Решение № 1229 от 25.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9863/2010 г.

Решение № 1229 от 25.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9863/2010 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова Валентин Атанасов Донев е направил искане за отмяна на влязлото в сила решение от 08.05.2009 г. по адм. д. № 565/2008 г. на Бургаския административен съд. Молителят твърди, че са налице предпоставките по чл. 239, т. 1, 4 и 5 АПК за отмяна на решението. Ответниците по искането за отмяна поддържат становище за недопустимост на същото и алтернативно за неговата неоснователност. Върховният административен съд обсъди доводите в искането за отмяна и установи следното: По чл. 239, т. 1 АПК. Молителят Донев е правил искане за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 АПК на влязлото в сила решение от 08.05.2009 г. по адм. д. № 565/2008 г. на Бургаския административен съд, по което е образувано адм. д. № 10274/2009 г. на Върховния административен съд, II отделение. По делото е постановено влязло в сила решение от 20.01.2010 г., с което искането за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК е отхвърлено. Ново искане за отмяна на същото решение на същото основание е недопустимо съгласно чл. 249 във вр. с чл. 159, т. 6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Искането за отмяна на Валентин Донев на влязлото в сила решение на Бургаския административен съд на основание чл. 239, т. 1 АПК като процесуално недопустимо следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част да се прекрати. По чл. 239, т. 4 АПК. Молителят Донев твърди, че е налице посочената хипотеза, тъй като решението, чиято отмяна се иска противоречи на други влезли в сила решения между същите страни, на същото основание и за същото искане. Според него това са решенията по адм. д. № 1319/1996 г. на Бургаския окръжен съд и по адм. д. № 198/2004 г. на същия съд. За да е налице хипотезата по чл. 239, т. 4 АПК е необходимо да е налице пълна идентичност между страните, основанието и искането по решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В случая тази хипотеза не е налице, тъй като предмет на разглеждане по посочените по-горе дела са различни административни актове. По решението, чиято отмяна се иска е заповед № 1219/13.06.2007 г. на зам.-кмета на община Бургас. По адм. д. № 1319/1996 г. предмет на разглеждане са заповеди № 497/06.06.1996 г. № 498/06.06.1996 г. на кмета на община Бургас. По адм. д. № 198/2004 г. предмет на делото е заповед № 926/05.11.2003 г. на главния инженер на община Бургас. Дори и да е налице идентичност между страните по делата, не е налице такава по отношение на основанието - различни административни актове и оттам различие на искането. Искането за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По чл. 239, т. 5 АПК. Молителят твърди, че са нарушени правата на трети лица, които са били страни по делото и не са били уведомени по законовия ред за разглеждането му, не са могли лично да участват в заседанията или да бъдат представлявани. По реда на чл. 239, т. 5 АПК отмяна може да иска страната, чието право на защита е било нарушено поради допуснати процесуални нарушения от съда. В искането не се твърди и не се установява правата на молителя да са били нарушени при разглеждане на делото. Той не може да иска отмяна на това основание от името и за сметка на други страни по делото. Те могат да го направят лично, ако считат, че хипотезата на чл. 239, т. 5 АПК е налице по отношение на тях. Искането на Валентин Донев за отмяна по реда на чл. 239, т. 5 АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд