Решение № 204 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3908/2014 г.

Решение № 204 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3908/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция " ОДОП" - гр. София срещу Решение № 632/06.02.2014 г., постановено по адм. дело № 4653/2013 г. по ориса на Административен съд - София-град, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2131206258/22.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 679/11.04.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробно мотивирани съображения в касационната жалба. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу издадения РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Дием -56" ООД, с писмен отговор, чрез пълномощника адв. Стефан Филков, оспорва нейната основателност и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като на основание чл. 218 от АПК прецени валидността и допустимостта на атакуваното решение, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е бил РА № 2131206258/22.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 679/11.04.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София, с който на "Дием-56" ООД са определени задължения по ЗДДС за отделни данъчни периоди от 01.03.2010 г. до 30.06.2010 г. в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Демо-Яв" ЕООД, "Трейд-М" ЕООД и "Титан-М" ЕООД и във връзка с извършени вътреобщностни доставки и не е възстановен ДДС в размер на 17 191.57 лв. по приключила процедура по приспадане по реда на чл. 92, ал. 1 ЗДДС. За да отмени РА, административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но в нарушение на материалния закон. В обжалваното решение е описана подробно установената фактическа обстановка по спора, като позовавайки се на представени от жалбоподателя доказателства в съдебната фаза, а и на такива ангажирани от ответната страна, съдът е приел, за необоснован извода, че VIN номерата на дружествата Бинароса и Транс Груп Словакия са невалидни. Съдът е установил като безспорно обстоятелството, че ревизираното дружество извършва доставки на стоки, включени в Приложение № 2 към ЗДДС, за които се прилага режимът на глава 19а, а именно на обратното начисляване на ДДС. На базата на приетата експертиза административният съд е констатирал, че в рамките на ревизирания период едновременно органите по приходите са приели, че не е налице реалност по доставките от горепосочените доставчици, а от друга- че "Дием-56" ЕООД реално е осъществил ВОД с Касакаленда. Отново въз основа на данните от ССчЕ, съдът е посочил, че от една страна органите по приходите не са приели наличието на реалност на доставките между ревизираното дружество и "титан-М" ЕООД, "Трейд-М" ЕООД и "Демо-Яв" ЕООД, под. зовавайки се на данни от РА на последните, както и на неустановена реалност на получените доставки поради неустановеност на предходни доставки, но не и на липса на доказателства по преките такива. От друга страна, според съда, предметът на тези неприети за реални доставки е приет за реален от ревизиращите при последващите ВОД. В решаващите си мотиви административният съд е приел, че при механизма на т. нар. "самоначисляване" получателят по доставките, а не доставчикът е задълженото лице за начисляване на данъка, а приложимостта на режима не е обусловена от доказването на реалността на предходните доставки по веригата. Административният съд е посочил още, че ако се приемат мотивите на органите по приходите, ще се достигне до противоречие с материалния закон, тъй като те са съобразени с факта, че за предходните доставки от визираните доставчици, жалбоподателят, в качеството си на получател, е начислил данъка по реда на чл. 163б от ЗДДС и е включил същия в подадените СД по ЗДДС за съответните периоди, поради което с повторното допълнително начисляване на ДДС по последващите негови доставки се достига до двойно данъчно облагане в нарушение на един от основните принципи на общностното право - този на данъчния неутралитет, който съгласно § 63 от решението по съединени дела С-95 и С-96 на СЕС следва да се спазва и при режима на самоначисляването, дори ако при предходните доставчици на ревизираното лице са налични пропуски. По тези съображения, съдът е намерил жалбата срещу РА в частта на отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Демо-Яв" ЕООД, "Трейд-М" ЕООД и "Титан-М" ЕООД за основателна и е отменил РА, като е счел, че подлежи на възстановяване и остатъкът от ДДС за възстановяване в размер на 17 191.57 лв. в започналата процедура по чл. 92, ал. 1 ЗДДС. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Административният съд подробно е обсъдил в обжалваното решение фактическата обстановка по спора, която съдът възприема на основание чл. 220 АПК. Правилно са формулирани спорните по делото въпроси относно приложението на ЗДДС . Задълженията на лицето по ЗДДС са определени при правилно приложение на материалния закон. През ревизирания период лицето е извършило продажби на метални отпадъци, като за доставките е издало и отразило в дневника за продажбите фактури, по които не е начислило ДДС на основание чл. 163а, ал. 2 ЗДДС. Ревизиращите органи са приели, че жалбоподателят и неговите доставчици не са доказали, че декларираните сделки между тях са реално извършени и същите попадат в режима на сделките със стоки по глава 19а ЗДДС, чрез прилагане на режима на "обратното начисляване". Правилно съдът е възприел като незаконосъобразен извода, че не са налице предпоставки за признаване на право на приспадане на данъчен кредит за ревизираното дружество по съставените от последното протоколи по чл. 117 ЗДДС за самоначисляване на ДДС на основание чл. 117, ал. 2 ЗДДС във връзка с издадените фактури от горепосочените доставчици. Принципът за изискуемост на данъка за доставките по Глава 19 от ЗДДС е по чл. 163а, ал. 2 ЗДДС - данъкът е изискуем от получателя, когато същият е регистрирано по закона лице. Налице са специални законови разпоредби - чл. 82, ал. 5 и чл. 163а, ал. 2 ЗДДС, които изключват изискуемостта на данъка от доставчика. Следва да се съобрази и фактът, че при т. нар. механизъм на "самоначисляване" получателят по доставките, а не доставчикът, е задължено лице за начисляване на данъка, като приложимостта на специалния режим не е обусловена от доказването на реалността на предходните доставки по веригата. В този смисъл не са относими за правилното решаване на спора и представените към писмения отговор доказателства за осъществените предходни доставки. Както правилно е приел първостепенният съд, изводът на органите по приходите е в противоречие с материалния закон, тъй като не е съобразен с факта, че за предходните доставки ревизираното лице е начислило данък по реда на чл. 163б от ЗДДС и е включило същия в подадените справки - декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Поради тази причина, с повторното начисляване на ДДС по последващите доставки на дружеството се достига до двойно данъчно облагане, което е в нарушение с един от основните принципи на съюзното право - принципът на данъчен неутралитет, който съгласно § 63 от решението на СЕС по съединени дела № С-95 и С-96 следва да се спазва и при режима на самоначисляването, дори ако задължените лица са пропуснали някои формалности. Правилен е и изводът на административния съд, че е опроверган извода на органите по приходите, че VIN номерата на дружествата Бинароса и Транс Груп Словакия са невалидни. Правилно съдът е установил в мотивите на обжалваното решение, че макар износът, осъществен от ревизираното дружество да е потвърден от Агенция "Митници", ВОД не са признати за реално осъществени по съображения, че след справка във VIES системата, модул. "Валидиране", е установено, че VIN номерата на дружествата Бинароса и Транс Груп Словакия са невалидни. Позовавайки се на индивидуализирани в мотивите на решението писмени доказателства, ангажирани от ревизираното дружество, а така също и на представена разпечатка от пълномощника на ответника за валидиране на посочените дружества, от която се установява, че VIN номерата на двете дружества са били валидни към датата на ВОД, както и че тези дружества не са поставени в рисковия списък на приходната администрация, съдът обосновано е възприел като неправилен извода на органа по приходите, че не е спазено едно от кумулативните изисквания на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС- получателят да е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка. Като е съобразил това и е достигнал до горните изводи, съдът е постановил решение, по отношение на което не са налице релевираните касационни основания и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 800 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение