Решение № 7962 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2767/2014 г.

Решение № 7962 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2767/2014 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от 1. кмета на район "Слатина", Столична община, подадена от процесуалния представител юрк. Дъбов и 2. Николина Велчева от с. Разлив, общ. Правец, подадена от адв. Филипова срещу решение № 6980 от 13.11.2013 г. по адм. д. № 6817/2011 г. на Административен съд - София град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът Николай Начев, чрез процесуалния си представител адв. Ненов ангажира становище за неоснователност на касационните жалби и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно и обосновано, със законните последици. Ответникът Георги Мартински, чрез адв. Цанов излага доводи в подкрепа на жалбата на кмета на район "Слатина", Столична община и моли за отмяна на решението като незаконосъобразно. Ответникът Тошко Игнатов, чрез адв. Калудин оспорва жалбите като неоснователни и моли за оставяне в сила на решението. Останалите ответници не вземат становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите и предлага да се остави в сила решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба на Николина Велчева е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. Касационната жалба на кмета на район "Слатина", Столична община е недопустима, тъй като подателя не е страна в първоинстанционното производство и не попада в хипотезата на чл. 210, ал. 2 АПК - ответник в производството пред Административен съд - София град е главният архитект на район "Слатина", Столична община, който не е подал касационна жалба и е ответник в настоящето производство. Кмета на района не е бил конституиран на собствено основание в производството пред първата съдебна инстанция и не е "лице", за което решението е "неблагоприятно" по смисъла на цитираната по-горе разпоредба, поради което жалбата му е процесуално недопустима и по реда на чл. 215, т. 1 АПК следва да се остави без разглеждане и производството в тази част да се прекрати. Разгледана по същество, касационната жалба на Николина Велчева е основателна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на Николай Начев заповед № РД-09-253/24.06.2009 г. на главния архитект на район "Слатина", Столична община, с която е одобрено изменение на ПУП-ПЗ за УПИ VIII-933 и УПИ IX-934, кв. 30а, м. "Гео Милев" по плана на гр. София. Прието е, че заповедта е постановена в нарушение императивните изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като не са изложени правни и фактически основания, а визираният в нея Протокол № 2/03.04.2009 г. на РЕСУТ е неотносим към процесната разработка. Решението е подробно мотивирано и с нарушения на материални разпоредби по ЗУТ. Така постановеното решение е незаконосъобразно, като постановено при съществено процесуално нарушение, довело до неправилно приложение нормата на чл. 131 ЗУТ. Жалбоподателят в производството пред Административен съд - София град се легитимира като собственик на обекти /жилище и гараж - нот. акт № 188 по н. д. № 7138/1995 г./ в сградата в УПИ XIV-931, който е съседен на УПИ VIII-933. Досежно наличието на активна легитимация за жалбоподателя за оспорване на процесната заповед в решението не са изложени мотиви - вписано е единствено, че е налице легитимацията по чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ с оглед "приетата по делото в съдебно заседание на 09.04.2012 г. съдебно-техническа експертиза". За да разполага с право на оспорване на процесната заповед, жалбоподателят, като носител на ограничено вещно право в съседния УПИ XIV-931, следва с одобрената със заповедта разработка /изменение на ПЗ/ за УПИ VIII-933 и УПИ IX-934/ да се допускат намалени отстояния /т. 3, ал. 2, чл. 131 ЗУТ/ или да се променя предназначението на УПИ VIII-933 /т. 4/. По делото е беспорно обстоятелството, че няма допусната промяна на предназначението, от което следва, че активната легитимация може да е единствено при допуснати намалени отстояния. За изясняване на този въпрос по делото са назначени три съдебно-технически експертизи - първоначална, приета с протоколно определение от 16.01.2012 г.; допълнителна, приета в съдебно заседание на 09.04.2012 г. и СТЕ, приета с определение от 14.10.2013 г. От констативно съобразителната част на трите експертизи не се извежда категорично, че с оспорената заповед е одобрен застроителен план при допуснати намалени отстояния. Първата експертиза дава заключение, че няма допуснати намалени отстояния, тъй като предвиденото разстояние от 18 м между наличната в УПИ XIV-931 сграда и новопроектираната в УПИ VIII-933 е съобразено с нормата на чл. 32 ЗУТ и е равно на височината на сградата /4-етажна/ в УПИ VIII-933 /от юг - по-благоприятната посока/, намалено с височината на гаражите в приземния етаж на сградата в УПИ XIV-931 /2,55 м/ и денивилацията /0,65 м/. Допълнителната експертиза /приета на 09.04.2012 г./, на която е базирал извода си за допустимост на оспорването административният съд, не отрича цитираните констатации на първоначалната експертиза, а дава друг вариант на изчисление - по измерване на фактическата височина на гаражите в южната част на сградата в УПИ XIV-931, която възлиза на 2,40 м /при 2,55 м по проекта за застрояване/. При тези данни изчисленията по първоначалната експертиза за отстоянието между двете сгради се променя с 0,23 м, т. е. изискуемото отстояние е 18,25 м, при визирани в процесния план 18 м. Мотиви и фактически констатации за кредитиране от съда именно на тази допълнителна експертиза не са изложени, като липсва аргументация и обсъждане на останалите противоречиви констатации на експертите във връзка с приложените доказателства, което съставлява съществено процесуално нарушение. Още повече, че съгласно заключението на СТЕ от 14.10.2013 г. е "спорна височината на нежилищния етаж на сградата в УПИ XIV-931" и разликата от 15 см е следствие от начина на измерване - до долния ръб на плочата или до котата на готов под на следващия жилищен етаж. Предвид изложеното, изводът за допустимост на оспорването поради наличие на хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ е постановен при неизяснена фактическа обстановка. Допустимостта на оспорването, респ. образуваното по него съдебно производство е с преюдициално значение спрямо преценката за законосъобразност на оспорената заповед по чл. 148 във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК, поради което решението следва да бъде отменено на това основание без обсъждане на останалите доводи за неговата незаконосъобразност. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което се установи по безспорен начин изискуемото отстоянието между наличната в УПИ XIV-931 сграда и новопроектираната в УПИ VIII-933, като се вземат предвид доказателствата по делото и документално отразените в тях показатели на сградата в УПИ XIV-931 по ЧИЗП и ЧКЗСП от 1993 г., одобрен със заповед № РД-09-268/28.12.1993 г. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на горните указания. Производството следва да бъде прекратено по реда на чл. 215, т. 1 АПК по касационната жалба на кмета на район "Слатина", Столична община. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение