Решение № 15481 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9613/2012 г.

Решение № 15481 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9613/2012 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Образувано е по жалба на "ТЕЦ Марица 3" АД, гр. Димитровград, представлявано от изпълнителния директор Петър Христов Петров, против решение № ТЕ-021 от 28.06.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по т. 1, с която за "ТЕЦ Марица 3" АД е определена считано от 1.07.2012 г. разполагаемостта за производство на електрическа енергия в съответствие с която производителите са длъжни да сключват сделки по регулирани цени с обществения доставчик, както и неговото участие за покриване на потреблението на крайните снабдители до 30.06.2013 г. С жалбата, в съдебно заседание и с писмени бележки се развиват подробни съображения за незаконосъобразност, поради противоречие с материалноправни разпоредби, неспазване на установената форма и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение в атакуваната му част и да върне преписката на ДКЕВР със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ оспорва жалбата чрез упълномощен адв. Славов, който в съдебно заседание и с писмено становище пледира за отхвърлянето й и излага аргументи за законосъобразност на решението. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение с приложен списък. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, счита жалбата за допустима като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С решение № ТЕ-021 от 28.06.2012 г., на посочено основание чл. 21, ал. 1, т. 17а от Закона за енергетиката /ЗЕ/, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране определя считано от 1.07.2012 г. разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която производителите са длъжни да сключват сделки по регулирани цени с обществения доставчик, както и неговото участие за покриване на потреблението на крайните снабдители до 30.06.2013 г., за "ТЕЦ Марица 3" АД в размер на 182486 МWh нетна разполагаемост за второто полугодие на 2012 г., от които 164238 МWh нетна разполагаемост за сключване на сделки с обществения доставчик за покриване на потреблението на крайните снабдители през второто полугодие на 2012 г., както и 214883 МWh нетна разполагаемост за първото полугодие на 2013 г., от които 193395 МWh нетна разполагаемост за сключване на сделки с обществения доставчик за покриване на потреблението на крайните снабдители през първото полугодие на 2013 г. По делото са приети първоначална съдебно-икономическа експертиза, както и допълнителна съдебно-икономическа експертиза като настоящият съдебен състав кредитира заключенията на вещото лице като обективно и компетентно дадени, с изключение на частите, съставляващи отговор на правни въпроси, които са от компетентността на съда. В този смисъл фактическата обстановка по делото е напълно изяснена, като се налагат следните правни изводи: Обжалваното решение на ДКЕВР е издадено на 28.06.2012 г., към която дата следва да се преценява действителността и законосъобразността на административния акт. Съдът констатира, че оспореното решение е издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 17а от ЗЕ, в редакцията на закона от ДВ, бр. 35 от 3.05.2011 г. По силата на тази норма Комисията определя разполагаемостта на производството на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик с оглед изпълнението на принципите по чл. 24, ал. 1 от ЗЕ. В този смисъл е и приетата на основание чл. 5, ал. 3 от Устройствения правилник на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и на нейната администрация, Методика за определяне разполагаемостта на производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени. В изпълнение на чл. 12 и чл. 13 от приложимата методика ДКЕВР извършва анализ за участието на производителите на свободния пазар за периода на предстоящия ценови период и в случай, че се установят съществени разлики в цените, Комисията може да направи промени в индивидуалните квоти на производителите. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че при постановяване на обжалваното решение не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК, тъй като е издадено от компетентния за това независим специализиран държавен орган в рамките на функциите, визирани в чл. 21, ал. 1, т. 17а от ЗЕ във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, при изпълнение на правомощията на ДКЕВР за регулиране на дейностите по производството, пренос и разпределение на енергията и осигурявяне на справедливо разпределение на икономическите последици от либерализирането на пазара между всички страни по сделките с електрическа енергия. Решението на регулаторния орган е постановено и в предвидената от закона форма, като съдържа визираните от чл. 59, ал. 2 АПК, реквизити: наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат, фактическите и правни основания за постановяване на решението, разпоредителна част, определяща правата и задълженията, начина и срока на изпълнение, срока и начина на обжалване и е подписано от председателя на колективния орган. Нормативно установената форма за издаване на решението е спазена, а доводите за липса на такава са неоснователни. Оспореното решение съдържа подробни мотиви, обосноваващи заключението на административния орган. Посочени са правните и фактически основания за издаване на административния акт, като следва да се има предвид, че такива се съдържат и в съпровождащите го документи /доклад, протоколни решения/, обсъдени са прогнозите на енергийните дружества, като са изложени съображения, обосноваващи изводите на Комисията относно разполагаемостта за производство на електрическа енергия в съответствие с която производителите са длъжни да сключват сделки по регулирани цени с обществения доставчик, както и неговото участие за покриване на потреблението на крайните снабдители до 30.06.2013 г. По отношение релевираното в жалбата твърдение за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че е без правно основание. Това е така, защото в конкретния случай е спазена процедурата, заложена в нормите на ЗЕ, Устройствения правилник на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и на нейната администрация и Методиката за определяне разполагаемостта на производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени. Съобразно изискванията на чл. 14 от горепосочената методика спорните индивидуални квоти на "ТЕЦ Марица 3" АД са определени от ДКЕВР въз основа на постъпилата информация от крайните снабдители относно общото прогнозно потребление за регулаторния период, данни от електроразпределителните дружества относно количествата електроенергия за технически разходи, информация от обществения доставчик относно количествата електроенергия за предходния период и информация от "ЕСО" ЕАД за съгласуваната разполагаемост на производителите за периода. Атакуваното решение е прието след обобщаване и прецизен анализ на горепосочената информация, в изпълнение на регулаторната компетентност, предвидена в чл. 21, ал. 1, т. 17а от ЗЕ, като правомощието на Комисията е осъществено при условията на оперативна самостоятелност. От документите, съдържащи се в приетата административна преписка, както и от назначената съдебно икономическа експертиза е видно, че постъпилата многопосочна информация е анализирана от ДКЕВР, която изпълнявайки задълженията си на специализиран държавен регулаторен орган е обсъдила и съобразила тази информация заедно с всички други данни, получени в Комисията преди да приеме процесното решение. Обстоятелството, че определените с оспорената част от акта индивидуални квоти за дружеството - жалбоподател не са идентични с претендираните от "ТЕЦ Марица 3"АД, не означава, че е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, защото за ДКЕВР няма нормативно регламентирано задължение да възпроизвежда подаденото от дружеството заявление, а следва да извърши анализ и регулаторна дейност въз основа на цялата постъпила релевантна информация. В този смисъл е неоснователно твърдението за нарушение на изискванията на чл. 14 от ЗЕ, тъй като нормата, на която се позовава жалбоподателя, регламентира провеждането на обществено обсъждане при приемането на общите администартивни актове, а в случая решението в атакуваната му част има характер на индивидуален административен акт. Решението в оспорените части е постановено и при спазване на материалноправните разпоредби. По смисъла на. § 1, т. 48 от ДР на ЗЕ, "разполагаемост" е способност на производител да осигурява мощност на разположение през определен период от време, за да доставя електрическа енергия. Съгласно посоченото правно основание за издаване на процесното решение - чл. 21, ал. 1, т. 17а ЗЕ /в приложимата в случая законова редакция преди изм. по ДВ бр. 54/2012 г./, ДКЕВР определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия или количествата електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик с оглед изпълнението на принципите по чл. 24, ал. 1 ЗЕ. Целта на разпоредбата е да гарантира необходимите на крайните снабдители количества електрическа енергия за нуждите на битовите потребители и за нуждите на малките и средни предприятия по регулирани цени, както и необходимите на електроразпределителните дружества количества електрическа енергия за покриване на технологичните им разходи. Поради това и при определянето на разполагаемостта се вземат предвид не само прогнозните количества, посочени от дружествата, но и данните от заявленията на електроснабдителните предприятия относно количествата енергия, които тези предприятия ще предоставят на потребителите по регулирани цени за същия период. Настоящият съдебен състав счита, че разликата в размера и процента на индивидуални квоти се дължи на различната цена при съответните производители на електроенергия, която се обуславя от различната технология на произовдство /"АЕЦ Козлодуй " ЕАД/, от различната цена на суровините /вносни въглища в "ТЕЦ Варна"АД и местни въглища в "ТЕЦ Марица Изток 2 " ЕАД/ и други фактори и икономически показатели. Както бе отразено по- горе при издаване на процесното решение Комисията се е съобразила с цялата налична информация, която е постъпила в ДКЕВР и й е служебно известна, а не само с подадените от жалбоподателя данни. Ето защо във фактическата част от решението изрично е подчертано, че разполагаемостта за производство на електрическа енергия е определена в съответствие с изискванията на чл. 21, ал. 1, т. 17а от ЗЕ съобразно предоставената информация за предстоящия ценови период от една страна от крайните снабдители, съдържаща общо прогнозно потребление на битовите потребители и предприятия с до 50 човека нает персонал и с годишен доход до 19,5 милиона лв, а от друга страна - с данните от електроразпределителните дружества за количествата необходима енергия за покриване на технологичните разходи по разпределителните мрежи. Поради това, правилно Комисията е определила считано от 01.07.2012 г. разполагаемостта за производство на електрическа енергия в съответствие с която производителите са длъжни да сключват сделки по регулирани цени с обществения доставчик, както и неговото участие за покриване на потреблението на крайните снабдители до 30.06.2013 г. съобразно правомощията си на регулатор, в съответствие с принципите, посочени в закона и приетата за това Методика за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че решение № ТЕ-021 от 28.06.2012 г. на ДКЕВР, в частта му по т. 1, с която за "ТЕЦ Марица 3"АД е определена считано от 1.07.2012 г. разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която производителите са длъжни да сключват сделки по регулирани цени с обществения доставчик, както и неговото участие за покриване на потреблението на крайните снабдители до 30.06.2013 г. в размер на 182486 МWh нетна разполагаемост за второто полугодие на 2012 г., от които 164238 МWh нетна разполагаемост за сключване на сделки с обществения доставчик за покриване на потреблението на крайните снабдители през второто полугодие на 2012 г., както и 214883 МWh нетна разполагаемост за първото полугодие на 2013 г., от които 193395 МWh нетна разполагаемост за сключване на сделки с обществения доставчик за покриване на потреблението на крайните снабдители през първото полугодие на 2013 г. са определени при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на комисията и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите по разпределение и снабдяване с електрическа енергия при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност. По този начин са осъществени и целите на ЗЕ, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 - качествено и сигурно задоволяване на потребностите от електроенергия; енергийно развитие при ефективно използване на енергията и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. Следователно, доводите на жалбоподателя за несъответствие на решението в атакуваните части с целта на закона също са неоснователни. Водим от горното съдът приема, че не са налице основания за отмяна на административния акт в атакуваните части. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. На основание на горното и на чл. 143, ал. 4 от АПК, жалбоподателят следва да заплати на ответника направените по делото разноски. Съдът констатира, че в приложения по делото списък за разноските на ДКЕВР е вписана претендирана сума, възлизаща на 1 300 лв., представляваща аритметичен сбор между размера на адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на комисията и внесения депозит за вещо лице. Към списъка е приложен Договор за правна защита и съдействие от 17.09.2012 г., с който ДКЕВР е възложила на адв. Славов да осъществи правна защита по общо 9 броя администартивни дела, под № 7 от които е вписано настоящото адм. д. № 9613/2012 г. и е приложен платежен банков документ за извършено плащане в общ размер 9000 лв. Оттук може да се извлече заключение, че по горепосочените 9 броя дела е договорена и съответно заплатена равна сума, тоест по настоящото дело действително направените разноски са в размер на 1000 лв. - внесено адвокатско възнаграждение, която сума следва да се заплати на ДКЕВР от жалбоподателя. По делото също така е представено и платежно нареждане за внесен депозит за вещо лице в размер на 300 лв. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение