Решение № 5163 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3410/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. Н. К. от гр. Бургас, срещу Решение № 957/02.02.2026 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 1438/2025 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на лицето срещу мълчалив отказ на началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас (ОДМВР – Бургас) за регистрация на превозно средство, потвърден с писмо рег. № 251000-22709 от 23.07.2025 година на директора на ОДМВР – Бургас. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и противоречие с правото на Европейския съюз. Счита, че съдът е допуснал съществено нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК като не е изложил задълбочени мотиви по основния довод на жалбоподателя, че чл. 47, ал.5 от Наредбата № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане от движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45/23.03.2000 г.) е в противоречие с правото на Европейския съюз (ПЕС). Обосновава, че националната разпоредба пряко противоречи на забраните, уредени в чл. 34 и 35 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), които имат директен ефект и осигуряват свободното движение на стоки в общия пазар на ЕС, а ограничения се допускат само ако са свързани с обществения морал, обществената сигурност, закрила живота и здравето на хората, животните и растенията, за закрила на националните богатства, с художествена, историческа или архитектурна стойност (чл. 36 ДФЕС). Процесният случай не попада в нито едно от тези изключения, тъй като поставянето на декоративно фолио върху автомобила не променя неговата конструкция или технически характеристики и в повечето държави членки не се вписва като промяна именно, защото не застрашава безопасността или идентификацията на моторното превозно средство (МПС). Аргументира, че отказът противоречи и на чл. 2, §1, б.“а“ и „б“ от Регламент (ЕО) №764/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година относно установяване на процедурите, свързани с прилагането на някои национални технически правила за продукти, законно предлагани на пазара в други държави членки, и за отмяна на Решение № 3052/95/ЕО (Регламент №764/2008), тъй като е доказано, че фолиото е поставено от производителя и автомобилът във фолирания вид вече е бил регистриран в Република Германия, поради което няма основание да се иска от собственика да предприема допълнителна промяна, за да остане този продукт на пазара. Счита, че доводите се потвърждават и от съдебната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), а именно решенията по дела С-451/99, С-443/10, С-217/99, С-421/09 и други, които води до извод, че налаганите от държавите членки допълнителни условия и/или ограничения при регистрацията на вече регистрирани в друга държава членка автомобили, каквото е изискването от чл. 47, ал. 5 от Наредба № I-45/23.03.2000 г., представлява ограничение на свободното движение на стоки, което е прекомерно и несъразмерно с целения за постигане с тази мярка резултат – идентификация на превозното средство. Счита, че обжалваният отказ противоречи и на национална разпоредба от по-висок ранг – чл. 143, ал. 5 Закона за движението по пътищата (ЗДвП) в редакция към 23.07.2025 г., който не забранява регистрацията на вече регистрирани в друга държава членка на ЕС, облепени с фолио автомобили. Иска съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт и да изпрати преписката на началника на сектор ПП при ОДМВР – Бургас за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът – началникът на сектор ПП към ОДМВР – Бургас, не се явява и не се представлява, не взема отношение по касационна жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение административният съд приема от фактическа страна, че: Производството пред административния орган започва по Заявление № 250769024370 от 03.06.2025 г., подадено от О. Н. К. за първоначална регистрация на пътно превозно средство с регистрация в държава членка на ЕС, ЕИП или Конфедерация Швейцария – лек автомобил „Тойота Ц-ХР“ с номер на рама NMTKZ3BX50R199827. Автомобилът е с първа регистрация в Германия от 23.10.2018 г. с регистрационни табели [номер]. Към заявлението са приложени всички необходими документи. При физическата идентификация на автомобила е установено, че същият е облепен с фолио, други забележки към техническото му състояние не са направени. На собственика е обяснено, че регистрацията може да бъде извършена след като разлепи фолиото от един от основните елементи на автомобила – капак или таван. След като лицето се възпротивило, регистрацията е отказана чрез връщане на документите на превозното средство. На 12.06.2025 г. О. К. подава жалба до директора на ОДМВР – Бургас срещу мълчаливия отказ за регистрация на автомобила й. На 23.07.2025 г. директорът на ОДМВР – Бургас, в писмо с рег. № 251000-22709 разяснил процедурата по регистрация на МПС, като заключил, че същата не може да бъде завършена докато не бъдат изпълнени условията и реда за регистрация, предвидени в чл. 47, ал. 3 и 5 Наредба № I-45/23.03.2000 г., а именно основният цвят на автомобила да е видим поне на един от основните му елементи. На 01.08.2025 г. К. обжалва отказа пред Административен съд – Бургас. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че компетентен да се произнесе по заявлението за регистрация на автомобила е именно началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Бургас, който не се е произнесъл (предвид че автомобилът е върнат още от техническото лице при идентификацията му), поради което е налице мълчалив отказ. Последният е потвърден и съответно мотивиран от горестоящия административен орган – директорът на ОДМВР – Бургас. Съдът приема след анализ на нормативната уредба, че доколкото автомобилът е употребяван, е подлежал на идентификация, при която е установено разминаване между цвета по документи – черен и действителния цвят „тъмно сив металик-мат“, който напълно е заличил първоначалния цвят от всички основни елементи, поради което се възпрепятства проверката за съответствие на всички данни на превозното средство с тези, посочени в документите. Промяната на първоначалния цвят, без да се остави поне един основан елемент с него, противоречи на изискването по чл. 47, ал. 3 и 5 Наредба № I-45/23.03.2000 г., което обосновава отказа като законосъобразен. Съдът посочва, че обжалваният акт не противоречи на цитирани от жалбоподателя международни разпоредби доколкото те се отнасят до вноса на стоки, вътрешнообщностни доставки и свободно движение на стоки и не са относими към предмета на спора – регистрация на МПС, регистрирано в друга държава членка. Формира и извод, че актът е издаден в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което съдът отхвърля жалбата срещу него и осъжда жалбоподателя за разноски по делото. Решението на съда е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящата касационна инстанция приема за правилен извода на първоинстанционния съд, че оспореният пред него административен акт – мълчалив отказ, е издаден от компетентен орган, мотивите му се съдържат в потвърждаващия го акт на горестощия му орган, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях. Неоснователно е твърдението на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от съда. Наведеният довод фактически има отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил всички факти и доказателства, приел е че оспореният акт съответства на материалния закон и неговата цел. Относно противоречието на националния закон с правни норми от ПЕС е посочил макар и лаконично, че сочените от жалбоподателя международни разпоредби имат друг предметен обхват и не се отнасят до режима за регистрация на МПС, поради което са неотними към спора. Следователно налице са достатачно фактически и правни изводи на съда, които аргументират крайния му извод. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон, който включва и приложението на относимото към спора ПЕС. С оглед на горното доводът на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователен. Съгласно чл. 140, ал. 1, изр. 2-ро ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Ал. 6 на същия член предвижда регистрацията на пътни превозни средства с регистрация извън националния регистър, да се извършва след предоставяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която са регистрирани. Съгласно чл. 5 Наредба № І-45/23.03.2000 г, която определя условията и реда за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни превозни средства, превозните средства се регистрират по идентификационен номер (VIN), категория, марка и други данни, посочени в представените по реда на глава втора документи. Съгласно чл. 1, ал. 2 Наредба № І-45/24.03.2000 г. „Тази наредба се прилага и спрямо гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, гражданите на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства, които не са граждани на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, притежаващи удостоверение за продължително пребиваване, удостоверение за постоянно пребиваване, разрешение за пребиваване или карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, издадени при условията на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, както и спрямо членове на семейства на български граждани, които не са граждани на Европейския съюз, притежаващи разрешение за пребиваване, издадено при условията на Закона за чужденците в Република България“. Основният акт на ЕС относно регистрацията на автомобилите е Директива 1999/37/ЕО относно регистрационните документи на превозните средства. Същата създава частично хармонизирани правила за регистрационните документи, които държавите членки трябва да спазват, за да се улесни свободното движение на превозни средства. Актът хармонизира формата и съдържанието на свидетелствата за регистрация; гарантира, че регистрационният документ издаден в една държава членка се признава от всички останали; улеснява пререгистрацията на автомобила, когато собственикът се премести в друга държава членка. Съюзният акт оставя изцяло на компетентността на държавите членки регулацията на самата процедура по регистрация – срокове, такси, изисквания и други. Република България транспонира Директива 1999/37/ЕО още през 2002 г., видно от съдържанието на чл. 33, ал. 1 Наредба № І-45/23.03.2000 г. „Свидетелството за регистрация е по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, и се състои от две части, съдържащи данни за превозното средство и собственика, съгласно изискванията на Директива на Съвета 1999/37/ЕС от 29.IV.1999 г.“ Приложение 1 от Директива 1999/37/ЕО съдържа хармонизиран списък на кодовете и полетата, които всички държави членки са длъжни да включат в регистрационния документ, за да се гарантира взаимното му признаване в ЕС. Видно от съдържанието на Приложение 1 от Директива 1999/37/ЕО, то опредяла формата и съдържанието на част първа от свидетелството за регистрация. Съдържанието е разделно на части – задължително съдържание и такова което държавите членки могат да включат по собствена преценка. Точки IV и V от Приложение 1 от Директива 1999/37/ЕО определят задължителното минимално съдържание на свидетелството за регистрация, което всички държави членки трябва да включат в издаваните от техните органи за регистрация документи. В точка VI от Приложение 1 от Директива 1999/37/ЕО са посочени данни, които държавите членки по собствено усмотрение могат да включат в регистрационния документ, между които попада и цветът на превозното средство със съюзен код (R). Съгласно т. 23 от Решение на СЕС от 6 октомври 2011 година по дело C-443/10 „Директива 1999/37 не е извършила изчерпателна хармонизация. В това отношение, както изрично предвижда точка II.7 от приложение I към посочената директива, тя разрешава на държавите членки, освен задължителната по силата на посоченото приложение I информация, да включат и друга информация в част I на свидетелството за регистрация“. Видно от представеното немско свидетелство за регистрация, Република Германия се е възползвала от правото си да изисква при регистрация цветът на автомобила. Видно от Приложение 5 към чл. 33, ал.3 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. Република България също включва в съдържанието на част първа от свидетелството за регистрация цвета на автомобила под определения от Директива 1999/37/ЕО код (R). Действително, както сочи касаторът, съвместимостта на разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. с ПЕС следва да бъде преценена през призмата на свободата на движение на стоки, гарантирана от чл. 34-36 ДФЕС, доколкото един вече регистриран в една държава автомобил представлява стока, която може да е обект на сделка в целия Съюз или може да се намира на различни места в него. Какво регулират посочените съюзни разпоредби. Чл. 34 ДФЕС забранява количествените ограничения и мерки с равностоен ефект между държавите членки. Чл. 35 ДФЕС забранява ограниченията при износ, а чл. 36 ДФЕС допуска изключения, основани на обществени ред, сигурност, защита на здравето и др. изброени, но само ако мярката е доказана като необходима, пропорционална и недискриминационна. Следователно тези правни норми, които имат директен ефект, се прилагат към техническите изисквания към продуктите, които могат да затруднят вноса и следващата от това регистрация на автомобили в други държави членки, различни от тази по първа регистрация. Възниква въпросът, изискването на чл. 47, ал. 5 Наредба № І-45/24.03.2000 г. - при облепване на превозно средство с фолио съгласно ал. 3 задължително се оставя необлепен минимум един основен детайл – преден капак или покрив, може ли да се приеме като мярка с равностоен ефект, която ограничава свободното движение на стоки и ако отговорът е положителен, тя попада ли в изключението на чл. 36 ДФЕС, съответно необходима, пропорционална и недискриминационна ли е. Изискването на чл. 47, ал. 5 Наредба № І-45/24.03.2000 г. поставя материалноправно изискване към самото превозно средство, тъй като задължава собственика и/или търговеца да запази една част в основния фабричен цвят, ограничава свободата цветът на автомобила да бъде сменен изцяло и може да наложи допълнителни действия/промяна, за да се получи следваща регистрация. Поради това изискването следва да се разглежда като техническо изискване към външния вид на автомобила, а техническите изисквания към стоките, попадат в приложното поле на чл. 34-36 ДФЕС. СЕС многократно е постановявал, че всяко национално изискване, което налага промяна на продукта, за да бъде пуснат на пазара или регистриран, е мярка с равностоен ефект. Това следва и от т. 26 и 27 от Решение на СЕС от 6 октомври 2011 година по дело C-443/10 – „26. Следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика установената в член 34 ДФЕС забрана на мерките с равностоен на количествени ограничения ефект се отнася до всяка мярка на държавите членки, която може пряко или непряко, действително или потенциално да възпрепятства търговията в рамките на Общността (вж. по-специално Решение от 16 ноември 2000г. по дело Комисия/Белгия, C 217/99, Recueil, стр. I 10251, точка 16, Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Комисия/Гърция, C 65/05, Recueil, стр. I 10341, точка 27, Решение от 15 март 2007 г. по дело Комисия/Финландия, C 54/05, Сборник, стр. I 2473, точка 30 и Решение от 24 април 2008 г. по дело Комисия/Люксембург, C 286/07, Сборник, стp. I 63 точка 27). По този начин самият факт на възпиране от внос или търговия на въпросните стоки в съответната държава членка представлява за вносителя препятствие пред свободното движение на стоки (Решение по дело Комисия/Люксембург, посочено по-горе, точка 27). И „27. Освен това трябва да се считат за „мерки, имащи ефект, равностоен на количествени ограничения върху вноса“ по смисъла на член 34 ДФЕС, мерките, взети от държава членка, които имат за своя цел или резултат да третират по-малко благоприятно стоките с произход от други държави членки, както и пречките за свободното движение на стоки, които в отсъствието на хармонизация на националните законодателства са последица от прилагането по отношение на стоки с произход от други държави членки, където те са законно произведени и/или търгувани, на правила относно условията, на които тези стоки трябва да отговарят, дори тези правила да са приложими без разлика към всички стоки (вж. в този смисъл Решение по дело Deutscher Apothekerverband, посочено по-горе, точка 67)“. След като автомобилът има първа регистрация в държава членка на ЕС, което по делото е доказано с представеното свидетелство за регистрация от Република Германия, то следователно тази стока е пусната на общия пазар в този вид – регистрирана с цвят „черен“, но действително имаща цвят „сив“ (съгласно декларацията на производителя, че цветът е сменен от него преди продажбата). При положение, че вписаният първоначален цвят може да бъде установен при отваряне на вратите и багажника, а всички други технически изисквания са спазени и всички други идентифициращи белези по регистрационния документ са установени, няма основание автомобилът да не получи регистрация в Република България, въпреки заложено в чл. 47, ал. 5 Наредба № І-45/24.03.2000 г. изискване. Обратното, както е в процесния случай, представлява по-малко благоприятно третиране на стока, която вече е законно регистрирана в друга държава членка, и оказва ограничителен ефект върху търговията в ЕС, а това е пряко противоречие със свободното движение на стоки, гарантирано от ДФЕС. Следователно изискването на чл. 47, ал. 5 Наредба № І-45/24.03.2000 г. е мярка имаща ефект, равностоен на количествени ограничения върху вноса по смисъла на член 34 ДФЕС. За да е съвместима с ПЕС тази мярка следва да се установи, че е необходима и пропорционална на преследваната цел. Мярката е необходима за идентификация на автомобила, особено във връзка с разкриването на престъпления. Но не е пропорционална, тъй като по-сигурен идентификационен белег са марката и моделът на превозното средство, неговия VIN номер, регистрационният номер. Цветът е несигурен белег за идентификация, тъй като може лесно да бъде променен в рамките на незначително време и без изключителни усилия. Именно предвид лесната промяна на цвета на автомобила, този белег не е включен в минимално необходимите данни за регистрация на превозните средства, посочени в точки IV и V от Приложение 1 от Директива 1999/37/ЕО. Мярката е дискриминационна, тъй като третира по-малко благоприятно един вид вече регистриран в държава членка автомобил, от други такива, чиято първа регистрация предстои. Следователно изискването на чл. 47, ал. 5 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. противоречи на чл. 34 ДФЕС и не се установяват предпоставки за изключение по чл. 36 ДФЕС, поради което националната норма не съставлява годно правно основание за отказ един вече регистриран в друга държава членка автомобил, да получи първоначалната си регистрация в Република България. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са основателни. При вярно и пълно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като неправилно следва да бъде отменено, а по съществото оспореният отказ също следва да бъде отменен като незаконосъобразен на основание несъответствие с материалния закон. Предвид примата (върховенството) на ПЕС над националното правото, което му противоречи, всички национални органи – както съдът, така и органите по регистрация на пътните превозни средства, следва да оставят неприложена всяка национална правна норма, която противоречи на съюзна такава с директен ефект. Приложението на съюзната норма не е обусловено от отмяната на националната норма по съответния ред, нито е от значение дали разпоредбата от националното право предхожда или следва от разпоредба на ПЕС, или какъв е нейният правен статут (от най-висш порядък или подзаконова). Националният съд е съд по ПЕС и като такъв дължи служебно проверка дали приложимата вътрешноправна норма попада в приложното му поле, а когато установи такова приложение, всеки съд ipso jure, служебно и винаги дължи тълкуване на вътрешната норма в съответствие с ПЕС. Неприлагането на противоречащата на ПЕС вътрешноправна норма е пряка последица от неговия примат дори тогава, когато съюзната правна норма не урежда пряко съответното правоотношение, но има косвено отношение към него – какъвто е настоящият случай. Административната преписка следва да бъде върната на административния орган за извършване на регистрацията на процесния автомобил, като в неговата компетентност е да реши, при установените факти, дали да постъпи като немския регистрационен орган и впише фабричния цвят в свидетелството за регистрация, да впише новия цвят или да впише и двата цвята в новия регистрационен документ. С оглед изхода на спора, своевременно направеното от касатора искане, за присъждане на разноски в негова полза за две инстанции, включително адвокатско възнаграждение, е основателно. Доказани са разноски за държавна такса пред ВАС – 35,79 евро; държавна такса пред АС - Бургас - 10 лева, представляващи 5,11 евро. Касаторът е бил представляван от адвокат и пред двете инстанции, и е доказал разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 180 евро/352,05 лева за всяка инстанция или общо за адвокатско възнаграждение – 360 евро. С оглед горното, ОДМВР – Бургас – юридическото лице, към чиято структура се числи административният орган, издател на оспорения акт, следва да бъде осъдено на основание чл. 143, ал. 1 АПК да плати на О. Н. К. с [ЕГН], от гр. Бургас, разноски по делото в размер на 400,90 евро/784,09 лева, общо за двете инстанции.