Решение № 4150 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9084/2013 г.

Решение № 4150 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9084/2013 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна срещу Решение № 900 от 12.04.2013 г. по адм. дело № 200/2011 г. по описа на Административен съд гр. Варна, I отделение, 21 състав в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 031001060 от 1.06.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Варна, с който на "Градски строежи" ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди 1.01.2007 г. - 31.08.2009 г. в размер на 206 250,74 лева главница и 71 576,02 лева лихви. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че изводът на решаващия съд за незаконосъобразност на оспорения РА не кореспондира със събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Според касатора не е доказано второто условие за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, а именно осъществяването на процесните доставки на услуги/стоки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Иска от съда да отмени обжалвания съдебен акт и да се произнесе с друг акт по съществото на спора или алтернативно, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Варна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Градски строежи" ЕООД, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С процесното решение по жалбата на "Градски строежи" ЕООД е отменен Ревизионен акт /РА/ № 031001060 от 1.06.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 946 от 22.12.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който по реда на чл. 122 от ДОПК на жалбоподателя са определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС поради отказано право на приспадане на данъчен кредит за периода от 1.01.2007 г. - 31.08.2009 г. в общ размер на 206 250,74 лева и са начислени лихви за забава в размер на 71576,02 лева, както и "Градски строежи" ЕООД е осъдено да заплати на дирекция "ОДОП" - гр. Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 575,00 лева на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК. С определение № 3057 от 27.05.2013 г. по адм. дело № 200/2011 г. е изменено решение № 900 от 12.04.2013 г. по адм. дело № 200/2011 г. по описа на АС Варна в частта за разноските, като "Градски строежи" ЕООД е осъдено да заплати на дирекция "ОДОП" - гр. Варна допълнителна сума в размер на 1431,53 лева допълнителни разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Цитираното определение е влязло в сила като необжалвано. За да отмени процесния РА, Административен съд Варна, I отделение, 21 състав е приел, че в хода на съдебното производство ревизираното лице е провело пълно главно доказване относно установяване на предпоставките по чл. 71, ал. 1 от ЗДДС за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по подробно описаните фактури за конкретните данъчни периоди. Така формираният краен извод за материална незаконосъобразност на горепосочения РА е правилен и се споделя от касационната инстанция. Ревизията на "Градски строежи" ЕООД е проведена при условията на чл. 122 и сл. от ДОПК. Органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред и документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване. В РД и в РА е констатирано, че ревизираното лице е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит по подробно описаните фактури за съответните данъчни периоди, като до "Градски строежи" ЕООД е изпратено ИПДПОЗЛ изх. № вхК-69727 от 17.12.2009 г. за изискване на първични счетоводни документи, връчено на пълномощник на дружеството на 21.12.2009 г. В резултат на връчване на ИПДПОЗЛ ревизираният субект е представил само част от изисканите документи, поради което е пристъпено към връчване на ново ИПДПОЗЛ изх. № вхК 69727-3 от 27.01.2010 г. за изискване на първични счетоводни документи относно доставките по фактури, издадени от "Шнел Строй" ЕООД и "Вики 2005" ЕООД, както и друго ИПДПОЗЛ. Съгласно протокол № 1001246 от 12.02.2010 г. е констатирано, че ревизираното лице не е представило изисканите с посочените два бр. ИПДПОЗЛ писмени документи и писмени обяснения. Връчено е уведомление № вхК-69727-6 от 15.02.2010 г. по реда на чл. 124 от ДОПК, за което ДЗЛ е уведомено, че основата за облагане с ДДС за периода от 1.01.2007 г. - 31.08.2009 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Едновременно с това са извършени насрещни проверки на доставчиците "Шнел Строй" ЕООД и "Вики 2005" ЕООД, както и на предходния доставчик "Сигма 2003" ООД, като в ПИНП изрично е посочено, че за ревизираното лице не произтичат допълнителни данъчни задължения. За да откаже правото на приспадане на данъчен кредит по съответните фактури за отделните данъчни периоди, органите по приходите приемат, че не са изпълнени условията по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗДДС. Съгласно цитираните разпоредби лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило едно от следните условия: 1. притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател; 5. притежава документ, който отговаря на изискванията на чл. 114, издало е протокол по чл. 117 и е спазило изискванията на чл. 86 - в случаите на вътреобщностно придобиване. Т.е. прието, че поради непредставяне на първични счетоводни документи правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице по подробно описаните фактури следва да бъде отказано. Както се установява от събрания доказателствен материал по делото, в рамките на съдебното производство "Градски строежи" ЕООД е ангажирал съответни писмени доказателства, както и изслушването на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, за да обори констатациите в оспорения РА. Правилно е прието от решаващия съд, че представените в хода на съдебното производство доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, оборват изводите на данъчните органи. От заключението по ССчЕ се установява, че счетоводството на ревизираното лице и на 13 бр. доставчици /"Стимекс" ООД, "Жени 02" ООД, "Персей 43" ООД, ДЗЗД Колор КАТ, ЕТ "Жени 02 Георги Георгиев", "Бакс Трейд" ЕООД, "Евксина" ЕООД, ЕТ "Бояна Свилен Трънчев", "СИП Инвест" ЕООД, "Конструмат 2000" ООД, "Бул Марк" ООД, "Алумина Дрийм" ООД, "Градска електрическа компания" ООД/ са водени при спазване на съответните счетоводни принципи и дават необходимата счетоводна информация за стопанските операции; издадените от доставчиците фактури за изпълнението от тях доставки на стоки/услуги са отразени в счетоводните регистри и в СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди; проверените доставчици са придобили стоките и материалите, предмет на процесните доставки, чрез предходни покупки от трети лица и техните покупки са отчетени съгласно изискванията на счетоводното законодателство; проверените доставчици притежават необходимите ресурси за изпълнение на доставките; покупките на стоки и услуги са използвани за извършване на облагаеми доставки. Едновременно с това по делото са приобщени заверени копия от СД и дневници за продажби, както и заверени копия от оригиналите на процесните фактури за съответните данъчни периоди. Това означава, че изводът на органите по приходите за наличие на основание по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗДДС за отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит се явява опроверган от събраните пред съда доказателства. Отказът е обоснован само с оглед липсата на представени първични и вторични счетоводни документи във връзка с издадени фактури от доставчиците. В тази връзка касационната инстанция намира за неоснователно твърдението на касатора, че съдът не е извършил преценка на въпроса дали доставките на стоки/услуги са реално извършени съгласно чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Съгласно чл. 220 от АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Съобразно така цитираната разпоредба за касационната инстанция съществува забрана да установява нови фактически положения, поради което наведеният от касатора довод за неправилност и необоснованост на съдебния акт в обжалваната му част се явява неоснователен. Съобразно изложеното настоящият съдебен състав намира, че Административен съд Варна, I отделение, 21 състав е установил правилно фактическата обстановка и извел обоснован и правилен извод за материална незаконосъобразност на процесния РА след задълбочено обсъждане на събраните в рамките на ревизията и съдебното производство доказателства. Следователно, касационната жалба се явява неоснователна по наведените в нея основания за отмяна на решението в обжалваната му част и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховен административен съд, Осмо отделение