощ. По – конкретно по т. 3. 1 ЗОЛ А. Казаков е провел преглед в Медицински център "Св. Николай Чудотворец" на дата 26.06.2018 г. относно контузия на гръден кош, по време, когато е бил хоспитализиран в "УМБАЛ – Бургас" АД от дата 22.06.2018 г. до 28.06.2018 година. По този начин болницата нарушила задълженията, които са й вменени по чл. 275, ал. 1, т. 1 от НРД за МД за 2018 година. Относно т. 3. 2, която се отнася за лечението на ЗОЛ И. Арнаудова, се констатира, че тя също е била прегледана в Медицински център "Св. Николай Чудотворец" по време на болничното си лечение в "УМБАЛ – Бургас" АД, за периода 23.08.2017 г. - 29.08.2017 година. По т. 3. 3 фактическите констатации на компетентните органи се изразяват в това, че ЗОЛ Ф. Юсеин е била прегледана в МЦ "Св. Николай Чудотворец" на дата 27.04.2017 г., докато е била на лечение в "УМБАЛ – Бургас" АД. Фактическите установявания по т. 3. 2 и т. 3. 3 според органа представляват нарушение на изискването за непрекъснатост на болничната помощ, въведено с чл. 278, ал. 1, т. 1 от НРД за МД за 2017 година. След съвкупната преценка на относимите по делото доказателства, които не са били оспорени от страните и след проверката за законосъобразност на акта по чл. 168 АПК, съдът обосновава извод за наличие на основанието по чл. 146, т. 4 АПК и отменя заповедта в оспорените части. Доводите за материалната незаконосъобразност на акта и за липса на констатираните в него нарушения, са изведени от текста на чл. 275, ал. 1, т. 1 от НРД за МД за 2018 г., чл. 278, ал. 1, т. 1 от НРД за МД за 2017 г. и предвиденото в чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО. Съдът е приел, че задължението на изпълнителя на БМП да води ежедневно наблюдение на хоспитализираните пациенти следва да е съобразено с целта, за която то е уредено - осъществяване на медицинската помощ. В случай, че същата е изпълнена в договорения вид и обем, самоволното напускане от страна на хоспитализирания пациент само по себе си не представлява нарушение, извършено от изпълнителя на БМП. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е неправилно. Изпълнителят на болнична медицинска помощ е задължен да осигурява на пациентите непрекъснатост на болничната помощ и грижите (ежедневно наблюдение и престой на пациента в лечебното заведение), координация между специалистите, които ги осъществяват, както и осигуряване на координация със структури на извънболнична и болнична помощ, съобразена с ДЛА на съответната КП - при дехоспитализация на пациента с цел довършване на лечебния процес. Така посочено задължението за непрекъснатост на болничната помощ е вменено на лечебното заведение на основание чл. 275, ал. 1, т. 1 от НРД за МД за 2018 г. и чл. 278, ал. 1, т. 1 НРД за МД за 2017 година. Именно последните два текста са приети от административния орган за нарушени от страна на болницата, при хоспитализацията на здравноосигурените лица - А. Казаков, И. Арнаудова и Ф. Юсеин. Изпълнението на посоченото задължение по чл. 275, ал. 1, т. 1 от НРД за МД за 2018 г. е предпоставка на основание чл. 345, ал. 1, т. 4 НРД за МД за 2018 г. НЗОК да заплати на изпълнителя предоставената медицинска помощ. Съдържанието на нормата на чл. 345, ал. 1, т. 4 НРД за МД за 2018 г. следователно изключва описаното в първоинстанционното решение поведение на ЗОЛ по т. 3. 1, което е напуснало лечебното заведение, където е хоспитализирано и е посетило друг медицински център за преглед. По този начин са нарушени правилата за болничния престой и режим, които "УМБАЛ - Бургас" АД следва да съблюдава по отношение на хоспитализираните лица. В аналогичен смисъл е изводът, който се извежда от нормата на чл. 344, ал. 1, т. 4 от НРД за МД за 2017 г., досежно констатираните от органа нарушения по т. 3. 2 и т. 3. 3 и съобразно изискването на чл. 278, ал. 1, т. 1 от НРД за МД за 2017 година. В противоречие с предвиденото в чл. 155, ал. 5 от НРД за МД за 2018 г., съответно на чл. 156, ал. 1 от НРД за МД за 2017 г. спрямо трите ЗОЛ са осъществени прегледи на място, което е различно от болничното заведение, което по договора е задължено да им представи медицинска помощ. И по отношение на трите ЗОЛ се констатира, че лицата не са били насочени към лекар специалист, а с направление са посетили СИМП за преглед. Изпълнителят на медицинска помощ е бил задължен за обезпечаването на своевременност и непрекъснатост на квалифицирана помощ от съответните медицински специалисти спрямо тези лица. Ето защо, допуснатото от болницата нарушение по т. 3. 1. от заповедта правилно е подведено под нормата на чл. 275, ал. 1, т. 1 от НРД за МД за 2018 г., а по т. 3. 2 и т. 3. 3 съответно по чл. 278, ал. 1, т. 1 от НРД за МД за 2017 година. С оглед на изложените съображения настоящият касационен състав счита, че извършените от "УМБАЛ - Бургас" АД нарушения обосновават налагането на санкцията на основание чл. 403, ал. 3 от НРД за 2018 г. и чл. 403, ал. 3 от НРД за МД за 2017 година. И по двата текста, когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, определени в НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лева. В конкретната хипотеза законосъобразно са наложени три санкции на лечебно заведение, всяка от по 200 лева, който е минималният размер. Като е приел, че жалбата на "УМБАЛ - Бургас" АД е основателна и е отменил обжалваната заповед, първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. При наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК решението следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което след отмяната на решението на административния съд, вместо него следва да се постанови ново по същество съгласно чл. 222, ал. 1 АПК, с което да се отхвърли оспорването по жалбата на "УМБАЛ - Бургас" АД срещу заповедта за налагане на санкции. Заповедта е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, съобразена е с неговата цел. Жалбата срещу нея е неоснователна и следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора и с оглед осъществената защита на административния орган от юрисконсулт пред касационната инстанция, в полза на РЗОК - Бургас следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева (сто лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, съгласно чл. 144 АПК във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 400, ал. 3 НРД