Решение № 113 от 6.3.2025 г. на ВКС по н.д. № 20258002200080/2025 г.

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия Ю. Д. – адвокат В., против присъда № 34 от 4.12.2024 г., постановена по в.н.о.х.д. № 802/2024 г. по описа на Плевенския окръжен съд.

С касационната жалба се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В жалбата се излагат доводи за това, че въззивният съд не се е съобразил с вижданията в Тълкувателно постановление № 2/5.04.2023 г. на ВАС и ВКС, по т.д. № 3/2022 г., според което за административното нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП е необходимо да е уведомен собственикът на моторното превозно средство за това, че регистрацията на автомобила е прекратена по служебен ред по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП; че при липса на субективна страна на престъплението въззивният съд е постановил осъдителна присъда на базата на предположение за това подсъдимият да е знаел, че управлява автомобил с прекратена регистрация.

С жалбата се отправя искане за отмяна на присъдата на ОС – Плевен и за оправдаване на подсъдимия Д. по повдигнатото му обвинение по чл. 345, ал. 2, вр с ал. 1 НК.

В защитната си реч пред ВКС защитникът на подсъдимия Д. – адвокат В. заявява, че инкриминираното деяние не е извършено виновно, тъй като по делото няма доказателства деецът да е знаел, че управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по съответния ред. Защитникът излага съображения за това, че в българското законодателство са предвидени идентични състави на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.с ал. 1 НК и административно нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, поради което становището на Окръжния съд за неприложимост на тълкувателно постановление № 2/4.04.2023 г. на ВКС и ВАС по делото, е немотивирано; че в случая не са налице доказателства за връчване на собственика на уведомлението за прекратяване на регистрацията на автомобила; че към датата на прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство подсъдимият се е намирал в затвора и не е живеел на адреса на родителите си; че показанията на свидетелите-полицейски служители са оценени тенденциозно; че съдът се е позовал на показанията на свидетели, които не са възприели пряко обстоятелствата, за които свидетелстват; че не е разпитана майката на подсъдимия. Защитникът отправя искане за отмяна на присъдата на Окръжен съд – Плевен по н.о.х.д. № 802/2024 г. и за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на подадената срещу второинстанционната присъда жалба от защитника на подсъдимия. Според прокурора въззивният съд е стигнал до законосъобразен извод за това, че подсъдимият е знаел за прекратената регистрация на автомобила; че съдът е обсъдил надлежно всички доказателства по делото, като е достигнал до законосъобразни заключения; че законът е приложен правилно, а определеното наказание е справедливо. Прокурорът отправя искане за оставяне в сила на новата присъда на Окръжен съд – Плавен.

Подсъдимият Ю. Д. в лична защита и в последната си дума пред ВКС заявява, че поддържа казаното от защитника си и моли за оправдаването си.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е допустима – подаден от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 1 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 2 НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С присъда № 12 от 4.06.2024 г. по н.о.х.д. № 328/2023 г., Районен съд – Червен бряг, НО, 4. наказателен състав, е признал подсъдимия Ю. Д. Д. за невиновен в това на 31.10.2022 г. в /населено място/ да е управлявал моторно превозно средство, което не било регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. на МВР, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.

По протест на прокурор от РП – Плевен, ТО-Червен бряг, пред Плевенския окръжен съд е било образувано в.н.о.х.д. № 802/2024 г., приключило с присъда № 34 от 4.12.2024 г., с която на основание 334, т. 2 НПК и чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК въззивният съд отменил оправдателната присъда на районния съд и вместо това признал подсъдимия Д. за виновен да е извършил престъплението по чл. 345, ал. 2, вр.с ал. 1 НК, като на основание чл. 54, ал. 1 НК му наложил наказание глоба в размер на 1000 лева.

Обобщено доводите в касационната жалба сочат на поддържани касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК:

• твърдят се съществени процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд поради извеждане на субективната страна на престъплението на базата на предположения;

• нарушението на закона се обосновава с твърдение, че Окръжният съд не се е съобразил с постановките в Тълкувателно постановление № 2/5.04.2023 г. на ВАС и ВКС, по т.д. № 3/2022 г. относно субективната съставомерност на деянието по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.

1. Възражението за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения е неоснователно.

Твърденията на защитата, че фактите за субективната страна на престъплението са изведени въз основа на предположения, не отговарят на действителното положение.

В мотивите на присъдата – л. 41 гръб, л. 42 от въззивното дело, Окръжният съд е анализирал доказателствата, от които се извлича знанието на подсъдимия за факта, че управляваното от него моторно превозно средство е било с прекратена регистрация от ПП при ОД на МВР – Плевен. Посочени са писмените доказателства – уведомление № 055115 от 27.11.2021 г. по чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането от изпълнителните директори на Гаранционния фонд, изпратено на собственика – Д. Д. на 3.12.2021 г.; писмо от ПП при ОД на МВР – Плевен, рег. № 316-р-43059 от 9.12.2022 г. и съпровождащите го документи на л. 38 – л. 41 от досъдебното производство, от които се установява, че регистрацията на автомобила, управляван от подсъдимия е прекратена служебно на 30.12.2021 г. на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, както и че уведомление за това е изпратено на собственика на автомобила.

Освен писмените доказателства за това, че регистрацията на автомобила – марка /марка/, модел /модел/, с рег. № /рег. номер/ е била служебно прекратена и за това са били изпратени уведомления до собственика, Окръжният съд се е позовал и на гласните доказателствени средства, които установяват специфичния факт на знанието за това обстоятелство от подсъдимия. Особеното в случая е, че към момента на прекратяване на регистрацията и изпращане на уведомленията собственикът на превозното средство – Д. Д., е бил починал. Подсъдимият Ю. Д. е негов син, който живеел заедно с майка си на същия адрес, който приживе обитавал и баща му. На този адрес са изпращани писмата и уведомленията от Гаранционния фонд и от ПП при ОДМВР – Плевен. Същевременно свидетелите Д. и В. съобщават, че пред тях подсъдимият е споделил за това, че знаел за прекратената регистрация на автомобила. С основание въззивният съд е отделил особено внимание на показанията на свидетеля Х. К. (л. 43 от въззивното дело), който установява свои преки възприятия, а имено, че „майката на Ю. го беше предупредила да не кара тази кола, че е с прекратена регистрация“ – л. 146 гръб от съдебното дело по н.о.х.д. № 328/2023 г. по описа на РС – Червен бряг.

При тези аргументи настоящият касационен съдебен състав приема, че в хода на събирането и проверката на доказателствата въззивният съд е спазил регламентирания процесуален ред, като не е допуснал процесуални нарушения, които да дадат основания за ревизия на проверявания съдебен акт, в частност не е използвал недопустими предположения при извеждане на релевантните факти. Доказателствените материали по делото са оценени съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл.107, ал. 5 НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в приетите фактически положения.

След като в оценъчната процесуална дейност на втората инстанция не са допуснати нарушения, вътрешното й убеждение е правилно формирано и не подлежи на пререшаване от касационната инстанция.

1. Неоснователно е възражението на защитника за нарушение на материалния закон.

Основният аргумент, изложен в жалбата, е че Окръжният съд не се е съобразил с постановките в Тълкувателно постановление № 2/5.04.2023 г. на ВАС и ВКС, по т.д. № 3/2022 г. относно субективната съставомерност на деянието по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.

В мотивите на второинстанционната присъда са изложени аргументи, че в случая не е приложимо тълкуването, дадено с цитираното тълкувателно постановление, доколкото то се отнася до административното нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, а не до престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.

ВКС не приема тази част от аргументацията на въззивния съд, но това не води до промяна в законосъобразността на крайните изводи на решаващата инстанция.

От значение са няколко съществени положения. На първо място, съставите на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП и престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 НК съвпадат по съществените си обективни признаци. Дублирането на съставите на административни нарушения и престъпления е проблем на българското законодателство, който създава сериозни затруднения в правоприлагането. Това налага във всеки конкретен случай да се изследва дали инкриминираното деяние разкрива характеристиките на престъпление или на административно нарушение.

В случая между административното нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП и престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 НК е налице разлика в степента на обществена опасност, която при престъплението е завишена. Разлика има и в субективната страна, доколкото административното нарушение съобразно чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН е възможно както при умишлена, така и при непредпазлива форма на вината. Престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 НК е винаги умишлено.

В този смисъл Тълкувателно постановление № 2/5.04.2023 г. на ВАС и ВКС, по т.д. № 3/2022 г. има съответно приложение и за престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 НК. В тълкувателния акт изрично се приема, че узнаването на обстоятелството за прекратената регистрация на моторното превозно средство подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства. Този стандарт на доказване на знанието от подсъдимия за разглеждания съставомерен факт е спазен от Плевенския окръжен съд в настоящия случай.

В съдебните прения пред ВКС защитата възразява, в рамките на довода за нарушение на материалния закон, че въззивният съд незаконосъобразно е приел наличие на престъпление, а не на административно нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП. Решаващата съдебна инстанция се е обосновала със степента на обществена опасност на деянието и дееца, които определят извършеното като престъпление. В това отношение значение имат поведението на дееца – избягал от местопроизшествието и осуетил полицейската проверка, предишните му многобройни осъждания, както и особеностите на конкретното деяние – управлението на моторното превозно средство в тъмната част от денонощието, в градски условия, от неправоспособен водач, наличието на трима пътници в автомобила, което в съвкупност е създавало допълнителна опасност за движението по пътищата. Поради изложеното ВКС приема, че наказателният закон е приложен правилно.

В обобщение касационната инстанция счита, че в рамките на възложената й компетентност и предоставените от закона правомощия следва да остави в сила атакувания акт на Окръжен съд – Плевен по в.н.о.х.д. № 802/2024 г.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,