Решение № 15624 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11917/2018 г.

Решение № 15624 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11917/2018 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Б. Г., от [населено място], против решение № 511/03.08.2018 г., постановено по адм. дело № 516/2018 г. на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 03-1690-РД/684 от 23.11.2016 г., на директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен Фонд "Земеделие", с която е отказано изплащането на финансова помощ по заявка за четвърто и пето плащане по проект № 13/141/10939, одобрен със Заповед № 03-130-РД/53 от 23.04.2013 г. по мярка 141 "Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране" по Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Релевирани са оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се прави искане за отмяната му и уважаване на жалбата, подадена пред първоинстанционния съд. Ответникът - директорът на ОД на ДФЗ – Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд – Пазарджик е образувано по жалбата на Б. Г., срещу заповед № 03-1690-РД/684 от 23.11.2016 г., на директора на Областна дирекция-Пловдив, с която на лицето е отказано изплащането на финансова помощ по заявка за четвърто и пето плащане по проект № 13/141/10939, тъй като не е спазено изискването на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 28 от 05.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране" от ПРСР за периода 2007-2013 г. и ползвателят не е изпълнил задължителната междинна цел по чл. 7, ал. 3, т. 2 от Наредбата за увеличаване икономическия размер на стопанството най-малко с 1, 50 икономически единици /ИЕ/. С обжалваното решение, административният съд приема, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, предвидената в чл. 59 АПК форма и при правилно приложение на материалния закон. Установено е, че със заповед № 03-130 – РД/53 от 23.04.2013 г. на директора на Областна дирекция Пазарджик на ДФ "Земеделие" е одобрено подаденото от касаторката заявление за подпомагане по Мярка 141 "Подпомагане на полупазарни стопанства в процеса на преструктуриране" № 13/141/10939 от 20.12.2012 г. Размерът на финансовата помощ е определен на €1500, 00 годишно за период от пет години, като 2012 г. /2013 г. е определена като настояща година - 2013 г. /2014 г. като първа стопанска година - 2014 г. /2015 г. като втора стопанска година - 2015 г. /2016 г. като междинна цел – трета стопанска година - 2016 г. /2017 г. година като четвърта стопанска година и 2017 г. /2018 г. като пета стопанска година. Б. Г. е подала уведомително писмо с вх. № 02-160-6500/3013 от 19.07.2013 г., в което са заявени следните промени в отглежданите земеделски култури: отглеждането на орехи на площ от 5, 006 дка. остава непроменено през петте стопански години, а през стопанските години 2015 г. /2016 г., 2016 г. /2017 г. е посочено отглеждане на домати – градински на площ от 1, 200 дка, съответно през стопанската година 2017 г. /2018 г. е посочено отглеждане на домати – градински на площ от 2, 200 дка. Подадени са анкетни формуляри № 1725 от 24.03.2016 г., в които са заявени - 1, 200 дка. домати, градински и 5, 006 дка. орехи. Във връзка със заявката на лицето за четвърто плащане е предприето посещение на място, като е съставен Контролен лист от 11.10.2016 г., според който е констатирано, че заявените по документи 1, 200 дка домати, градински се отглеждат в оранжерия, а относно заявените по документи 5, 006 дка. орехи е посочено, че "... имота е силно затревен, орехи не бяха открити..." За изясняване на релевантните по делото факти от съда е допусната съдебно-агрономическа експертиза /САЕ/, в която е посочено, че действителното състояние на земеделското стопанство според констатациите от проверките не показва изискуемото увеличение, заложено в бизнес плана и спрямо данните в годината на кандидатстване. Вещото лице се е позовало и на контролен лист за извършена проверка на място от месец октомври 2016 година, видно от който, контролиращите са констатирали, че площите за отглеждане на орехи са под угар /измерени 4. 884 дка/, както и че липсват орехови насаждения. Върху площите, предвидени за отглеждане на градински домати са изградени оранжерийни конструкции, покрити с полиетилен. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице и като е установил, че Г. не е изпълнила задължителната междинна цел по чл. 7, ал. 3, т. 2 от Наредбата е отхвърлил жалбата й като неоснователна. Решение е правилно. Обжалваният пред първата инстанция акт е обоснован с неизпълнението на изискването по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 28, а именно - в срок до края на третата година от издаване на заповедта за одобрение кандидатът трябва да е изпълнил задължителните междинни цели, посочени в ал. 3, и най-малко една от избираемите междинни цели по ал. 4. Установено е, че Б. Г. не е изпълнила задължителната междинна цел по чл. 7, ал. 3, т. 2 – да увеличи икономическия размер на стопанството най-малко с 1. 50 ИЕ. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредбата ползвателят на помощта има право на четвърто и пето плащане, при условие че най-късно до края на третата година от издаване на заповедта за одобрение на проекта е изпълнил задължителните междинни цели и най-малко една от избираемите междинни цели, заложени в бизнес плана, в т. ч. и на изискването по чл. 7, ал. 3, т. 2. При неизпълнение на посочените изисквания административният орган отказва изплащане на финансова помощ по заявката за четвърто плащане, а оттам и на петото на основание чл. 9, ал. 3 от Наредбата. Спорът между страните е по отношение на общия икономически размер на земеделското стопанство на касаторката към момента на подаване на заявката за четвърто плащане. При извършената проверка на място е установено, че площите за отглеждане на орехи са под угар /измерени 4. 884 дка/, както и че липсват орехови насаждения. Върху площите, предвидени за отглеждане на градински домати измерени 1. 470 дка при заявена площ 1. 200 дка са изградени оранжерийни конструкции, покрити с полиетилен. В тази връзка, обосновано е установено от първоинстанционния съд, че е извършена проверка на място. Констатирано е, че липсват заявените от Г. орехови насаждения. Извършен е анализ на фактическо и документално съответствие между одобрения и реализирания проект. Констатирано е че икономическия размер на стопанството е 2, 62 икономически единици, при заложен в бизнес плана и одобрен от администрацията размер на стопанството от 3, 42 икономически единици в края на третата година. Тази констатация на административния орган е съответна на изчисленията направени от назначеното по делото вещо лице, съобразно които, към м. октомври 2016 г. икономическият размер на стопанството е 2, 62 икономически единици, пресметнати на основа отглеждани домати, градински на площ от 1, 470 дка. ( а не на площ 1, 200 дка.) и орехи 0, 00 дка. Вещото лице е дало заключение, че действителното състояние на земеделското стопанство според констатациите от проверките не показва изискуемото увеличение, заложено в бизнес плана и спрямо данните в годината на кандидатстване. С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция намира, че не е спазена разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредбата, съгласно която ползвателят на помощта има право на четвърто и пето плащане, при условие че най-късно до края на третата година от издаване на заповедта за одобрение по чл. 21 е изпълнил задължителните междинни цели и най-малко една от избираемите междинни цели, заложени в бизнес плана. С оглед на това, съдът намира, че стопанството не е изпълнило задължителната междинна цел по чл. 7, ал. 3, т. 2 от Наредбата за увеличаване на икономическия размер на стопанството с най-малко 1. 50 ИЕ, поради което и издадената заповед на директора на ОД на ДФЗ е законосъобразна и правилно е оставен в сила от първоинстанционния съд. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение