Решение № 71 от 25.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 607/2015 г.

Решение № 71 от 25.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 607/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Вероника Николова Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА. Образувано е по предявен от Д. И. В. иск с правно основание чл. 47, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 6 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение № 1954/01.10.2010 г. по арб. дело № 1954/2010 г. на арбитър Б. Г. С решението Д. И. В. е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 6610,43 лева, ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 90 лева, разноски по арбитражното производство. Ищцата поддържа, че е узнала за арбитражното решение едва на 18.11.2014 г. след като й е била връчена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ К. П., с рег. № 824 на КЧСИ, с приложен към поканата изпълнителен лист, издаден въз основа на арбитражното решение. Поддържа, че арбитражната клауза по т. 18 от Общите условия на [фирма] към договор за револвиращ заем на физически лица, е недействителна, тъй като общите условия към договора за кредит не са подписани от нея като заемополучател. Поддържа, че процесното решение противоречи на обществения ред на Република България, а арбитражната процедура противоречи на повелителните разпоредби на ЗМТА, тъй като съобразно Общите условия арбитражното производство следва да приключи в петдневен срок, началният момент на който е петият работен ден след изпращане на исковата молба на длъжника. Поддържа, че не е била надлежно уведомена за арбитражното производство, поради което не е могла да вземе участие в него и е била лишена от право на защита. Моли арбитражното решение да бъде отменено по съображения в исковата молба и в представената писмена защита. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по иска за отмяна - [фирма], поддържа, че искът е недопустим, като предявен след изтичането на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА. Наред с това го оспорва като неоснователен и поддържа, че при постановяване на арбитражното решение № 1954/01.10.2010 г. по арб. дело № 1954/2010 г. на арбитър Б. Г. не са допуснати нарушения, които да са от естество да опорочат съществено арбитражното производство и постановеното по него решение. Подробни съображения развива в писмен отговор. Моли да се отхвърли иска, като му се присъдят разноски. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска: Предявеният от Д. И. В. иск по чл. 47, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 6 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. Неоснователни са доводите на ответното дружество за просрочие на иска за отмяна, поради това че арбитражното решение е било връчено редовно на ищата на 01.11.2010 г. Видно от представената по делото обратна разписка към товарителница № 1000005929107, решението по арб. дело № 1954/2010 г. е връчено на Д. И. В., чрез лицето Д. В., като в обратната разписка не е отразено дали последната е чл. на домакинството, роднина или съсед на адресата. Също така отбелязаната в разписката дата не е пълна, като са посочени само ден и месец - първи ноември, без да е посочена година на връчване С оглед на изложеното, не може да се приеме за опровергано соченото от ищцата обстоятелство, че е узнала за арбитражното решение едва при получаване на поканата за доброволно изпълнение на решението от ЧСИ К. П., на посочената в поканата дата - 18.11.2014 г., съответно исковата молба следва да се счита за подадена в срок. По основателността на иска: Ищцата въвежда основанието за отмяна по чл. 47, т. 2 от ЗМТА с довод, че не е подписала общите условия към договора за заем, каквото е изричното изискване на чл. 7, ал. 2 от ЗМТА и че изобщо не е запозната с тяхното съдържание. Твърди, че е подала искане до ответника за отпускане на заем, като е попълнила само бланка на проекто - договор. Поддържа, че след това не е получавала попълнен от заемодателя договор за револвиращ заем с общи условия, които са негова неразделна част, а само известие за одобрение на заема. Видно от договора за револвиращ заем от 21.05.2009 г. общите условия представляват неразделна част от същия, като заемателката, ищца по делото, е декларирала, че те са й предадени при подписване на договора, запозната е със съдържанието им и няма забележки към тях. В общите условия /приети на 16.02.2008 г., действащи към 21.05.2009 г./ е предвидена арбитражна клауза за еднолично разглеждане на спора от поименно посочени арбитри и място на арбитража, както и възможност за определяне на арбитър ad hoc. Ищцата не е оспорила автентичността на представения договор за револвиращ заем, следователно същият я обвързва. Поради това настоящият състав намира, че не е установена недействителността на арбитражното споразумение поради липса на валидно изразена воля за сключването му. Не е налице и поддържаното от ищцата основание за отмяна по чл. 47, т. 3 пр. второ от ЗМТА - противоречие на арбитражното решение на обществения ред на Република България. С понятието "обществен ред" се обхващат тези повелителни норми, които образуват основата на правопорядъка, охраняващи основни ценности, чието зачитане трябва да бъде обезпечено. В практиката на ВКС по прилагане на чл. 47, т. 3 от ЗМТА се приема, че противоречие с обществения ред има тогава, когато са нарушени онези императивни правни норми от публичен характер, които са установени от Конституцията и формират основите на правовия ред в държавата, съответно когато съдържанието на арбитражното решение е несъвместимо с този ред. Не всяко нарушение на материалния и процесуалния закон представлява основание за отмяна по този текст / в този смисъл решение по т. д. № 885/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение по т. д. № 896/2007 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение по т. д. № 696/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение по т. д. № 612/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други/. В конкретния случай с арбитражното решение, чиято отмяна се иска, не са нарушени такива повелителни правни норми. Според ищцата нарушението на принципите на законност, равенство, състезателност, дирене на обективната истина и справедливост, се изразява в предвидената в т. 18.4 на Общите условия възможност арбитърът да връчва документация, като от значение е не фактът на фактическото получаване на съобщенията, а моментът на изпращането им, което било в нарушение на чл. 32 от ЗМТА. В трайната си практика ВКС на РБ многократно е подчертавал, че процесуалните правила за провеждане на арбитражното производство съществено се различават от тези, които се прилагат в исковото производство пред съдилищата. Първите са специални и страните по договора за револвиращ заем от 21.05.2009 г., включвайки в него арбитражна клауза, са изключили по този начин приложението на общия съдопроизводствен ред по ГПК. За разлика от процесуалния закон, клаузата на т. 18.4 от Общите условия на [фирма] към договор за револвиращ заем на физически лица, придава значение на факта на изпращането на призовката, а не на факта на връчването й. При включена в процесния двустранен договор такава арбитражна клауза, приемайки процедурата, предвидена в Общите условия, ищцата се е съгласила с дерогирането на общия ред за призоваване, предвиден в действащия ГПК. Поради това уговореното от страните фингирано връчване на книжа не може да се приеме за нарушение на принципите на равенство на страните и състезателност в процеса. Не е налице и посоченото от ищцата основание за отмяна по чл. 47, т. 6 от ЗМТА. За да докаже наличието на това основание за отмяна на арбитражното решение, ищцата следва да установи, че образуването на арбитражния съд или провеждането на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните, а ако такова липсва да противоречи на повелителни разпоредби на ЗМТА. Под арбитражен съд следва да се разбира арбитражния състав разглеждащ конкретния спор, а не арбитражната институция, пред която е отнесен за решаване спора. Следва да се отбележи, че основанието включва не всяко сочено от ищеца процесуално нарушение, а само тези конкретно указани от нормата - по формиране на арбитражния състав и съобразяване на арбитражната процедура със закона и постигнатото споразумение. В случая изложените в исковата молба фактически твърдения, че производството е приключило без ищцата да има възможност да изрази становището си по спора, да направи възражение за нищожност на сключения договор и на отделни клаузи от същия и без възможност да иска събиране на доказателства по съществото на спора, се свеждат до оплакване, че е препятствана възможността й за участие в производството, а това съставлява основание за отмяна на решението по чл. 47, ал. 4 от ЗМТА, а не по чл. 47, т. 3 от ЗМТА или по чл. 47, т. 6 от ЗМТА. Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от ищцата Д. И. В. основания за отмяна по чл. 47, т. 2, т. 3 и т. 6 от ЗМТА на арбитражно решение № 1954/01.10.2010 г. по арб. дело № 1954/2010 г. на арбитър Б. Г. Основателно е твърдението на ищцата, че не е била надлежно призована за образуваното срещу нея арбитражно производство, което е препятствало правото й на участие и на защита по делото. От съдържащите се в арбитражното дело доказателства е видно, че арбитър Б. Г. е изпратила призовка за насроченото за 01.10.2010 г. заседание по арб. дело № 1954/2010 г. до ответницата Д. И. В. - ищца в настоящото производство, чрез куриерска фирма [фирма]. В издадената товарителница № 1000004653850 няма отбелязване на кои дати са извършени опити за доставка на пратката, нито е посочена изрично причината, поради която пратката не е връчена. След като в самата товарителница не е посочена причината за недоставяне на пратката, то не би могло да се направи категоричен извод, че е налице някоя от изчерпателно изброените в т. 18.4 от ОУ хипотези, при които е приложима фикцията за редовно връчване. Посочената в удостоверение изх. № 1391/20.02.2015 г., издадено от [фирма], причина "лицето не живее на адреса", макар да попада в изброените в т. 18.4 от ОУ хипотези, не се потвърждава от събраните по делото доказателства. Видно от представената призовка за доброволно изпълнение изх. № 55224/18.11.2014 г. по изп. дело№ 20148240400050 на ЧСИ К. П., с рег. № 824 на КЧСИ, същата е връчена на ищцата на посочения в договора адрес - [населено място], [улица]. Същият адрес е посочен и в исковата молба, по която е образувано настоящото дело, както и във всички останали молби, подадени по делото от ищцата. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че са осъществени визираните в чл. 47, т. 4 от ЗМТА предпоставки - неуведомяване за арбитражното производство и препятстване на възможността за участие в него, поради което атакуваното арбитражно решение следва да се отмени, а делото да се върне на арбитъра за ново разглеждане. При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищцата се дължат направените по делото разноски в размер на 1625 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение