Решение № 1099 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12904/2017 г.

Решение № 1099 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12904/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с пар. 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационната жалба подадена от "Т. Т." АД против решение № 108 от 09.08.2017 г. постановено по адм. дело № 127 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) – Л., в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № АУ001553 от 04.12.2015 г., издаден от орган по приходите в община Т., потвърден с решение № И-МП-10 от 18.03.2016 г. на началник отдел "Местни приходи" при община Т., в частта на определените размери на задълженията за такса битови отпадъци (ТБО), както следва: за 2010 г. – 351,72 лв., за 2011 г. – 1 859,00 лв., за 2012 г. – 1 848,80 лв. Касаторът счита, че решението е неправилно. Твърди се, че съдът неправилно е преценил АУЗД за законосъобразен, тъй като при липсата на каквито и да е мотиви, органът по приходите е приел, че ТБО за периода 2010 – 2013 г. по отношение на процесния имот следва да се начисли на база данъчна оценка на имота по декларация от 2013 г. За същия имот "Общински пазари" ЕООД е заплатило ТБО на база заявен "Бобър", но през този период "Т. Т." АД не е било собственик на имота и обективно няма как да подаде заявление за определяне на ТБО за същия имот на база "Бобър". Едва след прогласяване на нищожността на извършената продажба на имота е подадена декларация по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). В акта липсват мотиви защо се приема този начин на изчисляване на ТБО. Оспореният акт изцяло възпроизвежда отмененият такъв, което обуславя неговата нищожност. Съдът не е извършил проверка дали са спазени указанията на съда по влязлото в сила решение по адм. дело № 310/2013 г. по описа на АС - Л., поради което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното прави искане решението, в обжалваната част, да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което АУЗД, в частта, с която е определена ТБО за периода 2010 г. – 2012 г. да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Началник отдел "Местни приходи" при община Т. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С решение № 108 от 09.08.2017 г. постановено по адм. дело № 127 по описа за 2016 г. на АС – Л., съдът, по жалба на "Т. Т." АД е отменил АУЗД № АУ001553 от 04.12.2015 г. издаден от главен експерт в отдел "Местни приходи", община Т., частично потвърден с решение № И-МП-10 от 18.03.2016 г. на началника на отдел "Местни приходи" в частта, в която на "Т. Т." АД са определени задължения за лихви върху ДНИ за имот, находящ се в гр. Т. ул. "Г.. К." .№... по декларация № ДК 14002085 от 16.08.2013 г. за 2010 г., 2011 г. и 2012 г., както и в частта, в която на "Т. Т." АД са определени задължения за лихви върху ТБО за имот, находящ се в гр. Т. ул. "Г.. К." .№... за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. и е върнал преписката в посочената част на административния орган, за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, посочени в мотивите на решението. Отхвърлил е жалбата на "Т. Т." АД против АУЗД № АУ001553 от 04.12.2015 г. издаден от главен експерт в отдел "Местни приходи", община Т., частично потвърден с решение № И-МП-10 от 18.03.2016 г. на началника на отдел "Местни приходи", в частта, в която на "Т. Т." АД са определени задължения за ДНИ за имот находящ се в гр. Т., ул. "Г.. К." .№... за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. по декларация ДК 14002085 от 16.08.2013 г., както и в частта, в която на "Т. Т." АД са определени задължения за ТБО за имот, находящ се в гр. Т., ул. "Г.. К." .№... за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. С решението община Т. и "Т. Т." АД са осъдени да заплатят направени по делото разноски, съразмерно с уважената и отхвърлената част на жалбата. Решението се обжалва в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Т. Т." АД срещу АУЗД № АУ001553 от 04.12.2015 г. издаден от главен експерт в отдел "Местни приходи", община Т., в частта досежно установените с АУЗД задължения на дружеството за ТБО за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. За да постанови решението си съдът е посочил, че с АУЗД № АУ001553 от 14.12.2015 г., издаден от М. Нанковска на длъжност главен експерт в отдел "Местни приходи" при община Т., по отношение на "Т. Т." АД са установени задълженията за ДНИ за периоди: 2010 г., 2011 г., 2012 г. и ТБО за периоди: 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. и лихви върху тях, изчислени към 04.12.2015 г., съгласно таблица, неразделна част от акта. С решение № И-МП-10 от 18.03.2016 г. на началник отдел "Местни приходи" при община Т., на основание чл. 4, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и чл. 155, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е потвърден АУЗД № АУ001553 от 14.12.2015 г., в частта му за определените размери за ДНИ, както следва: за 2010 г. – 40, 20 лв., за 2011 г. – 225, 53 лв., за 2012 г. – 224, 10 лв. и в частта му за определените размери на ТБО, както следва: за 2010 г. – 351, 72 лв., за 2011 г. – 1 859, 00 лв., за 2012 г. – 1 848, 80 лв. и за 2013 г. – 1 010, 00 лв., като АУЗД е изменен в частта за лихвите върху задълженията за ДНИ и ТБО. Съдът е установил, че с декларация вх. № 2085 от 16.08.2013 г. по чл. 14 от ЗМДТ "Т. Т." АД е декларирало недвижим имот, представляващ търговски обекти (магазини) с площ 125 кв. м. и 91 кв. м. земя, находящ се в гр. Т., ул. "Г.. К." .№.... В декларацията, като документ за придобиване на имота е посочено решение № 145 от 26.06.2013 г. постановено по гр. дело № 554 по описа за 2012 г. на Окръжен съд – Л., влязло в сила на 16.07.2013 г. С това решение, приложено по делото, е призната нищожността на договора за покупко-продажба сключен през 2010 г. между "Т. Т." АД и "Общински пазари" ЕООД, по силата на който през 2010 г. на "Общински пазари" ЕООД е била прехвърлена собствеността на процесния имот и владението на имота е върнато на "Т. Т." АД. С влязло в сила решение № 35 от 25.04.2014 г., постановено по адм. дело № 310 по описа за 2013 г. на АС - Л., е отменен АЗДД № АУ00324 от 23.08.2013 г., с който на "Т. Т." АД е било определено задължение за внасяне на ДНИ за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. и за ТБО за същия период и преписката е върната на органа за произнасяне при съобразяване с указанията на съда. От събраните по делото и съдържащи се в приложеното адм. дело № 310/2013 г. на АС - Л. доказателства съдът е установил, че за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. ДНИ и ТБО са били заплатени от "Общински пазари" ЕООД. С акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 46 от 14.08.2013 г., на "Общински пазари" ЕООД са възстановени платените задължения за ДНИ и ТБО за периода 01.01.2010 г. – 14.08.2013 г. за недвижими имоти в гр. Т., декларирани от "Общински пазари" ЕООД през 2010 г., сред които и за процесния недвижим имот. Съдът е посочил, че по адм. дело № 310/2013 г. на АС - Л. са представени доказателства за определените размери на ДНИ и ТБО за процесните периоди (решения по ЗМДТ на Общински съвет Т., относимите наредби, действали в периода, заповеди на кмета на община Т., план – сметки), както и доказателства за реално извършени разходи от община Т. за дейностите, формиращи компонентите на ТБО за периода. При така установеното първоинстанционният съд е приел, че процесният АУЗД АУ001553 от 14.12.2015 г. е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на определените с АУЗД задължения за ТБО, съдът е достигнал до извод, че актът е издаден в съответствие с материалния закон. Посочил е, че задълженията на "Т. Т." АД по АУЗД, включително за ТБО за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. за процесния недвижим имот не са платени, тъй като на "Общински пазари" ЕООД са възстановени сумите, които е платило, като недължимо платени, поради установяването на нищожността на покупко-продажбата. Изложил е, че за разлика от унищожаемите сделки, нищожните не пораждат правен резултат. Затова собствеността върху процесния имот никога не е била прехвърляна и същият не е бил собственост на "Общински пазари" ЕООД. Към датата на издаване на процесния АУЗД декларация за имота е подадена, задължението не е платено от длъжника и ревизия не е извършвана, следователно са били налице основания по чл. 107, ал. 3 изр. трето от ДОПК за служебно издаване на АУЗД. Приел е, че задължено лице, включително за внасяне на ТБО за процесния имот за 2010 г., 2011 г., 2012 г. е "Т. Т." АД, което е собственик на недвижимия имот, съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ и влязлото в сила съдебно решение. За 2010 г., 2011 г. и 2012 г. от "Т. Т." АД не е подавана декларация по чл. 19 от ЗМДТ за процесния имот за определяне на ТБО според количеството битови отпадъци. През 2010 г. ТБО е определена пропорционално върху отчетната стойност на имота. Размерът й от 351, 72 лв. за 10 месеца, е правилно определен по всеки от компонентите и общо. ТБО за 2011 г. и 2012 г. е определена пропорционално върху данъчната оценка, която е по-висока от отчетната стойност. ТБО в размер на 1 859, 00 лв. за 2011 г. и в размер на 1 848, 80 лв. за 2012 г. е правилно определен по всеки един от компонентите и общо, съгласно определените от Общински съвет Т. размери и промили. Поради това първоинстанционният съд е достигнал до извод, че жалбата на "Т. Т." АД, в частта на определените с АУЗД задължения за ТБО за 2010 г., 2011 г. и 2012 г., е неоснователна. Решението, в обжалваната в настоящето производство част, е неправилно. Видно от данните по делото, "Общински пазари" ЕООД е декларирало процесния недвижим имот през м. 03. 2010 г., позовавайки се на договор за покупко-продажба, сключен с "Т. Т." АД. До закриване на неговата партидата за имота това дружество е данъчно-задължено лице като собственик на недвижимия имот. Партидата на "Общински пазари" ЕООД е закрита, след като "Т. Т." АД е подало декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 2085 от 16.08.2013 г. Безспорно по делото е, че "Общински пазари" ЕООД, след сключването на договора за покупко-продажба с "Т. Т." АД, декларирало процесния имот по реда на чл. 14 от ЗМДТ. С това то се идентифицирало пред данъчните органи като данъчно задължено лице - собственик на подлежащ на облагане с данък по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ имот. Собственикът е задълженото лице по чл. 14 от ЗМДТ, както и по чл. 64 от ЗМДТ. С влизането в сила на съдебното решение, с което е обявена нищожността на сделката - 16.07.2013 г., презумпцията, че деклариралото се като собственик "Общински пазари" ЕООД е било собственик е оборена. Обявената нищожност на правната сделка довела до възстановяване на даденото и дала основание на "Т. Т." АД да счете себе си отново за собственик на процесния имот, но за данъчни цели в периода до подаване на декларацията задължен субект за процесния имот е било "Общински пазари" ЕООД. Именно то се легитимирало като собственик и следователно имало качеството на задължен субект и за времето, през което имотът е бил прехвърлен в собственост на "Общински пазари" ЕООД, то дължи ТБО. Ефектът на отмяната на правното основание за покупко-продажбата поражда правото на дружеството-несобственик да предяви иск за неоснователно обогатяване или получено без основание, или на отпаднало основание, изразяващо се в стойността на недължимо платените ТБО. Възстановяване на платеното в полза на друг правен субект следва да се реализира по гражданскоправен ред. За административния орган е без значение кой е платил публичните задължения. Ето защо в конкретното производство е ирелевантен фактът, че на "Общински пазари" ЕООД е издаден АПВ. Действията на администрацията по връщане на редовно платените данъци и такси от "Общински пазари" ЕООД за периода, в който това дружество е било собственик на конкретния недвижим имот, са неотносими за това дали "Т. Т." АД е имала такива задължения за периода 2010 г. - 2012 г. Таксата битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 от ЗМДТ за имотите на територията на общината. Тези публични задължения следват имота, а не субекта. В този контекст решението на гражданския съд по чл. 26 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) не засяга административното правоотношение между "Общински пазари" ЕООД и общината. За периода 2010 г. - 2012 г. "Общински пазари" ЕООД е бил деклариран собственик на имота, поради което е бил данъчно задължено лице за този период. За целите на данъчното облагане от значение са единствено представените от дружеството - приобретател на имота документи за собственост, съгласно които в периода 2010 г. - 2012 г. период същото се е легитимирало като собственик на имота. Обстоятелството, че установената от съда нищожност на сделката има за правна последица връщане на имота в патримониума на касатора, не произвежда ефект в отношенията между него и данъчната администрация, защото за процесния период носител на задължението по ЗМДТ е бил приобретателят по сделката в качеството му на деклариран собственик. По изложените съображения установените с АУЗД, в оспорваната му част, публични задължения за ТБО са определени в противоречие с материалноправните разпоредби. За посочения в АУЗД период касаторът не е бил данъчно задължено лице и неправилно са му начислени такси върху имота за този период. Като е формирал извод в обратния смисъл, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което АУЗД, в обжалваната част, бъде отменен като незаконосъобразен. На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, своевременно направеното искане от касатора за заплащане на направените разноски за две съдебни инстанции е основателно. От "Т. Т." АД в първоинстанционното производство са направени разноски в общ размер на 560, 00 лв. (50, 00 лв. платена държавна такса, 350, 00 лв. платено адвокатско възнаграждение и 160 платено възнаграждение за вещо лице), от които, съразмерно с уважената част на жалбата, следва да му бъдат присъдени 402, 31 лв. За касационното производство на "Т. Т." АД следва да бъдат присъдени в цялост направените разноски, предвид основателността на подадената от дружеството касационна жалба, а именно – 625, 00 лв. (25, 00 лв. платена държавна такса и 600, 00 лв. платено адвокатско възнаграждение). Предвид посоченото на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в размер общо на 1 027, 31 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия К. А.. Подписвам решението с особено мнение, тъй като считам, че решение № 108 от 09.08.2017 г. постановено по адм. дело № 127 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) – Л. следва да бъде отменено, в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Т. Т." АД срещу акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № АУ001553 от 04.12.2015 г., издаден от орган по приходите в община Т., потвърден с решение № И-МП-10 от 18.03.2016 г. на началник отдел "Местни приходи" при община Т., в частта на определените размери на задълженията за такса битови отпадъци, както следва: за 2010 г. – 351,72 лв., за 2011 г. – 1 859,00 лв., за 2012 г. – 1 848,80 лв., но вместо това АУЗД не следва да бъде отменян, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съображенията ми за това са следните: Безспорно установено по делото е, че с решение № 145 от 26.06.2013 г. постановено по гр. дело № 554 по описа за 2012 г. на Окръжен съд – Л., влязло в сила на 16.07.2013 г., е признато за установено, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), че договор от 09.02.2010 г. сключен между "Т. Т." АД и "Общински пазари" ЕООД, за покупко-продажба на няколко недвижими имота, находящи се в гр. Т., включително процесният такъв, нищожен. След влизане в сила на решението и въз основа на искане от "Общински пазари" ЕООД платените суми за ДНИ и ТБО за тези имоти за периода 2010 г., 2011 г. и 2012 г. са възстановени с акт за прихващане или възстановяване (АПВ), основание чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Както е посочено и в настоящето съдебно решение, съгласно чл. 11 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) данъчно задължените лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а такса битови отпадъци, съгласно чл. 64 от ЗМДТ се заплаща от лицата по чл. 11 от ЗМДТ. Решението на гражданския съд, с което е признато за установено, че сделката от 09.02.2010 г. за покупко-продажба на имота е нищожна, се зачита на основание чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) от съда, който го е постановил, от всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б. Зачитането на силата на пресъдено нещо се състои в задължението на всеки държавен или общински орган да възприеме като свое скрепеното със сила на пресъдно нещо съдебно установяване и да изхожда от него в своята служебна дейност спрямо лицата, обвързани от силата на пресъдено нещо, като се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса, разрешен със сила на пресъдено нещо, когато той обуславя отговор на въпрос, по който държавният или общински орган се произнася. При издаване на оспорения в производството пред АС – Л. АУЗД № АУ001553 от 04.12.2015 г., административният орган е зачел силата на пресъдено нещо на решението на гражданския съд, с което е установена нищожност на договора от 09.02.2010 г. Решението по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД не е конститутивно, а е установително, т. е. с него не се създават занапред права и задължения, а се дава защита срещу една правна привидност създадена със сключване на нищожен договор. Поради това считам, че законосъобразно органът по приходите се е съобразил с правните последици от съдебното решение. Сделката между търговските дружества не е породила изначало вещноправен ефект, което налага извод, че собственик на имота и през процесния период 2010 г. - 2012 г. е бил "Т. Т." АД. Предвид посоченото считам, че мнозинството на съдебния състав неправилно е приело, че за времето преди установяването на нищожността на сделката, "Т. Т." АД не дължи за него ТБО. Считам, че именно установената нищожност на договора между двете търговски дружества променя този извод. От решението на гражданския съд, с което е установена нищожност на сделката сключена между "Т. Т." АД и "Общински пазари" ЕООД следва, че "Общински пазари" ЕООД не е придобивало качеството на данъчнозадължено лице за имота през посочения период, независимо, че задълженията за ТБО са били платени от него. Поради това не споделям изводите направени от мнозинството на съдебния състав, че плащането е било извършено от данъчнозадължено лице към момента на възникване на публичното вземане, както и че след като задълженията за процесния период са били платени от "Общински пазари" ЕООД, за административния орган следва да е без значение кой ги е платил. Предвид факта, платените от "Общински пазари" ЕООД суми са били възстановени с АПВ към момента на издаване на АУЗД № АУ001553 от 04.12.2015 г., ТБО за процесния имот за периода 2010 г. – 2012 г. не е била платена, съответно - била е налице хипотезата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Считам, че е без значение за законосъобразността на АУЗД е фактът, че за периода 2010 г. – 2012 г. имотите са били ползвани от "Общински пазари" ЕООД, тъй като за дължимостта на ТБО е без значение кой фактически ползва имота. Само при учредено право на ползване, каквото в настоящия случай не се установява, ползвателят, а не собственикът дължи плащане на ТБО. Поради това считам, че първоинстанционният съд правилно е приел, че "Т. Т." АД се явява задължено лице за заплащане на ТБО през процесния период. На основание чл. 168, ал. 1 от АПК вр. с пар. 2 от ДР на ДОПК, съдът е длъжен служебно да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК вр. с пар. 2 от ДР на ДОПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Тези разпоредби в случая са нарушени. Макар, че съдът правилно е посочил, че спорът по делото е относно задълженото лице и облагаемата основа, върху която е изчислена ТБО, той е бил длъжен да провери всички основания за определяне на задълженията. За да е дължима ТБО за услугите по чл. 62 от ЗМДТ, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ, е необходимо, да е налице заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в които да са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, които се предоставят, като в тях да е предвидено предоставянето на съответните услуги. Съдът е следвало да установи дали имотът, за който е начислена ТБО, попада в териториалния обхват на определените със заповедите райони. По аргумент от чл. 71 от ЗМДТ съдът е следвало да се установи също, дали услугите по сметосъбиране и сметоизвозване по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване са реално предоставяни от общината, както и дали тя разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. Посоченото е елемент от материалната законосъобразност на АУЗД, в частта на установените с него задължения за ТБО. В случая АС – Л., предвид липсата на изрични възражения за незаконосъобразност на акта, с изключение на тези относно задълженото лице и облагаемата основа, не е направил фактически установявания и не е изложил правни изводи досежно посочените по-горе обстоятелства. Ограничавайки се единствено до обсъждане на основанията посочени от оспорващия, съдът е допуснал нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК вр. с пар. 2 от ДР на ДОПК и не е да проверил законосъобразността на оспорения акт на всички основания. Съдържанието на обжалваното решение, в обжалваната в настоящето производство част, не отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК вр. с пар. 2 от ДР на ДОПК. Това води до невъзможност в касационното производство да се извърши проверка на правилността на му относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. По изложените съображения считам, че решението, в обжалваната му част, се явява неправилно и следва да бъде отменено, а с оглед забраната за нови фактически установявания, съгласно чл. 220 от АПК и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, който да се произнесе по оспорването, като изложи мотиви по всички правнорелевантни факти, в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК вр. с пар. 2 от ДР на ДОПК. Наред с това считам, че тъй като производството пред административния съд е по реда на ДОПК и предвид характера на обжалвания пред него акт, съдът е длъжен да реши спора по същество и няма правомощие да връща преписката на компетентния орган по приходите. По отношение на претендираните от страните разноски, считам, че при действието на чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. С оглед по-горе изложените съображения подписвам решението с особено мнение.