Решение № 5694 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 767/2015 г.

Решение № 5694 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 767/2015 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на НАП - гр. С., подадена чрез юрк. Недков, срещу Решение № 7339 от 01.12.2014 г., постановено по адм. дело № 9428/2014 г. по описа на Административен съд - С. град. С решението е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № F 112098/08.07.2014 г. на зам.-директора на ТД на НАП С. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде потвърдена заповедта за налагане на ПАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Рокозо" ООД, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпил писмен отговор, изготвен от адв. И. Д., в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С. град е отменил Заповед за налагане на ПАМ № F 112098/08.07.2014 г. на зам.-директора на ТД на НАП С., с която е наложена принудителна административна мярка: "запечатване на търговски обект" - цех за производство на мебели, стопанисван от "Рокозо" ООД и забрана на достъпа до него за срок до 15 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да обоснове този резултат, съдът е анализирал приложените по делото доказателства и установената въз основа на тях от приходните органи фактическа обстановка. Приел е, че процесната заповед не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в акта не се съдържат мотиви относно срока на действие на ПАМ - посочен е срок до 15 дни, но не е точно определен, няма яснота по какъв критерий ще се определи продължителността на срока от 1 до 15 дни. Липсата на мотиви според решаващия състав представлява съществено нарушение на административно производствените правила, което възпрепятства съда да прецени дали акта е издаден в съответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на установената фактическа обстановка административният орган е обосновал констатация за допуснато нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, издадено е НП и е наложена оспорената принудителна мярка. От данните по делото е видно, че оспореният административен акт е издаден на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, принудителна административна мярка е "запечатване на обект, както и забрана на достъпа до него за срок до 15 дни". В акта е записано, че нарушението е извършено за първи път. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 ЗДДС принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице, което означава, че заповедта в качеството й на индивидуалния административен акт трябва да отговаря на всички законови изисквания. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Наред с това води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено основанието за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, представляващо едно от тези, необходими за законосъобразност на акта, и което съдът трябва да провери съгласно чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146, т. 5 АПК. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но издателят на акта следва да обоснове спазването на нейните граници, излагайки съответни мотиви. Поради това административният съд е изложил в решението си законосъобразни и обосновани мотиви. Следва също да бъде съобразено, че пред касационната инстанция са депозирани нови доказателства - решения на СРС и на АДмС - С. град, доказващи отмяната на НП № F 112098/08.07.2014 г., издадено от зам.-директора на ТД на НАП - С., с което на същото дружеството е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 5000 лв. на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. В тези влезли в сила съдебни решения, е прието, че липсва нарушението, за което е наложена ПАМ. Наказателното постановление е отменено, поради недоказване извършването на административното нарушение. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора, в полза на касатора не се дължи юрисконсултско възнаграждение. На ответника също не следва да се присъждат разноски за касационната инстанция, тъй като не са ангажирани доказателства за тях Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,