Решение № 9072 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12983/2009 г.

Решение № 9072 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12983/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Милена Дочева Найденова, в качеството й на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново срещу решение № 488 от 4.08.2009 г. по адм. дело № 401 по описа за 2008 г. на административния съд - Велико Търново в частта, с която по жалба на "Соутрейдинг" ЕООД е отменен частично РА № 1100500 от 23.01.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Ловеч, потвърден с Решение № 164 от 7.05.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново относно увеличение за отчетната 2006 г. на финансовия резултат на дружеството по реда на чл. 23, ал. 2, т. 10а от ЗКПО (отм.) със сумата 587 699.71 лв. и е определен корпоративен данък за сумата над 42 548.59 лв. до 130 703.50 лв. и съответните лихви за забава на посочената сума, както и в частта за разноските. Образувано е и по касационна жалба на Николай Трифонов Генов, в качеството му на управител и представляващ "Соутрейдинг" ЕООД срещу същия съдебен акт, но в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу същия административен акт, но относно непризнатото право на данъчен кредит в размер на 5 000.00 лв., на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, както и в частта относно извършване увеличаване на финансовия резултат за отчетната 2005 г. със сумата 1 340 217.25 лв., на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) и със сумата 167 748.36 лв., на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) и в резултат на това е коригирана загубата за същата година и са определени задължения за корпоративен данък в размер на 74 118.91 лв. и лихви за забава в размер на 16 594.26 лв. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в посочените части, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по първата касационна жалба - "Соутрейдинг" ЕООД оспорва същата като неоснователно чрез процесуалния представител адв. Деница Петкова и чрез възражение по реда на чл. 163, ал. 2, във връзка с чл. 228 от АПК. Ответната страна по втората касационна жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново същата като неоснователно чрез възражение по реда на чл. 163, ал. 2, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба и за неоснователност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното касационно отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни по чл. 210 от АПК, а разгледани по същество първата е неоснователна, а втората е частично основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Велико Търново е бил РА № 1100500 от 23.01.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Ловеч, потвърден с Решение № 164 от 7.05.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на дружеството по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 6.03.2007 г. - 30.06.2007 г. и по прилагането на ЗКПО (отм.) за ревизиран период 6.04.2005 г. - 31.12.2006 г. По административен и съдебен ред той се оспорва в частта, с която е отказано право на данъчен кредит в размер на 5 000.00 лв., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по фактура № 19 от 16.03.2007 г., издадена от "ЕКО-ПРОЕКТ" ЕООД за данъчен период м. 03.2007 г. Оспорва се и в частта, с която за отчетната 2005 г. в резултат на увеличаване на финансовия резултат по реда на чл. 23, ал. 2, т. 13 със сумата 1 340 217.25 лв. и на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 и чл. 26, ал. 1 от ЗКПО (отм.), със сумата 167 748.36 лв. или общо увеличение със сумата 1 507 965.61 лв. е определено допълнително задължение за корпоративен данък в размер на 74 118.91 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 18 425.49 лв. За отчетната 2006 г. е направено увеличение на финансовия резултат със сумата 587 699.71 лв., на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) и е определено допълнително задължение за корпоративен данък в размер на 130 703.50 лв. и лихва за забава в размер на 15 273.00 лв. Както беше посочено по-горе съдът е приел, че е частично незаконосъобразен РА относно облагането по ЗКПО (отм.) за 2006 г., като е намалил размера на задължението за корпоративен данък и същото възлиза на 42 548.59 лв. и съответната лихва за забава. По повод тази част от съдебното решение няма касационна жалба от задълженото дружество, втори касатор в настоящото производство. По касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново. По облагането по реда на ЗКПО (отм.). За отчетната 2006 г. ревизираното дружество е декларирало печалба в размер на 283 657.26 лв., но е извършил намаление на същия по реда на чл. 23, ал. 3, т. 10а от ЗКПО (отм.) с частта от загубите, пренесени от минали години, конкретно 2005 г., в същия размер, поради което е декларирал нулева облагаема печалба. С ревизионния акт по повод прилагането на ЗКПО (отм.) за отчетната 2006 г. е направено увеличение на финансовия резултат със сумата 587 699.71 лв., на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) и е определено допълнително задължение за корпоративен данък в размер на 130 703.50 лв. и лихва за забава в размер на 15 273.00 лв. В хода на производството е установено, че във връзка с договорени сделки от страна на ревизираното лице "Соутрейдинг" ЕООД за получаване на доставка от "Бунге СА", Женева, Швейцария на 12,372 метрични тона олио на стойност 6 302 544.24 евро и за извършване на доставка от него ревизираното дружество на "Конинклийке Бунге" БВ, Холандия на 12,372 метрични тона олио на стойност 6 302 544.24 евро, която последна сума е намалена със сконтова лихва в размер на 300 485.85 евро, няма осъществен ефективен паричен поток. Липсват доказателства за основанията за възникналото "сконто", чиято левова равностойност е 587 699.71 лв. За отчетната 2006 г. в ОПР е отчетен приход от продажба на стоката олио в размер на 11 739 005.86 лв., която сума представлява левовата равностойност на сумата 6 002 058.39 евро (6 302 544.24 евро - 300 485.85 евро). Балансовата стойност на продадената стока олио е отразена като сума с корективен характер в увеличение на разходната част на ОПР и е в размер на 12 326 705.10 лв., която стойност е левовата равностойност на 6 302 544.24 евро. От така отчетената сделка по продажбата на стоката олио е реализирана загуба в размер на 587 699.71 лв., която е левовата равностойност на "сконто" в размер на 300 485.85 евро. С оглед на това с тази сума е отчетен по-малък размер на приходите и поради липсата на доказателства на основанията за възникналото "сконто", органът по приходите е увеличил финансовия резултат с тази сума на посоченото правно основание. В мотивите на обжалваното решение е прието, че според съдържанието на договора разплащането между ревизираното дружество и холандското дружество, получател, последното като купувач ще плати пълната стойност на фактурата 360 дни след "датата на приемане". Според съда тази дата е приета от органа по приходите като "дата на приемане на стоката", а при отчитане възраженията на жалбоподателя поради неотчитане спецификата на уговорения начин на плащане - чрез акредитив (при него банката, издател на акредитива извършва плащане след представяне на посочените в акредитива документи), за "дата на приемане" следва да се приеме "датата на приемане на документите". Аргумент в тази насока е липсата на уговорка между страните за удостоверяване на предаването на стоката. Съдът е кредитирал представения по делото документ SWIFT, издаден от АБН Амро банк - Канада от 8.02.2006 г. Същият удостоверява приемането на уговорените документи по договора, като се потвърждава пълното съответствие на документите с акредитивните срокове и условия. В договора е определен изрично падежът на задължението за плащане и това е 5.02.2007 г., както и възможност продавачът да поиска предплащане на цената по всяко време, като приложимата лихва при предплащането ще е ЕВРО ЛИБОР плюс 2.1 % годишно на обикновена база дисконтиране на бъдещи парични потоци за реалния брой дни, оставащи до падежа за година от 360 дни. Ревизираното лице е поискало предплащане на 9.02.2006 г., като на 10.02.2006 г. исканата сума е постъпила по банковата му сметка. Съдът е приел, че доколкото постъпилите средства на 10.02.2006 г. по сметката на ревизираното лице са именно в размера посочен в писмото и договора, като датата на постъпването им е отново посочения вальор в същото, то произхода на средствата е от съконтрахента му "Конинклийке Бунге" БВ, Холандия. Като кредитира и извлечението от сметката на ревизираното лице от 10.02.2006 г. приема, че на тази дата холандското дружество е предплатило цената на олиото и тази е датата, от която следва да се отчитат оставащия брой дни до падежа. Според него това води до извода, че периодът на сконтиране по смисъла на договора е от тази дата до 5.02.2007 г., когато по категоричен начин е определен падежът на задължението от банката до дружеството. В тази част на спора съдът е кредитирал и заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, без тази му част, в която са дадени правни изводи и квалификации. След като е приел, че с РА неправилно е увеличен финансовият резултат за 2006 г. със сумата 587 699.71 лв., но правилно не е признато от ревизиращия орган намаление на същия в размер на 283 657.26 лв., т. е. след като не се признава намалението на печалбата с пренесена загуба от предходни години, то декларираната печалба е данъчната основа за облагане за 2006 г., понеже тя не следва да се увеличава със сумата от 587 699.71 лв. По тези съображения е отменен РА и съдът е намалил размерът на задължението за корпоративен данък и същото възлиза на 42 548.59 лв. и съответната лихва за забава. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно в тази част на спора. Същият се свежда до тълкуването на договора между ревизираното и холандското дружества, цененето на представените в съдебното производство писмени доказателства във връзка с предплащане по него чрез системата СУИФТ, които доказателства се оспорват в касационната жалба, документалната обоснованост по изпълнението му, както и до основанието за възникване и за размера на отчетеното сконто лихва по акредитив. Съдът правилно е тълкувал съдържанието на договора и конкретно възможността по искане на продавача (ревизираното лице) цената по договора да бъде предплащана по всяко време без санкции, като приложимата лихва за предплащане е евро либор плюс 2.1 % годишно на обикновена база дисконтиране на бъдещи парични потоци за реалния брой дни, оставащи до падежа за година от 360 дни. Правилно е кредитирано писмото от 9.02.2006 г., с което се иска предплащане и да е с вальор 10.02.2006 г. От представените бордеро за заверяване на клиентска сметка от 10.02.2006 г. и извлечение по сметка от 10.02.2006 г. банката е извършила плащане и тази дата следва да се счита за определяща за реалния брой дни до падежа. Така се установява произхода на средствата и се доказва спорният паричен поток. Правилно съдът е преценявал и кореспонденцията между банките, понеже те са конкретно индивидуализирани чрез СУИФТ номера си, респ. че разплащането по договора е договорено при условията на плащане с акредитив. Видно е от представеното писмо на ПИБ от 18.11.2008 г. подписването на двустранен приемо-предавателен протокол при приемане на стоката по неотменяем акредитив в международната практика е възможно, само ако това е изрично уговорено между страните по договор за продажба. В случая няма такава клауза, като под "дата на приемане" правилно съдът е приел, че това е датата, на която са били приети документите по акредитива, издаден от ПИБ по нареждане на ревизираното дружество в полза на "Бунге СА", Женева, Швейцария. Последният факт е установен с издадения на 8.02.2006 г. документ от АБН Амро банк - Канада. От представеното бордеро за заверяване на клиентска сметка от 10.02.2006 г. и извлечение по сметка от 10.02.2006 г. банката е извършила плащане към ревизираното лице и тази дата следва да се счита за определяща за реалния брой дни до падежа, съответно за наличието на паричен поток, както е приел решаващия съд. Правилна е преценката на съда за незаконосъобразност на РА в тази му част, във връзка с прилагането на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.). Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила в тази му част. По касационната жалба на "Соутрейдинг" ЕООД. По облагането по реда на ЗДДС. Отказано е право на данъчен кредит в размер на 5 000.00 лв. по фактура № 19 от 16.03.2007 г., издадена от "ЕКО-ПРОЕКТ" ЕООД за данъчен период м. 03.2007 г. с предмет "проектантски хонорар за обект ЧИОУП, общ. Шабла, с. Крапец по договор от 9.03.2007 г. Органът по приходите е отказал правото на данъчен кредит, понеже е приел, че фактурата се отнася за авансово плащане за услуги, свързани с освободени доставки по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗДДС. При административното обжалване решаващият административен орган е допълнил правното основание за отказа, като се е позовал на чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, понеже не са представени доказателства за извършено изменение на "териториалния устройствен правилник на общината". Първоинстанционният съд правилно е уточнил предмета на доставката, а именно "изработване на проект за частично изменение на общ устройствен план на общината", като е приел, че неправилно е позоваването на чл. 45, ал. 1 от ЗДДС, понеже в случая не е налице освободена доставка. А такава не е налице понеже доставката не е прехвърляне на правото на собственост върху земя, учредяване или прехвърляне на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда. Налице е доставка на проектантска услуга, която не е освободена доставка и отказът на данъчен кредит за авансовото плащане на услугата като свързана с необлагаеми доставки е неправилен. Според съда РА е законосъобразен в тази част по съображенията на решаващия административен орган относно недоказаност на условието по чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Конкретно в случая е налице авансово плащане, но макар и времево да е предшестващо, не е налице данъчно събитие, понеже то не е възникнало. Според съда не са ангажирани доказателства относно реалното му осъществяване, а именно проект на ОУП - ЧИ за ПИ 145, 147, 155, 156 и 170, както не са представени и доказателства, които да удостоверяват представянето му пред компетентния административен орган за одобряване. Няма данни за осъществена промяна на предназначението на процесните имоти, като до края на 2007 г. няма данни да е издадена фактура за втората половина от сумата, дължима по договора, с падеж именно завършването на услугата. След като няма доказателства за извършването на договорената услуга, то предварителното плащане е лишено от основание. По аргумент от чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, то не е довело до изискуемост на данъка и до правото на данъчен кредит за него. Касационното възражение в тази част на спора е насочено към необсъждане, респ. непреценяване на представени доказателства - молба до главния архитект на община Шабла относно изменение на ОУП на община Шабла, землище н с. Крапец, на поземлени имоти 145, 147, 155, 156 и 170, както и скица № 12465 от 2.08.2007 г. от Службата по кадастъра на гр. Добрич. Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд относно неправилното определяне на предмета на доставката, характера й на облагаема, но не възприема извода, че не е налице хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Според нея данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения за извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчно събитие за облагаема доставка. Както беше посочено тази доставка е облагаема и е налице възникнало данъчно събитие за нея. Това се обуславя от представената от задълженото лице молба до община Шабла, гл. архитект относно изменение на ОУП на община Шабла, землище н с. Крапец, на поземлени имоти 145, 147, 155, 156 и 170 вх. № АБ-01-11-2054 от 24.04.2007 г. (след датите на договора и анекса към него, но преди срока по последния), към която, съгласно съдържанието й са приложени 1 брой проектна документация с обяснителна записка и необходимите чертежи за процедиране. От последвалото писмо от 7.09.2007 г. до задълженото дружество е видно, че внесеният в експертния съвет проект за изменение на ОУП - гр. Шабла следва да бъде окомплектован с екологична част, идейни схеми за водоснабдяване и канализация, и ел. захранване. От съдържанието на т. 1 на договора от 9.03.2007 г. е видно, че в предмета му не влизат тези части от така уговорения проект, поради което следва да се приеме, че доставката за проектантска услуга, във връзка с която е авансовото плащане се явява реализирана. Не следва да се приема като аргумент фактът, че няма плащане по нея, като аргумент за неосъществяването й, понеже същият е елемент от търговските отношения между страните по договора. Извън предмета на спора е дали е осъществена промяна в предназначението на имота с оглед отново предмета на договора, във връзка с който е осъществено авансовото плащане. Обжалваното решение в тази част следва да се отмени и се постанови решение по съществото на спора. По облагането по реда на ЗКПО (отм.). За отчетната 2005 г. С ревизионния акт за отчетната 2005 г. в резултат на увеличаване на финансовия резултат по реда на чл. 23, ал. 2, т. 13 със сумата 1 340 217.25 лв. и на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 и чл. 26, ал. 1 от ЗКПО (отм.) със сумата 167 748.36 лв. или общо увеличение със сумата 1 507 965.61 лв. е определено допълнително задължение за корпоративен данък в размер на 74 118.91 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 18 425.49 лв. По повод увеличаването на финансовия резултат, на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) по делото не е имало спор за факти. Безспорно е, че ревизираното дружество е учредено през м. март 2005 г. и на 15.04.2005 г. е сключило договор за заем със свързаното с него дружество "Литекс Комерс" АД в размер на 4 000 000.00 лв. По банков път са му преведени суми общо в размер на 3 843 000.00 лв. С тези средства то е придобивало собствеността чрез покупко-продажби на недвижими имоти в землищата на селища в област Ловеч с площ от 904.137 дка, които са били заменени с гори от държавния горски фонд с обща площ 681.152 дка в землищата на с. Топола, община Каварна и с. Крапец, община Шабла. Според удостоверения на РК по оценка при РУГ-гр. Ловеч стойността на имотите на ревизираното лице е 786 840.33 лв., а стойността на държавните имоти според удостоверенията на комисията по оценки при НУГ е 4 105 172.20 лв. Тези цени са отразени в договора за замяна и сумата от 3 318 331.87 лв. е платена от ревизираното дружество за изравняването им. Сред придобитите имоти по силата на замяната има такъв с площ от 254.781 дка, за който оценката на комисията при НУГ е 1 388 417.25 лв. Същата е валидна до 16.05.2006 г. Този имот е предмет на покупко-продажба, за което е издаден НА № 164 от 18.07.2005 г., като според последния купувачът "Литекс Комерс" АД е заплатил сумата 48 200.00 лв. Ревизираното лице е отчело загуба в размер на 1 548 736.77 лв., представляваща разликата между балансовата стойност на имота и продажната му цена. Според органа по приходите и съдът отчетената загуба е необоснована, понеже сключената сделка с "Литекс Комерс" АД цели отклонение от данъчното облагане, сключена е при условия, чиито изпълнение води до това. Спорът е бил относно определената в НА пазарна цена на един от имотите и доколко същата е реална пазарна цена. Защитната теза на касатора е обоснована с некредитиране на представената от него оценка от инж. Й. Йорданов, експерт-оценител, неправилно позоваване от страна на съда на оценката изготвена от НУГ, съответно неправилно прилагане на чл. 40, ал. 5 от наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд (ДВ, бр. 101 от 18.11.2003 г.), както и с неправилния извод на съда, че цената от 1 388 417.25 лв. е средната пазарна цена за периода на валидност на оценката, който е една година. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно в тази част на спора. Съдът постановява акта си след преценка на доказателствата по делото, във връзка с всички останали данни, установени от фактическа страна. Придобиването на един от процесните имоти за сумата от 1 388 417.25 лв., която оценка е със срок на валидност една година, и отчуждаването от страна на купувача на същия чрез продажба за сумата от 48 200.00 лв. два месеца след придобиването на лице, по отношение на което не се оспорва свързаност по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗКПО (отм.), очевидно обуславя различни от пазарните условия или отклонение от обичайните търговски отношения между данъчните субекти. Налице е хипотезата на чл. 14, ал. 1, чл. 15, ал. 2 и ал. 3, т. 1 от ЗКПО (отм.). Правилно не е ценена представената оценка на инж. Йорданов, доколкото същата представлява частна експертна оценка, още повече че посочената стойност е по близка да тази възприета от приходния орган, но същата като такава не доказва твърденията на касатора. По отношение на възражението относно неправилното прилагане на цитираната наредба, то следва да се сподели аргумента относно даденото определение в § 1, т. 2 от ДР към нея за "оценка на имот", според което това е определяне стойността на имота към определена дата и според което представлява стойност на имота (парична равностойност или справедлива цена), която е средната му пазарна цена. Касаторът не е ангажирал други доказателства в подкрепа на защитната си теза относно правилното според него отчитане на загуба в размер на 1 548 736.77 лв., респ. деклариране на отрицателен финансов резултат в размер на 1 013 754.70 лв. за отчетната 2005 г. при изложената фактическа обстановка. Обжалваното решение като правилно в тази част следва да се остави в сила. Ревизиращият орган е увеличил финансовия резултат на ревизираното дружество и на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 и чл. 23, ал. 2, т. 25 от ЗКПО (отм.) със сумата 167 748.36 лв. Тя представлява отчетени разходи за лихви, във връзка с посочения заем, като по отношение на тях е установено, че те не са доказани документално, понеже не е представен първичен счетоводен документ. Констатирано е също, че по отношение на тях не е организирано аналитично отчитане според произхода им и видовете заеми, както и че няма извършени плащания за сумите за лихви. Прието е, че с отчетените разходи за лихви неоснователно е намален финансовия резултат, поради което и на посоченото правно основание е увеличен. Решаващият орган е допълнил правното основание, като се е позовал и на второто посочено по-горе основание. Преценката на административния съд е, че обжалваният РА е законосъобразен в тази част на спора, понеже по делото категорично е установено, че ревизираното дружество не разполага с надлежен първичен счетоводен документ - фактура от процесния период, а такава е издадена на 31.01.2006 г. Според него тя не може да обоснове отчитането на разходи за предходен период, още повече че няма доказателства те да са извършени през отчетната 2005 г. Отчитането на разход за лихви през периода на 2005 г. е документално необоснован и в противоречие на чл. 4, ал. 3 от ЗСч, която разпоредба изисква предприятията да осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. Съдът е приел, че правилно е позоваването и на второто правно основание за увеличаване на финансовия резултат, а именно по реда на чл. 23, ал. 2, т. 25 от ЗКПО (отм.) с целия размер на лихвите по чл. 26, ал. 1, предл. второ от ЗКПО, (отм.) във връзка с регулиране на слабата капитализация, понеже отчетеният финансов резултат за 2005 г., без влиянието на всички разходи и приходи за лихви, е отрицателна величина. Касационното възражение е насочено към неправилното позоваване на нарушаване на принципа за документалната обоснованост на стопанските операции, понеже има издадена фактура, още повече че при водене на счетоводството на ревизираното лице е спазен принципът за текущото начисляване и за съпоставимостта между приходите и разходите. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено в тази част на спора, като този извод се обосновава с правилното приложение на чл. 23, ал. 2, т. 10 и т. 25 от ЗКПО (отм.), понеже посоченият разход за лихви не е документално обоснован, още повече че не е реализиран през отчетния период, а е налице и хипотезата на чл. 26, ал. 1, изр. второ от същия закон. Спазването на останалите принципи следва да се съобразява в конкретния спор след посочения принцип, понеже не са налице данни за осъществена стопанска операция. Обжалваното решение като правилно в тази част следва да се остави в сила. При този изход от спора решението следва да се отмени в частта за разноските, като на "Соутрейдинг" ЕООД следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 5 914.00 лв. за двете съдебни инстанции, а на дирекция "ОУИ" - гр. Варна следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 6 260.00 лв. за двете инстанции или по компенсация на приходната администрация следва да се присъди сумата 346.00 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение