Решение № 11059 от 2.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2758/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности Велико Търново в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централното управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), подадена чрез гл. юрк. М. Жиянова, срещу решение 30 от 13.01.2021 г., постановено по адм. дело 963/2020 г. по описа на Административен съд Плевен, с което по жалба на Лора ЕООД, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) 10880 от 13.10.2020 г. издадена от началник отдел Оперативни дейности Велико Търново при ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена ПАМ запечатване на обект магазин за облекло, находящ се в гр. Плевен, ул. Васил Левски 113, стопанисван от Лора ЕООД и забрана на достъп до него за 14 дни, на основание чл.186, ал.1 вр. чл.187 от Закона за данъка въру добавената стойност (ЗДДС). В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са доводи, че извършеното нарушение е установено, като са изложени конкретни мотиви за определеният срок от 14 дни. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против ЗПАМ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Лора ЕООД, оспорва касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участвалия по делото прокурор, е дала заключение, че касационната жалба е процесуално допустима и неоснователна в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл.211 АПК против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, а по същество основателна, поради следното: По делото е установено, че на 06.10.2020 г. е извършена проверка на търговския обект магазин за облекло, находящ се в гр. Плевен, ул. Васил Левски 113, стопанисван от Лора ЕООД с ЕИК[ЕИК], при която е установено, че не за всяко плащане в брой се издава фискална касова бележка от наличното и работещо в обекта фискално устройство. Преди легитимация на проверяващия екип е извършено частично заплащане на сума в размер на 50 лв., представляваща капаро за закупуване на рокля. За да отмени оспорения акт административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при доказано формално извършено нарушение, но са изложени бланкетни мотиви относно определения от органа срок на мярката. Съдът е посочил, че не е направен анализ на съразмерността на наложената административна мярка към извършеното нарушение и наложената мярка е в противоречие с целта на закона. Решението е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По чл.3, ал.1, изр. първо, от Наредба Н-18 от за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), издадена от министъра на финансите, по законова делегация на ал. 4, т. 1 на чл. 118 ЗДДС, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, съгласно която разпоредба принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/2006 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г., задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съобразно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. Настоящият касационен състав счита, че не е установено нарушението, изразяващо се в неизпълнение на задължение за издаване на фискална касова бележка във връзка с извършеното плащане на капаро в размер на 50 лв. В случая не е налице облагаема доставка, респ. продажба и съответно неизпълнение на задължението визирано в чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 3, ал. 1 и чл. 25, ал. 1от Наредба Н-18/2006 г. В този смисъл са и Решения по адм. дело 6598/2020, по адм. дело 2644/2021, по адм. дело 6764/2020 на Върховния административен съд и други, които са се позовали на решението на Съда на Европейския съюз по дело С-419/02, който в това отношение припомня в § 50, че именно доставките на стоки или услуги подлежат на облагане с ДДС, а не плащанията, извършени като насрещна престация за такива доставки (вж. дело С-108/99 Cantor Fitzgerald International [2001] ECR I-7257, § 17), и плащанията по доставки на стоки или услуги, които все още не са ясно идентифицирани, не могат да бъдат предмет на ДДС. За целите на ЗДДС, за да е облагаема платената сума, тя следва да е насрещна престация за предоставена услуга в рамките на правоотношение, възникнало между страните. След като в случая процесната услуга не е ясно индивидуализирана - като предмет и цена, то за получателя на сумата не възниква задължение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, поради което незаконосъобразно органите по приходите са приели за осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС. Административният орган при определяне срока на ПАМ е изложил мотиви, които са общи и бланкетни. Площта, клиентопотока и местоположението на обекта не представляват основание, което е свързано с продължителеността на срока, за който е наложена ПАМ. Изводът, че това са предпоставки за реализиране на високи търговски обороти не почива на конкретни доказателства, а само на хипотетична възможност.Преценката за съразмерността на мярката следва да се базира върху дневните обороти на обекта, респ. икономическите загуби, които ще претърпи търговеца при запечатване на обекта, отнесени към размера на санкцията, която се предвижда за констатираното нарушение и която е предмет на започнало със съставяне на АУАН административнонаказателно производство. Следователно първоинстанционният съд правилно е посочил, че липсата на мотиви в горния смисъл препятства възможността на съда да проведе контрол за съответствие на мярката с целта на закона и за спазване на принципа на съразмерност. По изложените по-горе съображения, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение