Решение № 8490 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8667/2008 г.

Решение № 8490 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8667/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Мария Николова Бибова против решение по адм. д. № 312/2001 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Иска отмяна на решението с доводи за нарушение на процесуалните правила, необоснованост и незаконосъобразност. Иска отмяна и уважаване на жалбата, а ако съдът намери делото за неизяснено да върне същото за ново разглеждане. Няма наведени конкретни доводи за процесуални нарушения. Развитите доводи в касационната жалба сочат, че жалбоподателката е недоволна само от начина на обезщетяване с компенсаторни записи. Твърди, че има възможност за реално възстановяване на отчужден имот. Съдът е следвало и да уважи искане за обезщетяване със съсобственост или с акции и дялове от търговско дружество. Необосновано съдът е приел, че не може да се обособи самостоятелен парцел, защото има данни, че площта е достатъчна, а законът не поставя изисквания за лице. Освен това неправилно съдът приел, че не е ясно какво се дължи на жалбоподателката като наследствена част от Никола Бибов, за чиято собственост има данни по делото, съобразно спогодбата от 1946 г. Ответната страна областният управител на Пловдивска област не е изразил становище. От ответниците "Кочо Честименски" АД гр. Пловдив, "Автосервиз Тракия" гр. Пловдив и "Обединена млечна компания" гр. Пловдив, последният оспорва касационната жалба. Представя писмени доказателства Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна: С обжалваното съдебно решение в производство по ЗОСОИ е отменен мълчалив отказ на областния управител на Пловдивска област по заявление № 96-00-285/ 2.02.1998 г. на Мария Николова Бибова, признато е право на обезщетение за отчужден по ЗОЕГПНС имот, представлявал до 1946 г. зеленчукова градина с площ от 3 300 кв. м., като е определен начин на обезщетение с компенсаторни записи. Жалбоподателката е сезирала административния орган с искане за обезщетение за имот, който е бил нейна собственост на основание делба по ч. гр. д. № 125/ 1946 г. по описа на Пловдивския околийски съд, намирал се в кв. "Столипиново", гр. Пловдив, представлявал част от голяма зеленчукова и овощна градина, но отчужден по ЗОЕГПНС по отчуждителна преписка № 3274/ 1948 г. Със заявлението е поискана съсобственост върху изградени в имота обекти, или дялове от търговски дружества. Поискано е реално възстановяване или замяна. Със съдебното решение съдът се е произнесъл по основателността на искането само за имота на жалбоподателката. Имотите на Никола Бибов не са били предмет на искане по ЗОСОИ пред административния орган, поради това не могат да бъдат и предмет на адм. д. № 312/2001 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Като не се е произнасял по наследствени части на жалбоподателката от Никола Бибов и не е ценил съдебни експертизи, които са изготвени на основание молба от 23.05.2003 г. за събиране на доказателства за образуване на самостоятелен парцел от отчуждения имот и от наследствената 1/2 ид. ч. от имотите на наследодателя Никола Бибов с оглед възможността на реално връщане, съдът е постановил съдебен акт при спазване на процесуалните правила в рамките на очертания съдебен спор- отказ за признаване на обезщетение за отчужден имот от 3300 кв. м., бивша собственост само на жалбоподателката. Пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателката е представила няколко писмени доказателства: протокол № 3/ 18.04.1959 г. за придаване по регулация на част от имот № 1247 за ЦКС"Млекобаза" от 1435 кв. м., заповед № 216/ 19.09.1995 г. на областния управител отнасяща се за имот на братя Налбантови, скица без дата. Ответникът "Обединена млечна компания" гр. Пловдив представя молба на "ОМК- Холдинг" АД за вписване на ипотека, искова молба на холдинга, решение по гр. д. № 9323/ 2003 г. на ПРС, решение по гр. д. № 576/ 2006 г. ПОС, решение по гр. д. № 4738/ 2007 г. на ВКС. Писмените доказателства са представени в съдебно заседание и не следва да се ценят. Касационният жалбоподател е длъжен да приложи по чл. 213, т. 4 от АПК към касационната жалба в срока по чл. 211 от АПК писмените доказателства, на които основава касационни основания. От касационната жалба не става ясно във връзка с кое касационно основание писмените доказателства се представят пред настоящата инстанция. Касационният съд не е въззивна инстанция, поради което е недопустимо попълването на делото с нови доказателства, които са съществували към момента на приключване на устните състезания от първоинстанционния съд, а непредставянето им не е свързано с допуснато от съда процесуално нарушение. Не следва да се ценят и представените от ответната страна писмени доказателства, защото няма подадена касационна жалба от "Обединена млечна компания" АД срещу решението в частта, в която е признато право на обезщетение, решението е влязло в тази част в сила, а делото е висящо само за начина на обезщетение. Поради липса на касационната жалба настоящата касационната инстанция не може да се обсъди заповед № ОА (609 от 26.03.1993 г. на заместник- кмета на Община Пловдив и удостоверение № 03-92-1096/ 23.-03.1993 г. на Община Пловдив, от които е видно, че на Мария Николова Бибова реално са върнати 1600 кв. м. незастроено място като част от имот пл. № 1259 кв. "Столипиново" по плана от 1955 г. бивша зеленчукова градина, отчуждена по ЗОЕГПНС, като за разликата до 3000 кв. м. поради придаването им към "Млечна промишленост" и ТПК "Кочо Честименски" й е указано да търси обезщетение по специален закон. А това е имало значение за обема на правата на касационната жалбоподателка по ЗОСОИ. Неоснователно е оплакването, че решението е незаконосъобразно, защото съдът не е уважил искане за обезщетение със съсобственост върху обекти построени върху отчуждения имот, дялове или акции от търговско дружество. В тежест на жалбоподателя е докаже обстоятелствата, на които основава искането си- чл. 127, ал. 1 от ГПК (отм.). По делото не са събирани доказателства, че върху отчуждената бивша градина, съществуват изградени обекти собствени на общината или държавата или на техни търговски дружества. Няма доказателства и за участие на държавата или общината в конституираните като ответници юридически лица търговски дружества, а по реституционните закони е допустима промяна в собствеността, само ако тя е държавна или общинска. Затова при липсата на ангажирани от жалбоподателката доказателства в тази насока, обосновано и законосъобразно съдът е обсъждал само искането за обезщетение с реално отделяне на имот. Решението е правилно. Обосновано със заключенията на съдебните експерти съдът е мотивирал решението за обезщетение с компенсаторни записи, поради това, че няма възможност за обезщетение по чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ. Собствениците имат право да искат отделяне и реално връщане на земята им или на част от нея, когато тя може да се обособи в самостоятелен парцел, съгласно нормативните изисквания. Нормативното изискване на чл. 14, ал. 4 от ЗУТ е урегулираният поземлен имот да има освен площ и лице. Следователно твърдението на касационната жалбоподателка, че по ЗОСОИ няма такова изискване, а решението на съда е незаконосъобразно, е неоснователно. Видно от изслушаните съдебни експерти Герасимов и Караславов, отчужденият имот е засегнат от построени сгради (в. л. Герасимов л. 288 и л. 374), и няма лице към бул. "VII-ти Септември". А предложената възможност за отреждане на УПИ извън реалните граници на отчуждения имот, съгласно червена прекъсната линия по заключението от 15.01.2008 г. (стр. 374) се отнася както за имота на Мария Бибова, така и за имот на Никола Бибов, който имот обаче не е предмет на делото и следователно в тази част правилно експертизата не е ценена. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение