Решение № 10571 от 18.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 986/2012 г.

ВАСV отделение18.07.2012 г.докладчик Виолета Главинова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Велина Руменова Коджейкова-Илиева със съдебен адресат гр. Шумен, ул. "Съединение" 68 против чл. 13, предложение първо от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСПД). Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

Мотиви

Решение № 10571 от 18.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 986/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Велина Руменова Коджейкова-Илиева със съдебен адресат гр. Шумен, ул. "Съединение" 68 против чл. 13, предложение първо от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСПД). Жалбоподателката твърди, че след раждането на второто и дете през 2011 г., директорът на дирекция "Социално подпомагане" гр. Шумен отказва да и изплати помощ за раждане на второ дете, отпусната е такава помощ в размер за първо дете. Отказът е обоснован с разпоредбата на чл. 13 от ППЗСПД и с обстоятелството, че година и половина след раждането на второто дете, първото дете на Илиева е починало. В жалбата се съдържа мотивирано твърдение за противоречие на оспорения текст на подзаконовия нормативен акт с чл. 6, ал. 4 от Закона за семейните помощи за деца. Твърди се различен смисъл, вложен от законодателя в двете правни норми, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 62 от Конституцията на Република България, според която Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол и на разпоредбата на чл. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА), който повелява в материята, до която се отнася, законът да урежда пълно всички основни обществени отношения, които се поддават на трайна уредба. За уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт. Според жалбоподателката оспорената подзаконова нормативна разпоредба урежда първично обществено отношение, с което изпълнителната власт изземва правомощие на законодателния орган, и по този начин се стига до две различни по смисъл правни разпоредби, съдържащи се в различни по степен нормативни актове. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената разпоредба от ППЗСПД. Ответникът - Министерският съвет на Република България чрез процесуалния представител оспорва жалбата като излага съображения за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение констатира следното: По предложение на министъра на труда и социалната политика е разгледан проект на Постановление за приемане на Правилник за прилагане на Закона за семейните помощи. Предложението е придружено с доклад на вносителя относно включената в Правилника регламентация. Проектът е изпратен за съгласуване на останалите министри, които депозират писмени становища (писмени становища, справка за становищата, получени по проекта за Постановление на Министерския съвет за приемане на Правилник за прилагане на Закона за семейните помощи). Проектът е разгледан на заседание на Министерския съвет, проведено на 27.06.2002 г. в присъствието на 13 членове на кабинета и е приет на същото заседание с направените изменения, допълнения и уточнения (протокол № 25/27.06.2002 г.). Протоколът от заседанието е подписан от министър- председателя и от главния секретар на правителството. На 12.07.2002 г. е обнародвано в ДВ, бр. 67 Постановление № 139 на Министерския съвет на Република България (ПМС) от 5.07.2002 г., с което е приет Правилник за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (Член единствен). С Правилника се уреждат условията и редът за отпускане, изплащане, възобновяване, изменение и прекратяване на семейни помощи при бременност, раждане и отглеждане на деца. При тези данни настоящият състав на Върховния административен съд стигна до следните изводи: Жалбата е допустима, тъй като е депозирана от майка, претендираща изплащане на еднократна помощ при раждане на живо дете, и съгласно съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК има правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Правилникът за прилагане на Закона за социалните помощи за деца е издаден от компетентния орган. Съгласно нормата на § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за социалните помощи за деца Министерският съвет е овластен да постанови акт с характера на обжалвания, в който да уреди условията и реда за отпускане, изплащане, възобновяване, изменяне и прекратяване на семейни помощи при бременност, раждане и отглеждане на деца. Правилникът е издаден при спазване на формалните и процедурни изисквания. Същият е приет с Постановление на Министерския съвет, подписано от министър-председателя и от главния секретар на кабинета. Представеният за разглеждане в Министерския съвет проект за постановление за приемане на подзаконовия нормативен акт е придружен от доклад на министъра на труда и социалната политика. Представени са и получените от министрите становища по проведеното съгласуване на проекта и справка за отразяването им. С това са изпълнени изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58 и чл. 59, ал. 1 (в ред. ДВ, бр. 103/1999 г.) от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация (отм.). Оспореният подзаконов нормативен акт е приет на редовно заседание на Министерския съвет, проведено при наличие на необходимия кворум (на заседанието присъстват 13 от всички членове на кабинета), по общо съгласие на органа, в съответствие с регламентацията на чл. 68, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация (отм.) и е обнародван в Държавен вестник бр. 5 от 17.01.2006 г. съгласно чл. 38 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Правилникът не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително и в оспорената му част. В разглеждания случай според оспорената част на разпоредбата на чл. 13 на Глава втора на ППЗСПД (Еднократна помощ при раждане на дете) "при определяне поредността на децата се вземат предвид само родените от майката деца, които са живи в момента на раждането на детето, за което се иска помощта, независимо дали се отглеждат в семейството на майката ...". Твърдението на Илиева, че тази норма е в противоречие и дописва законовата разпоредба на чл. 6, ал. 4 от Закона за семейните помощи за деца е неоснователно. Текстът на законовата норма гласи: При определяне поредността на децата се вземат предвид само родените от майката деца, които са живи в момента на раждането. Като нормативен акт, който се издава за прилагане на закон (чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове), правилникът има за цел да регламентира изчерпателно материята, до която се отнася. Ето защо с подзаконовия нормативен акт са регламентирани изчерпателно обществените отношения, свързани с условията и редът за отпускане, изплащане, възобновяване, изменяне и прекратяване на семейни помощи при бременност, раждане и отглеждане на деца, предмет на уреждане в Закона за семейните помощи за деца. Възприетата с наредбата регламентация в чл. 13, предл. първо изцяло кореспондира с материалноправната норма на чл. 6, ал. 4 от закона. Семейните помощи по ЗСПД са посочени в чл. 2 от закона, сред тях са и еднократната помощ при раждане на дете. Предпоставките за възникване на правото да се получи този вид еднократна помощ по чл. 2, т. 2 са - раждане на живо дете и детето да не е оставено за отглеждане в специализирана институция- чл. 6, ал. 1 от ЗСПД и чл. 12 ППЗСПД. Размерът на помощта е обусловен от броя и поредността на децата (арг. от чл. 6, ал. 3 и ал. 4 от закона и чл. 13 и чл. 14 от ППЗСПД). Определянето на поредността е регламентирано в чл. 6, ал. 4 от ЗСПД и изчерпателно и детайлно уредено в чл. 13 от ППЗСПД. Анализът на двата текста не разкрива противоречие помежду им, нито различен смисъл. И двете норми регламентират начина на определяне на поредността на родените от една майка деца за да бъде изчислен размерът на еднократната парична помощ при раждане на дете. При нейното определяне се вземат само родените от майката деца, които са живи в момента на раждането. Това означава, че роденото от майката дете, за което се иска помощта, следва да бъде съпоставено с броя на останалите деца, родени от майката и които са живи в момента на неговото раждане. Това законодателно изискване е с цел, както е посочено по-горе да се определи на първо място - поредността, и на второ - размерът на еднократната помощ. В този смисъл е дообяснена законовата норма в чл. 13 от ППЗСПД, като е детайлизирана чрез продължението "които са живи в момента на раждането на детето, за което се иска помощта, независимо дали се отглеждат в семейството на майката ...". Допълнително съображение в подкрепа на изложеното е употребеното множествено число на съществителното "дете" и прилагателното "жив" в двата сравнявани текста, което недвусмислено сочи на изразената законодателна воля в разглежданите правни норми, че при отпускане на еднократна помощ за дете нейният размер зависи от родените преди него деца от майката и живи към момента на раждането на детето, за което се иска помощта. Всичко изложено мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че не са налице основания за отмяна на оспорената разпоредба. Същата е инкорпорирана в подзаконов нормативен акт, издаден от компетентния орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с нормативните актове от по-висока степен. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1