Решение № 15267 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9684/2013 г.

Решение № 15267 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9684/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Оборище против решение № 1281 от 25.02.2013 г. на Административен съд София - град по административно дело № 7343/2012 г., с което е: 1) отменена по жалба на Венцислав Стефанов Александров заповед № П1-732 от 04.07.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Оборище, потвърдена с решение № РД 01-282/25.07.2012 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София-град; 2) административната преписка е изпратена за решаване на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Оборище за ново произнасяне по молба-декларация с вх. № П1-732 от 27.06.2012 г. за отпускане на месечна помощ за наем на общинско жилище, подадена от Венцислав Стефанов Александров при съобразяване със задължителните указани по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на атакуваното съдебно решение. Ответникът по касация Венцислав Стефанов Александров от гр. София оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесната заповед, предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Оборище е отказал да отпусне на Венцислав Стефанов Александров социална помощ по чл. 14 от ППЗСП (Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане), считано от 01.06.2012 г. Отказът е мотивиран с това, че е налице фактическа раздяла със съпругата и са нарушени условията на чл. 14, ал. 1, т. 4 от ППЗСП и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на ППЗСП. При осъщественият административен контрол заповедта е потвърдена с решение на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София-град, по съображения, че Александров не е самотен родител по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на ППЗСП, поради което същият няма право на месечна целева помощ по чл. 14, ал. 1 от ППЗСП за заплащане на наем на общинско жилище. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение, с което жалбата на Александров срещу тази заповед е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда и от твърдяните от касатора пороци. Аргументите за противното в касационната жалба не могат да бъдат споделени. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събраният доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и на обуславящите го такива), решаващият съдебен състав е извел обоснован извод, че процесната заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона (отменителни основания по чл. 146, т. т. 3, 4 и 5 от АПК). По първоначалното дело не е било спорно, че по отношение на търсещия целева месечна помощ за заплащане на наем за общинско жилище Венцислав Стефанов Александров са налице две от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 14, ал. 1, т. 4 от ППЗСП за отпускане на исканата помощ, а именно, че същият обитава общинско жилище на основание настанителна заповед на негово име и доходът му от предходния месец е до 250 на сто от диференцирания минимален доход. Спорът между страните е бил досежно наличието на третата предпоставка - дали отговаря на изискването да е "самотен родител" (по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на ППЗСП). От доказателствата по делото по безспорен начин първоинстанционният съд е установил, че Александров, който отглежда три от ненавършилите пълнолетие свои деца, ако и да не е разведен, е във фактическа раздяла със съпругата си от седем години и двамата живеят на различни адреси, като тя не фигурира в настанителната му заповед. С оглед липсата на легална дефиниция на понятието "фактическа раздяла" основателно съдът се е позовал на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове и по аргумент за противното от § 1, ал. 2 от ДР на ППЗСП е приел, че съпрузи, живеещи във фактическа раздяла, не следва да се третират като семейство за целите на социалното подпомагане. Както прецизно е посочено в мотивите на проверяваното решение, след като законодателят е приравнил фактически живеещите на семейни начала с понятието за семейство, то живеещите във фактическа раздяла съпрузи следва да бъдат приравнени на разведени. Изложеното обуславя недвусмислено извода, че към моментите на подаване на молбата и на издаване на процесната заповед Александров е отговарял на всички изисквания за отпускане на търсената от него социална помощ по чл. 14 от ППЗСП (вкл. и на това да е "самотен родител"), а отказът да му се отпусне такава е незаконосъобразен. От изложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразната заповед и връщайки преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне съобразно дадените указания, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,