Решение № 4823 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 461/2019 г.
ВАСIII отделение24.04.2020 г.докладчик Иван Раденков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2389/16.11.2018 г. по адм. д. № 2526/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4823 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 461/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на И. Ружинов, чрез процесуален представител, срещу решение № 2389/16.11.2018 г. по адм. д. № 2526/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Излагат се съображения, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът неправилно прилага разпоредбата на чл. 5 от Наредба № РД 02-20-6 от 24 април 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Сочи, че като купувач по договор за наследство следва да се снабди с Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки и последващи справки по партида на възходящите на продавача по договора за продажба на наследство. Иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което община Пловдив да се задължи да издаде исканото удостоверение. Претендира разноски. Ответникът – кметът на район "Източен" – община Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира, че касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на И. Ружинов против мълчалив отказ на кмета на район "Източен" - община Пловдив да издаде Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки по подаденото заявление № 9400-1362
от 26.06.2018 г. Съдът е установил, че общината е била сезирана с искане от страна на И. Ружинов да му бъде издадено удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на Н. Коларов, на неговите родители С. Коларов и Н. Коларова, както и на техните родители. В молбата е посочено, че Ружинов е купувач по предварителен договор за покупко-продажба на наследство на Н. Коларов, като с решение на Окръжен съд - Пловдив сделката е обявена за окончателна. Съдът е приел, че с писмо изх. № 94-00-1362 от 22.05.2018 г. кметът на район "Източен" - община Пловдив е постановил отказ за издаване на исканото удостоверение. С последваща молба вх. № 9400-1362
от 26.06.2018 г., по която е формиран мълчаливият отказ, Ружинов отново е поискал от общината да му бъде издадено Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на Н. Коларов, на неговите родители С. Коларов и Н. Коларова, както и на техните родители. Съдът е обосновал извод, че съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД 02-20-6 от 24 април 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението (Наредбата), за доказване на семейно положение и съществуващо родство по права и съребрена линия се издава Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки по образец съгласно приложение № 6. Изложил е кои са правоимащите лица, съгласно разпоредбата на чл. 5 от Наредбата, сред които не попада И. Ружинов. Приел относно твърденията за съществуващи права върху наследството на Н. Коларов, че при предявяването им по исков ред, следва да се поиска от съда да се снабди с посочения документ за нуждите на делото. С тези мотиви съдът е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя фактическите и правни изводи на административния съд. Предмет на процесното заявление за извършване на административна услуга по смисъла на § 8 от АПК е издаването на Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки по реда на чл. 24, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР). Няма спор по делото, че жалбоподателят е поискал издаване на Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки за Н. Коларов на основание чл. 15 от Наредбата. Касаторът сочи разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗГР като правно основание за исканото Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, която в случая е неприложима, тъй като тази норма предвижда друг ред, обуславящ други цели и приложим при различни предпоставки от реда по Наредбата. Последната установява реда за издаване на удостоверения, въз основа на регистъра на населението, видовете удостоверения и техните образци. Разпоредбата на чл. 106 и сл. от ЗГР установява ред за предоставяне данни от ЕСГРАОН. Заявителят не е сред кръга от лица, които могат да искат предоставяне на данни от ЕСГРАОН. Въпреки, че в молбата е посочено като правно основание чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗГР, то тази молба не може да се възприеме като такава, с която се иска предоставяне на процесните данни от ЕСГРАОН. Редът за предоставяне на данни от регистрите, е посочен в чл. 141 и сл. от Наредба № РД 02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, който ред в случая не е спазен. Издаване на Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки и предоставянето на данни от ЕСГРАОН са различни административни услуги, като за всяка е определен различен кръг правни субекти, които могат да искат услугата, отделни процедури и различни предпоставки за получаването им. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на оспорения пред него мълчалив отказ за издаване на исканото удостоверение. Не са налице касационни предпоставки за отмяна на решението на Административен съд - Пловдив. При този изход на спора на касатора разноски не се следват.
Цитирани разпоредби
2- чл. 15, ал. 1
- чл. 5