Решение № 3968 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3186/2015 г.

Решение № 3968 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3186/2015 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите против Решение № 497/30.01.2015 г., постановено по административно дело № 834/2013 г. по описа на Административен съд - София град. С оспореното решение, съдът е отхвърли като неоснователно искането на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 5374/07.08.2014 г., постановено по административно дело № 834/2013 г. В касационната жалба се релевират доводи по чл. 209, т. 3 от АПК за необоснованост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът е допуснал очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между изложените в ревизионния акт мотиви и посочената в диспозитива на решението сума в размер на 45 795,37 лева. По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение, след което да се допусне поправка на грешката. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Павлова, която моли да бъде уважена. За ответника по касационната жалба - "Райфайзен Лизинг България" ООД, се явява юрисконсулт Пандохов, който изразява становище за нейната неоснователност и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството по административно дело № 834/2013 г. по описа на Административен съд - София град е приключило с Решение № 5374/07.08.2014 г., с което е отменен Ревизионен акт № 291100373/07.03.2012 г., в частта, с която на "Райфайзен Лизинг България" ООД е отказан данъчен кредит в размер на 456 260,50 лева по фактури, издадени от "Бул Макс Трейд" ЕООД и данъчен кредит в размер на 45 795,34 по фактури, издадени от "Унисървис 2" ЕООД и е оставена без уважение жалбата против ревизионния акт, в останалата му част. Решението не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила на 02.09.2014 г. От страна на приходната администрация е постъпила молба от 15.01.2015 г. по чл. 175, ал. 1 от АПК, с която е поискано от съда да допусне поправка на очевидна фактическа грешка на постановеното решение, в частта, с която е отменен ревизионния акт по отношение на непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Унисървис 2" ЕООД в общ размер на 45 795,34 лева. В молбата са изложени доводи за това, че съгласно констатациите в ревизионния акт непризнатото право на данъчен кредит фактурите, издадени от "Унисървис 2" ЕООД е в размер на 10 894,17 лева, която сума се различава от сумата, посочена за този доставчик в съдебното решение, с оглед на което се твърди, че в решението е допусната грешка. С оспореното решение, съдът е отхвърлил като неоснователно искането по чл. 175, ал. 1 от АПК, след като е приел, че в постановеното от него Решение № 5374/07.08.2014 г. не е допусната очевидна фактическа грешка, която да подлежи на поправка. Съдът е развил мотиви за това, че диспозитивът на решението напълно съответства на неговите мотиви, което води до извода за липса на очевидна фактическа грешка, която се определя като несъответствие между мотиви и диспозитив на съдебния акт. Правилно съдът е отбелязал, че дори и в ревизионния акт /на стр. 9 от същия/, размерът на отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от "Унисървис 2" ЕООД е 45 795,34 лева, а не 10 894,17 лева. Горните доводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са съобразени с фактите и със закона. Основателно съдът е приел, че ако евентуално е допусната грешка в самия ревизионен акт, то същата не би могла да се преодолее в производство по реда на чл. 175 от АПК, като в тази връзка следва се отчете и забраната за съда да променя волята си, изразена в постановено и влязло в сила съдебно решение. По делото не се установява несъответствие между волята на съда и външното й изразяване в съдебния акт, не са налице допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности, поради което не е налице допусната очевидна фактическа грешка. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника, с оглед на което в полза на "Райфайзен Лизинг България" ООД ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение