Решение № 3900 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1819/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив при ЦУ на НАП-София срещу решение № 8977/21.10.2025 г., постановено по адм. дело № 661/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-269-0157241 от 30.04.2024 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – вила „Донна“, находящ се в с. Брягово, ул. „8-ма“ № 4 и стопанисван от „ОМ КОМЕРС“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. От изложеното в касационната жалба се налага извод за доводи за неправилност на първоинстанционното решение – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - „ОМ КОМЕРС“ ЕООД, не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-269-0157241 от 30.04.2024 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – вила „Донна“, находящ се в с. Брягово, ул. „8-ма“ № 4 и стопанисван от „ОМ КОМЕРС“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата противоречи на материалния закон и неговите цели и този извод обуславя нейната отмяна. Касационната инстанция преценява оспореното решение като валидно и допустимо - то е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, чиито права и законни интереси са пряко засегнати от разпоредените правни последици. Решението е правилно. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118". В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца, установен като извършител на нарушението, ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". С оглед установените от проверката на контролните органи обстоятелства е издадена процесната ЗНПАМ, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - вила „Донна“ находящ се в с. Брягово, ул. „8-ма“ № 4, стопанисван от „ОМ КОМЕРС“ ЕООД и забрана на достъпа до него за срок от 7 дни. Заповедта е връчена на 24.03.2025 г. За процесното нарушение е образувано и административнонаказателно производство по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, като срещу дружеството е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F7600846 от 25.03.2024 г. и е издадено Наказателно постановление № 767302-F760846 от 26.04.2024 г. и са връчени на представляващ дружеството за неизпълнение на административното задължение по чл. 7, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, въвчл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. При така установената фактология правилно съдът приел, че принудителната административна мярка е допълнителна тежест, която, преценена с оглед инициираното срещу сдружението административнонаказателно производство, надхвърля тежестта на извършеното нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и е в противоречие с изискванията на принципа за пропорционалност (точки 56, 57 и 62 от решението на Съда на ЕС по дело С-97/21). Ограничението на основното право по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС е допустимо, ако е необходимо за постигането на легитимни цели (осигуряване събирането на ДДС), преследвани от националната правна уредба (решение от 5 май 2022 г., BV, С-570/20, т. 34), но в случая на кумулирането на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1,6. „б“ от ЗДДС, издадена в рамките на административно производство, което е отделно от вече започналото административнонаказателно производство, е недопустимо, доколкото не гарантира, че тежестта й, преценявана съвкупно с тежестта на имуществената санкция, която се следва за вмененото на сдружението административно нарушение, ще съответства на тежестта на нарушението по чл.7, ал.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение, намира, че решението е правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение