Решение № 3098 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14635/2015 г.

Решение № 3098 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14635/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Зам. директора на ТД на НАП- С., чрез юрисконсулт К. Ч. против Решение № 6835/09.11.2015 г., постановено по адм. дело № 5223/2015 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отменена Заповед № F152183/23.03.2015 г., издадена от Зам. Директора на ТД на НАП - С. за наложена на "Лусор" ЕООД" - гр. С. принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на обект - стои под наем, находящи се в гр. С., бул. "К. М. Л." №..., както и забрана за достъп до обекта за срок от 15 дни. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и решаване на спора по същество, като се потвърди издадената Заповед № F152183/23.03.2015 г. на Зам. директора на ТД на НАП - С.. Ответната страна - "Лусор" ЕООД" - гр. С., не взема становище по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. За да отмени оспорената заповед, първоинстанционния съд е приел, че същата е издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като не били събрани доказателства за вида осъществявана дейност от "Лусор" ЕООД, както и не била осигурена възможност на дружеството да представи доказателства в тази насока, а наред с това съдът констатирал разминаване между фактическото и правно основание за издаване на оспорената заповед. Отделно от това, съдът е приел, че акта е издаден в нарушение на материалноправните разпоредби, тъй като липсвали доказателства "Лусор" ЕООД да е извършвало търговска дейност, за която е следвало да издаде фискален бон, като в тази насока съдът се е позовал на установения по делото факт, че наема е платен на физическо лице, макар и управител на дружеството "Лусор" ЕООД, поради което за дружеството не възникнало задължение за издаване на касов бон. Отделно от изложеното, съдът е приел, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона, тъй като в процесните стаи, живеели хора под наем и запечатването им не било съответно с целта на закона. Решението е неправилно. При извършена проверка на 27.01.2015 г. на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - стaи под наем, находящи се в гр. С., бул. "К. М. Л." №..., стопанисвани от "Лусор" ЕООД" - гр. С., длъжностни лица при ТД на НАП - С. са констатирали, че по договор за наем от 24.06.2014 г., сключен между "Лусор" ЕООД" - гр. С., като наемодател и В. А. В. В., като наемател е извършено плащане на наемната цена от 250 лева по разписка за наем № 57/24.06.2014 г. и квитанция към нея от същата дата за получена сума от В. В. С. - управител на "Лусор" ЕООД". За извършеното плащане, безспорно е установено, че не е издадена фискална касова бележка от въведено в обекта фискално устройство. Проверяващите органи са приели, че е нарушена разпоредбата на чл. 118 от ЗДДС, поради което на търговеца "Лусор" ЕООД" - гр. С. е съставен АУАН № F152188/27.01.2015 г., въз основа на който в последствие е издадено НП № F152188/23.03.2015 г. на Зам. Директора на ТД на НАП - С.. Въз основа на съставения АУАН № F152188/27.01.2015 г. е издадена и оспорената пред Административен съд - С. град (АССГ) Заповед № F152183/23.03.2015 г., издадена от Зам. Директора на ТД на НАП - С., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е наложена на "Лусор" ЕООД" - гр. С. принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на обект - стои под наем, находящи се в гр. С., бул. "К. М. Л." №..., както и забрана за достъп до обекта за срок от 15 дни. При така установената фактическа обстановка, правните изводи на АССГ за незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на ПАМ са неправилни. Съдът неправилно е приел, че при издаване на заповедта за налагане на ПАМ са допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните правила по съображения за разминаване между фактическото и правно основание за издаване на оспорената заповед. Заповедта е мотивирана с факта, че търговеца, стопанисващ обекта - "Лусор" ЕООД" - гр. С., при заплащане на наемна услуга не е издал фискален бон от фискално устройство, което съответства на посоченото в заповедта правно основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, съгласно която разпоредба принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Неправилно АССГ е приел допуснато съществено нарушение на административно производствените правила с аргументи, че не били събрани доказателства за вида осъществявана дейност от "Лусор" ЕООД, както и не била осигурена възможност на дружеството да представи доказателства в тази насока. В случая е установено от представения договор за наем от 24.06.2014 г., сключен между "Лусор" ЕООД" - гр. С., като наемодател и В. А. В. В., като наемател, че осъществяваната търговска дейност от дружеството е отдаване на стаи под наем в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, находящ се в гр. С., бул. "К. М. Л." №..., стопанисван от "Лусор" ЕООД" - гр. С.. Тези факти не са били спорни от страна на адресата на наложената ПАМ, поради което и правото му на защита в административното производство да установи каква е точно осъществяваната от него дейност не е ограничено. Неправилно АССГ е приел нарушение на материалния закон при издаване на оспорената заповед. Пред първоинстанционния съд не е било спорно, че търговеца, стопанисващ обекта, при заплащане на наемна услуга не е издал фискален бон от фискално устройство. Обстоятелството, че разписката за наем и квитанцията за получаване на наема от 24.06.2014 г. са подписани от В. В. С., без в тях да е посочено, че същият е управител на "Лусор" ЕООД" - гр. С. не обосновава различни правни изводи, след като по делото е безспорно установено, че същия в качеството си на управител на "Лусор" ЕООД" - гр. С. е сключил и договора за наем от 24.06.2014 г. Неправилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при несъответствие с целта на закона по съображения, че в отдадените стаи под наем живеят други хора, поради което жилищата им нямало как да бъдат запечатани. Настоящата инстанция счита, че с договорни отношения между равнопоставени правни субекти, каквито са наемодател и наемател, не може да се заобикаля прилагането на административно-правна норма. В хипотезата на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС от значение е само фактът на извършване на посоченото нарушение за неиздаване на фискален бон за продажба на услуга - отдаване на стаи под наем в търговски обект, стопанисван от лицето, като ирелевантно е кой ползва обекта по силата на договор за наем към момента на издаване на административния акт. Гореизложеното обосновава извода на настоящия състав, че "Лусор" ЕООД" - гр. С. е осъществило посоченото в заповедта нарушение, с оглед на което законосъобразно административният орган е наложил регламентираната в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителна административна мярка. Като е достигнал до обратния извод и е отменил издадената заповед, първоинстанционният съд е постановил решение, което страда от инвокираните касационни пороци и като неправилно следва да бъде отменено. Вместо него, следва да се постанови друго решение, по съществото на спора, с което предявената срещу заповедта жалба бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева, определено съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция в сила към приключване на съдебното дирене). Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,