Решение № 516 от 27.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1630/2012 г.

Решение № 516 от 27.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1630/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Вероника Имова Производството е образувано по искане на основание чл. 423, ал. 1 НПК от задочно осъдения С. С. С., чрез адвокат С. В. /упълномощен защитник/, за възобновяване на нохд. № 845/2011 г. на Районен съд гр. Свиленград, отмяна на постановената в негово отсъствие присъда на 23.01.2012 г., и връщане делото за ново разглеждане, на основание чл. 423, ал. 1 НПК. Според искането осъденият е узнал за присъдата на 30.07.2012 г. Твърди, че с неучастието и в двете фази на наказателното производство, проведени в отсъствието му - по реда на чл. 206 НПК и по реда на чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК, е нарушено правото му на лично участие, съществен елемент от правото на защита. Алтернативно се релевират и основания за възобновяване на делото, съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, поради допуснати съществени процесуални нарушения - непроведено щателно издирване на подсъдимия от решаващият в съответния процесуален стадий орган, довело до непредявяване на обвинението и невръчване на препис от обвинителния акт. В съдебно заседание на 20.11.2012 г. осъденото лице и неговият процесуален представител поддържат заявените претенции. Прокурорът при ВКП дава заключение за неоснователност на подаденото искане. В последната си дума осъденият иска да упражни правото си на лично участие в наказателното производство по делото - предмет на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО: Подаденото искане на задочно осъдения за възобновяване на нохд. № 845/2011 г. на РС гр. Свиленград е допустимо, тъй като е подадено от легитимирана страна, в рамките на срока на узнаване за влязлата в сила присъда по същото дело /чл. 423, ал. 1 НПК/. Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО. С постановление на прокурор при Районна прокуратура гр. Свиленград от 26.02.2010 г. е било образувано досъдебно производство № 171/2010 г. на РУП [населено място] срещу С. С. С. за престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 НК, извършено на 16.12.09 г. От проведеното разследване и приложените към производството докладни записки и постановления на прокурора, наблюдаващ делото се изяснява, че С. не е открит за призоваване в досъдебното производство на адреса, на който е регистриран - в [населено място], [улица]. Освен издирването му адресна регистрация, той е бил търсен и по местопребиваване в цялата страна. От данните в масивите на МВР е установено, че на 14.01.2010 г. в 23.00 часа той е напуснал пределите на Република България през ГКПП "К. А." и няма регистрирано последващо връщане в страната. Предвид тези данни, с постановление на прокурор от 19.04.2010 г. по същото производство е разпоредено общодържавното му издирване и задържане с принудително довеждане на С. в досъдебното производство. От проведеното издирване е изяснено, че С. е с неизвестен адрес и в чужбина. Междувременно, производството е било спряно, а след това - възобновено с постановление от 15.08.2010 г. на прокурор при РП гр. Свиленград. Видно от материалите от досъдебното производство, в негово отсъствие, С. е бил привлечен като обвиняем на 15.08.2010 г. и обвинението е било предявено на назначеният му по реда на чл. 94, т. 8 НПК служебен защитник за престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за това, че на 16.12.09 г. в района на ГКПП "К. П. В.", общ. Свиленград е управлявал лек автомобил марка "Ф. Г." с рег. [рег. номер на МПС], без съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с НП на началника на РУП - А. № 2190/8.09.2009 г., влязло в сила на 25.09.2009 г. Производството в досъдебната фаза е продължило и е приключило в отсъствие на обвиняемия, по правилата на чл. 206, вр. чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК. Материалите по делото са били предявени на служебния защитник. С обвинителен акт по същото обвинение е образувано НОХД № 845/11 г. на РС гр. Свиленград, по което призовката и препис от обвинителния акт са останали невръчени на С. Продължавал е да бъде в неизвестност за властите при висяща процедура за ОДИ. Съдебното следствие, пренията и обявяването на присъдата са проведени в отсъствието на подсъдимия, съгласно реда по чл. 269, ал. 3 НПК, при участието на назначен служебен защитник. С присъдата, обявена на 23.01.2012 г., С. е признат за виновен по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 НК и вр. чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 5 /пет/ месеца, което на основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален "строг" режим в затворническо общежитие от "закрит" тип. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия С. С. С. е наложено общо най-тежкото наказание между определеното с присъдата наказание и наказанието лишаване от свобода за срок от З /три/ месеца съгласно присъда № 252/12.05.2011 г. по НОХД № 1836/2011 г. на Районен съд Варна, влязла в сила на 12.07.2011 г., а именно - лишаване от свобода за срок от 5 /пет/ месеца при първоначален "строг" режим в затворническо общежитие от "закрит" тип. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия С. С. С. е наложено общо най-тежкото наказание - лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година от определените му с присъда от 17.05.2000 г. по НОХД № 1052/2000 г. на PC - Варна, влязла в сила на 19.06.2000 г. и с присъда № 395/21.07.2008 г. по НОХД № 1892/2008 г. на PC - Варна, влязла в сила на 6.08.2008 г. На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е постановил определеното по тези две дела общо наказание - лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година да бъде изтърпяно отделно, при първоначален "строг" режим, в затворническо общежитие от "закрит" тип, съгл. чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС, което подс. С. да изтърпи ефективно, тъй като деянието за което той е осъден по процесната присъда е извършено в срока на отлагане изпълнението на наказанията по НОХД № 1052/2000 г. на PC - Варна и по НОХД № 1892/2008 г. на PC - Варна. Присъдата е влязла в сила на 7.02.2012 г. Данните по делото сочат, че осъденият е узнал за постановената присъда на 30.07.2012 г. Съвкупният анализ на материалите по делото води до единствения извод, че осъденият С. не е участвал в нито една от фазите и стадиите в тях на образуваното срещу него наказателно производство по процесното обвинение. Неговото незнание за влязлата в сила присъда е обективно, защото преди започването на делото в досъдебната фаза С. не е бил в страната, а в чужбина с неизвестен на българските власти адрес. Въпреки ОДИ, той не е могъл да бъде издирен и призован при започването на процеса, както и хода му до приключването с присъда. Не е било възможно присъственото привличане и предявяване на обвинението в досъдебното производство, нито връчване на препис от обвинителния акт в съдебната фаза на процеса. Искането е основателно, защото законът - чл. 423, ал. 1 НПК, предвижда основателността на претенцията само при липсата на данни за укриване на осъдения от наказателното преследване, което да е причина за незнанието му за процеса. По делото, обаче, няма данни за укриване от страна на осъдения и не е налице никаква връзка между поведението му и протеклият в негово отсъствие наказателен процес. В случая, процедурите по предявяване на повдигнатото срещу него обвинение и по връчването на обвинителния акт не са изпълнени присъствено не по вина на осъдения. Укриване от органите на съдебната власт по конкретното дело не е имало, защото преди датата 14.01.2011 г., когато той е напуснал страната, не са били започнали процесуални действия по наказателното обвинение срещу С. Едно от основните права на обвиняемия /подсъдим/ в наказателния процес, посочени в чл. 55 НПК, е правото му да участва лично в наказателното разследване във всичките негови фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения, обжалване актовете на съда, когато накърняват неговите права и законни интереси и пр. То е част от правото му на справедлив процес, свързан с предоставената му от НПК и чл. 6 от ЕКЗПЧОС възможност да бъде подробно информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползува квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита на свидетелите и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и защитата, или реализирани по служебен защитник. При тези изводи, съгласно ВКС намира искането по чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване за основателно. ВКС следва да упражни правомощието си по чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, да възобнови производството по нохд. № 845/2011 г. на Районен съд гр. Свиленград, отмени постановената по него присъда и върне делото на прокурора от РП гр. Свиленград, в стадия на досъдебната фаза на процеса. Съгласно чл. 423, ал. 2 НПК следва да бъде уважено и направеното искане от осъдения за спиране изпълнението на влязлата в сила присъда, чиято отмяна се търси. Алтернативно наведеното основание за възобновяване на делото съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК не намира приложение в случая, тъй като производството се възобновява на основание по чл. 423, ал. 1 НПК, което е специална норма спрямо тази по чл. 422 НПК и има приоритетно значение за приложение при установената фактология. Воден от тези мотиви, ВКС, III н. о.,