Решение № 12585 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7803/2018 г.

Решение № 12585 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7803/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е пред петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Министъра на енергетиката, чрез юрк. Бакалчева, против решение № 6447 от 16.05.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, постановено по адм. дело № 8228/2017 г., с което е отменена заповед №Е-РД-16-486 от 13.06.2017 г. на министъра на енергетиката и административната преписка е върната на министъра на енергетиката за ново произнасяне по заявлението в едномесечен срок при спазване на указанията в мотивите на решението. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници визира единствено заявлението и/или приложенията към него, предоставени от заявителя. Касаторът моли да бъде отменено решението. Ответникът по жалбата- "Ахира" АД, чрез адв. Горанска, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият петчленен състав на ВАС, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна. С обжалваното решение, тричленен състав на ВАС, четвърто отделение, е отменил по жалба на "Ахира" АД заповед №Е-РД-16-486 от 13.06.2017 г. на министъра на енергетиката, с която е отказано на дружеството предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г. и административната преписка е върната на министъра на енергетиката за ново произнасяне по заявлението в едномесечен срок. За да постанови този резултат първоинстанционният съд, в съответствие е приел, че оспорения индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и нарушение на материалноправни разпоредби. По-конкретно са нарушени чл. 7, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, както и чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Съдът е констатирал, че административният орган не е изпълнил точно изискването на чл. 7, ал. 1 от Наредбата, като не е дал указания за отстраняване на нередовности с представяне на допълващи документи и информация. Прилагането на тази процедура е било и необходимо, тъй като със заявлението за предоставяне на помощ "Ахира" АД изрично е декларирало, че дружеството е преминало успешно сертификационен одит и към момента е в процедура по издаване на сертификат за прилагане на система за управление на енергията, в съответствие с изискванията на DIN EN ISO 50001: 2011, като в декларацията изрично е посочено, че се очаква сертификатът да бъде издаден до 10 дни. Според съда обстоятелството, че дружеството притежава сертификат за енергийно обследване на промишлена система, но не е било декларирано пред АУЕР по реда на чл. 57, ал. 8 от ЗЕЕ, не обуславя липса на енергийно обследване на промишлената система на дружеството и не може да обуслови отказ за предоставяне на помощта. Освен това разпоредбата на чл. 57, ал. 8 от ЗЕЕ е в сила след обнародването в ДВ, бр. 105 от 2016 г. и изискването за деклариране е в едномесечен срок от придобиването на сертификата. Нарушение съдът е констатирал и на чл. 36, ал. 1 от АПК при служебното събиране на доказателства. Съдът е констатирал още нарушения и на разпоредбите на чл. 37, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от АПК, тъй като административният орган не е събрал и допуснал относими доказателства свързани с факти и обстоятелства от значение за правата на дружеството по чл. 8, ал. 1 от Наредбата за предоставяне на помощта, които са били налични към момента на провеждане на административното производство и постановяване на административния акт. Всички тези нарушения съдът е квалифицирал като съществени поради това, че недопускането и несъбиране на доказателства свързани с наличие на сертифицирана система за управление на енергията, са препятствали предоставяне на помощта в съответствие с чл. 8, ал. 1 от Наредбата. Отделно от изложеното, тричленният състав на ВАС е приел и че оспорената заповед е и материално незаконосъобразна, защото в нарушение на чл. 8, ал. 3, във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 6, буква "а" от Наредбата административният орган е приел, че не е налице предпоставка за предоставяне на помощта, предвид липсата на извършено обследване за енергийна ефективност или прилагане на сертифицирана система за управление на енергията, или на околната среда, подлежаща на сертифициране от независим орган за съответствие с европейски или международни стандарти. В съответствие с чл. 57, ал. 7 от ЗЕЕ предприятията по ал. 2, т. 1 и 2 и собствениците на промишлени системи по ал. 2, т. 3, които прилагат система за управление на енергията или на околната среда, подлежаща на сертифициране от независим орган за съответствие с европейски или международни стандарти, се освобождават от изискванията за задължително обследване за енергийна ефективност при условие, че приложената от тях система за управление отговаря на минималните изисквания за енергийни обследвания, определени с наредбата по ал. 6. А от събраните по делото доказателства се е установило, че жалбоподателят като предприятие по смисъла на чл. 57, ал. 7 от ЗЕЕ е изпълнил критериите по чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата към момента на издаване на процесната заповед, поради и което са били налице материалноправните предпоставки за предоставяне на помощта по чл. 8, ал. 1 от Наредбата. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Изложените съображения напълно се споделят и от касационната инстанция. С оспорената заповед № Е-РД-16-486 от 13.06.2017 г. на Министъра на енергетиката, е отказано предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г. на "Ахира" АД, като са изложени конкретни съображения, представляващи и мотиви на административния акт. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, Министърът на енергетиката издава заповед за отказ, когато не са изпълнени изискванията на тази наредба. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. Когато заявлението за предоставяне на помощта и/или приложенията към него не отговарят на изискванията, министърът на енергетиката уведомява писмено заявителя и определя подходящ срок за отстраняване на несъответствията и/или за представяне на допълнителна информация и/или документи. В конкретния случай административният орган не е изпълнил точно изискването на чл. 7, ал. 1 от Наредбата, като не е дал указания за отстраняване на нередовности с представяне на допълващи документи и информация – а именно дали има извършено обследване за енергийна ефективност или прилага сертифицирана система за управление на енергията, или на околната среда, подлежаща на сертифициране от независим орган за съответствие с европейски и международни стандарти. Липсващият сертификат за прилагане на сертифицирана система за управление на енергията е бил издаден на 05.04.2017 г. При това положение след като заявлението за предоставяне на помощта е подадено на 30.03.2017 г. и при прилагане на минималния срок от 10 дни по чл. 7, ал. 1 от Наредбата, нередовността е могла да бъде отстранена. Притежаването на Сертификата е достатъчно за да се приеме наличие на изискването на чл. 3, ал. 3, т. 6, буква "а" от Наредбата. Административният орган при наличие на справка изх. №РД-08-128-19 от 03.05.2017 г. е следвало в указанието за отстраняване на нередовности по заявлението да изиска документи или информация за изпълнение на изискването по чл. 3, ал. 3, т. 6, буква "а" от Наредбата. В контекста на изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното съдебно решение се явява съобразено с материалния закон и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника следва да бъдат присъдени своевременно поисканите в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. договорено и изплатено в брой. Не следва да се присъждат разходи за гориво, тъй като те не са съдебни и деловодни разноски, както и поради липсата на доказателства, че разходите за гориво са направени за настоящото производство. Направеното от пълномощника на касатора възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се преценява като неоснователно, тъй като делото се отличава с правна и фактическа сложност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав, Първа колегия,