Решение № 3592 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2679/2016 г.

Решение № 3592 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2679/2016 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Столична община, против Решение № 116/07.01.2016 г., постановено по адм. дело № 5947/2015 г., по описа на Административен съд С. - град, с което е отменен като незаконосъобразен Акт № МДТ-94-В-29/6/29.01.2015 г., за отказ за прихващане и възстановяване, издаден от Х. Д., на длъжност старши експерт в Столична община, дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси", отдел "С.", Триадица, мълчаливо потвърден по реда на чл. 156, ал. 4 от ДОПК от Кмета на Столична община и е върнал преписката на административния орган за ново произносяне, съгласно указанията на съда. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго решение, с което жалбата против цитирания акт бъде отхвърлена като неоснователна. О. В. Н. Ангелова, чрез процесуалния си представител адв. В. Л., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателстват по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. - град е отменил като незаконосъобразен Акт № МДТ - 94 - В - 29/6/29.01.2015 г., за отказ за прихващане и възстановяване, издаден от Х. Д., на длъжност старши експерт в Столична община, дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси", отдел "С.", Триадица, мълчаливо потвърден по реда на чл. 156, ал. 4 от ДОПК от Кмета на Столична община и е върнал преписката на административния орган за ново произносяне, съгласно указанията на съда. За да постанови този резултат съдът е приел, че процесните имоти са нежилищни и незастроени и за тях са подадени декларации по чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги от Столична община (Наредбата). Установено е, че тези имоти не попадат в границите по заповедите за организирано сметосъбиране и сметоизвозване. От страна на Столична община не са представени доказателства за извършване услугите по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, с оглед на което съдът е постановил обжалваното решение. Решението е правилно. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от същия закон точно и изчерпателно са посочени условията, при наличието на които таксата не се дължи. Представените по делото доказателства - решения на Столичен общински съвет и заповеди на кмета на Столична община по чл. 63, ал. 2 и чл. 71 от ЗМДТ, установяват единствено, че процесните имоти са извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, че услугата не е представена от общината - факт по който не е имало спор между страните. Те обаче не установяват предоставянето и на другите две услуги (поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива). Въпреки указанията на съда, дадени на ответника по жалбата с протоколно определение от 14.10.2015 г., доказателства в тази насока не са представени. Следователно, по аргумент от чл. 71, т. 2 и 3 от ЗМДТ и тъй като съдебното решение не може да се основава на предположения, обосновано със събраните доказателства административния съд е приел, че внесената от жалбоподателката такса битови отпадъци за процесния период (2009 г. -2012 г.) е недължимо платена и че следва да бъде възстановена. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд С. - град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. По делото не са представени доказателства за действително направени разноски за настоящата инстанция от страна на ответницата по касационна жалба, с оглед на което такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение