Решение № 2197 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4381/2019 г.

Решение № 2197 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4381/2019 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на И. Метаксас, гражданин на [държава], подадена чрез адв. Л. Минев, срещу Решение № 100 от 22.02.2019 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. дело № 1154/2018 г. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на съда за липса на основания за отмяна на административния акт. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което актът да бъде отменен. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът – главен инспектор при Областен отдел "Автомобилна администрация" – Хасково (ОО "АА" – Хасково), не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед №РД-14-2839/19.11.2018 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "г" от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), издадена от главен инспектор при ОО "АА" – Хасково на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП. Съгласно чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "г" от ЗАвтП, за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна мярка временно спиране от движение на моторно превозно средство, с което се извършва превоз на пътници или товари, когато нарушителят няма постоянен адрес на територията на Република България - до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършеното нарушение. В случая е безспорно установено, че с влекач "МАН ТГС 18. 440" с рег. [рег. номер на МПС] е извършван превоз на товари. Към момента на проверката е установено, че влекачът е управляван от И. Метаксас, гражданин на [държава], на който при предходна проверка е съставен акт за установяване на административно нарушение, наказуемо по ЗАвтП, а впоследствие е издадено и наказателно постановление, с което му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 500 лв. Безспорно е също, че водачът И. Метаксас няма постоянен адрес на територията на Република България. Предвид горното, съдът правилно е приел, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "г" от ЗАвтП. Налице е и съответствие на продължителността на мярка с изискването на закона, а именно – до заплащане на глобата. Последващото заплащане на глобата е основание за прекратяване на действието на мярката занапред и не води до отпадане на основанието за прилагането й с обратна сила. Основните оплаквания в касационната жалба, че водачът незаконосъобразно е посочен като адресат на мярката, тъй като не е собственик на превозното средство, както и че не му е осигурен преводач в административното производство, са били заявени и пред първоинстанционния съд. Съдът ги е обсъдил подробно и е дал обоснован и правилен отговор за тяхната неоснователност, който касационната инстанция споделя напълно. Няма спор, че временното спреният от движение влекач "МАН ТГС 18. 440" с рег. [рег. номер на МПС] е собственост на "АЛХИМ" ООД гр. Пазарджик. Последното обстоятелство означава, че като засегнато от мярката дружеството има правен интерес да я оспори, но това не изключва възможността водачът, осъществяващ конкретния превоз, да бъде адресат на мярката. С оглед преустановителния й характер, респ. целта й да се пресече дейността по превоз на товар, извършван в нарушение на закона и доколкото този превоз фактически се осъществява именно от водача на МПС, безспорно последният може да бъде адресат на процесната ПАМ. Аргумент в подкрепа на този извод се извлича и от разпоредбата на чл. 106а, ал. 2, т. 4, изречение второ от ЗАвтП (в приложимата редакция преди отм. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), съгласно която разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за сметка на водача, извършил превоза. Отново именно с оглед преустановителния характер на мярката и принципа на бързина, който е водещ в производството по прилагане на мерки от вида на процесната, специалният закон не изисква осигуряване на преводач в административното производство. Съдът правилно е посочил, че аргументи за такова императивно изискване не могат да се изведат и от Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. В чл. 1, т. 3 от Директива 2010/64/ЕС е регламентирано, че когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. В случая жалбоподателят не е бил препятстван да упражни правото си на оспорване пред съд. За тази цел е упълномощил адвокат, който го е представлявал в съдебното производство. За разлика от административното производство, националният законодател е предвидил изрично назначаването на преводач в съдебното производство по обжалване на административни актове – чл. 14 АПК. Предвид обаче липсата на изразено желание от жалбоподателя да участва лично в съдебното производство и неявяването му в проведеното открито съдебно заседание, то не е било налице основание за назначаването на преводач и в съдебното производство. Правото на защита на И. Метаксас не е било нарушено нито в административното производство, нито в съдебното. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение