Решение № 218 от 9.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10219/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Варна и на И. И. В. срещу решение 7281/12.07.2024 г., постановено по адм. дело 1573/2021 г. по описа на Административен съд Варна. Касационна жалба, подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна е против частта на решението, с която дирекцията е осъдена да заплати на В., сумата в размер на 400 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди заради незаконни действия на полицейските служители на посочената териториална дирекция на МВР, изразяващи се в незачитане правото му на собственост върху ръчен часовник за периода 18.06.2016 г. 13.05.2017 г. заедно със законната лихва считано от 07.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба са развити съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение в оспорената част, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да се отмени обжалваното решение в тази част, като вместо него бъде постановено ново по същество, с което се отхвърли изцяло предявения иск. Алтернативно моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на ново разглеждане. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Касационната жалба, подадена от И. И. В., е против частта на решението на Административен съд Варна, с която е отхвърлен искът в останалата му част до претендирания размер от 2 000 лв. за периода от 14.05.2017 г. до 09.06.2021г.. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага касационни упреци за съдопороизодствени нарушения. Според касатора, размерът на присъденото обезщетение е несправедливо занижен. Възразява срещу съжденията на съда за незачитане право на собственост върху вещ часовник на ищеца за определен период от време. Твърди, че съдът е изменил иска. Претендира отмяна на атакуваната част от решението и присъждане на обезщетение до пълния претендиран размер, алтернативно отмяна и връщане на делото на друг състав на съда. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба на ОД на МВР И. В. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се потвърди съдебното решение в обжалваната от ОД на МВР част. Представителят на Върховната прокуратура дава становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Производството пред Административен съд - Варна се е развило по исковата молба на В. против ОД на МВР Варна, с която на основание чл. 203 и сл. АПК е предявил обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в общ размер от 50 000 лв. Исковете са разделени, като предмет на процесното производство е останала претенцията на В. за обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. ведно със законната лихва считано от 07.03.2018 г. Ищецът е уточнил, че вредите са причинени от незаконни действия на служители от специализираните полицейски сили към ОД на МВР Варна, които при поставяне на белезници във връзка с полицейското му, задържане са отнели ръчния му часовник със златно покритие, който няколко месеца по-късно ищецът е разпознал на ръката на полицейски служител от V РУ-Варна, дошъл в дома му по сигнал на телефон 112 за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 НК. Ищецът е посочил, че си е поискал часовника и вещта му била върната незабавно, без възражения. Съдът е приел за установено, че лишаването на И. В. от фактическа власт върху неговия часовник е за периода от 18.06.2016 г. до 13.05.2017 г. Посочил е, че прекъсването на неговото владение върху тази вещ е вследствие на действията на служители на ОД на МВР-Варна по полицейско му задържане за 24 часа. С оглед което е приел, че действията са осъществени от длъжностни лица, част от структурата на юридическото лице ОД на МВР, които действия попадат в кръга на служебните им правомощия като полицейски органи. Съставът е мотивирал акта си с изследване характера на правото на собственост, а именно, че е основно човешко право, разписано в чл. 17 от Конституцията на РБ и в чл. 1 към протокол 1 на ЕКПЧОС. Позовал се е на чл. 2 от Инструкция 8121з-78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР при изпълнение на служебните си задължения полицейските органи зачитат правата на задържаните лица, регламентирани в Конституцията на Република България, законите и ЕКПЧОС. Предвид което е сметнал, че действията на полицейските служители по задържане на В. имат за пряка последица невъзможност той да владее своя часовник, да я ползва и да се разпорежда с нея, които според съда съставляват незаконни действия на служители на ОД на МВР, изразяващи се в незачитане правото на собственост върху ръчен часовник. Поради което съдът е преценил иска за основателен, но само за периода от 18.06.2016 г. до 13.05.2017 г., а В. следва да бъде възмезден като получи сумата от 400 лв. ведно със законната лихва считано от 07.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част съдът след обсъждане на претенцията за възмездяване неимуществени вреди, изразяващи се в преживян страх, обида, унижение, страдание, влошено здраве и стрес, е приел, че същите не могат да бъдат обвързани с лишаването на лицето от ползване на вещта, а с други фактори, лица, издадени административни актове и фактически действия на служителите на ОД на МВР. С оглед което искът е отхвърлен в частта до претендирания размер от 2 000 лв. за периода от 14.05.2017 г. до 09.06.2021г. като недоказан. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че решението е недопустимо. За недопустимостта на съдебно решение касационната инстанция следи служебно съобразно чл. 218, ал. 2 АПК. Диспозитивното начало, уредено в чл. 6, ал. 2 ГПК намира пряко приложение в производствата по чл. 203 и сл. от АПК. Ищецът е този, който определя предмета на делото и обема на търсената защита. Предметът на делото от своя страна се извлича от обстоятелствената част и петитума на иска, които винаги следва да кореспондират със защита на конкретно право. Неуточняването на исковата претенция от фактическа и правна страна се отразява не само на допустимостта на съдебното решение, но и на предхождащата го преценка за това кой е компетентният съд да разгледа същата административният или общият съд. Въпреки дадените указания за уточнение на иска и последвало формулиране с излагане на твърдения за кражба, отнемане на часовник, незаконно нарушаване право на собственост причинени от полицейски служители, съдът, без да даде допълнителни указания и да уточни основанието на предявения иск, квалифицира същия като такъв за обезщетение за претърпени неимуществени вреди заради незаконни действия на полицейските служители на посочената териториална дирекция на МВР, изразяващи се в незачитане правото му на собственост върху ръчен часовник, като не е разграничил дали са при и по повод осъществяване на административна дейност или са свързани с пративоправно отнемане на чужда движима вещ. В същото време в мотивите на съдебния си акт приема, се отнася за незаконни действия на служители от специализираните полицейски сили към ОД на МВР Варна, които при поставяне на белезници във връзка с полицейското му задържане, са отнели ръчния му часовник със златно покритие, а в диспозитива на осъдителното решение е посочено, че действията съставляват "незачитане правото му на собственост върху ръчен часовник". В тази връзка касаторът В. е изразил несъгласие с формулировката изведена от съда и е посочил, че съдът е изменил иска му. По тези съображения Върховният административен съд, състав на трето отделение приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, което обосновава недопустимост на съдебния акт, който следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за произнасяне по иска като се установи, дали действията, от които се твърди, че са понесени вредите са такива от административна дейност на ответника или от дейност по нарушаване правото на собственост върху вещта, като се прецени и допустимостта на иска. С оглед обстоятелството, че разглеждането на делото продължава, разноски на страните не следва да се възлагат. По искането за разноските, направено в настоящото производство, на основание чл. 226, ал. 3 АПК следва да се произнесе първоинстанционният съд, на който делото се връща за разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.3 АПК, Върховен административен съд