Решение № 4788 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8152/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Директор на РЗОК Плевен срещу Решение 4842 от 17.07.2023 г., постановено по адм. дело 3248/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена негова Заповед за налагане на санкции РД-08-464/16.03.2023г. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Самостоятелна медико-диагностична лаборатория РамусООД със седалище в гр. София срещу цитираната по-горе Заповед. Претендира разноски. Ответникът Самостоятелна медико-диагностична лаборатория Рамус ООД оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отмени издадената от касационния жалбоподател заповед за налагане на санкции, първостепенният съд е приел, че вменената липса на част от задължителното оборудване не се отнася за лечебните заведения от типа на изпълнителя по договор със здравната каса, поради което неправилно е прието, че същият не разполага с описаното оборудване. Настоящият касационен състав намира този извод за необоснован. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Не е спорно, че между на Самостоятелна медико-диагностична лаборатория РамусООД и НЗОК е сключен договор 150948/17.02.2020г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ съгласно Приложение 2 към чл.1 от Наредба 9/2019г., издадена от Министъра на здравеопазването, по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва специализирана медицинска помощ, като спазва всички изисквания по ЗЗО, действащия НРД за МД и клаузите на самия индивидуален договор. Не е спорно също така, че при извършената от длъжностно лице - контрольор в РЗОК Плевен пълна планова, самостоятелна, първична проверка на адрес на лабораторията в гр. Плевен, било установено, че липсват: подвижна инструментална маса, стойка за инфузии, саморазгъващ се балон, кислородна бутилка с редуциращ вентил и маска за кислород, въздуховоди Гьодел, аспиратор, устаразтворител, ножици(обикновена, права островърха и извита), пинсети(анатомична и хирургична) и от консумативите медицински въглен, антибиотичен унгвент, уретрален катетър-различни номера. Прието било в тази връзка, че е нарушена нормата на чл.109 от приложимия НРД за МД 2020 2022г., във вр. с Приложение 10а към него. Настоящият състав намира изводите на административния съдия за неправилни. Съгласно вменената за несъобразена новела на чл.109 от НРД за МД 2020 2022г. лечебно заведение за СИМП, желаещо да сключи договор с НЗОК, следва да отговаря на посочените в глава седма общи условия, както и да има функциониращо и налично в лечебното заведение медицинско и техническо оборудване и обзавеждане съгласно приложение 10а "Изисквания за сключване на договор с лечебни заведения за оказване на СИМП. От своята страна самото приложение, имащо пет раздела, въвежда изисквания за наличие на основно оборудване и инструментариум за изпълнителите на специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП), като в раздел V, А Общомедицински дейности са изборни изчерпателно в табличен вид деветнадесет позиции на основно оборудване и инструментариум, а също така и лекарства от първа необходимост за оборудване на шкаф в лечебните заведения в извънболничната помощ. Фактът, че СМДЛ РамусООД е сключило договор с НЗОК за пакети, попадащи в подраздели Б и В(пакет Клинична лаборатория, респ. и за високоспециализирани МДД), не обосновава извод, че дейността на лабораторията не следва да се съобразява с изискванията за оборудване и поддържане на спешен шкаф, изброени при общомедицинските дейности. Ответникът по касация е лечебно заведение по см. на чл.8 ал.1, т.3 във вр. с чл.18 ал.1 от Закона за лечебните заведения, т.е. самостоятелната медико-диагностична лаборатория, в която лекар/лекари с помощта на други специалисти извършват предписани от друг лекар или лекар по дентална медицина специализирани медицински изследвания по една или повече медицински специалности. Именно и в тази връзка е сключен и договора от февруари 2020г. на СМДЛ Рамус като изпълнител на специализирана извънболнична медицински помощ с НЗОК. В този смисъл приложими за всяко СМДЛ, са били към релевантния момент и общомедицинските изисквания по приложение 10а , вкл. тези на основно оборудване и инструментариум, така и за спешен шкаф от лекарства, които следва да са налични при всеки един изпълнител лечебно заведение по сключен договор с НЗОК за извършване на СИМП. Предложеното от ответника по касация тълкуване на разпоредбите от относимото Приложение не се споделя, още повече че самият Раздел V на Приложение 10а ясно сочи, че подраздели Б и В са приложими за вида дейност (СМД или ВСМД) по медицински специалности, докато за подраздел А това не е специфицирано, т.е. това са дейности, общи за всички СИМП, независимо дали пакетите, за които те имат сключен договор биха се отнеси и по някой от следващите два подраздела на Приложението. Или настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд неправилно е приложим материалния закон, т.е. налице е касационното основание по чл.209 т.3 АПК, което обосновава и извод за отмяна на обжалваното съдебно решение, като вместо него се постанови друго, с което жалбата на СМДЛ РамусООД следва да се отхвърли, като неоснователна. По разноските. С оглед изхода разноски се дължат на НЗОК, които се констатираха да се в размер на общо 400 лева за двете инстанции(по 100 лева за осъществената защита от юрисконсулт за всяка инстанция на основание чл.143 ал.3 във връзка с чл.144 от АПК, чл.78 ал.8 от ГПК, чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за правната помощ и 200 лева плетена ДТ за касационно обжалване). По изложените съображения и на основание чл.221 ал.1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение