Решение № 8262 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13357/2010 г.

Решение № 8262 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13357/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Айтос срещу решение № 1023 от 24.08.2010 г., постановено от Административен съд Бургас, ХIV състав по адм. д. № 539/2010 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването. Ответникът - областен управител на Бургаска област, с представено на поделото писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по оспорване от областния управител на Бургаска област, на основание чл. 32, ал. 2 от ЗА във връзка с чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, на решение по т. 10, протокол № 28 от 29.01.2010 г., взето от Общински съвет Айтос. Съдът е отменил като незаконосъобразно оспореното решение. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че с оспореното решение е процедиран имот - общинска собственост, който е определен от съда като такъв по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. По отношение на тези имоти законодателят е предвидил особен ред за приемане на решения във връзка с управлението и разпореждането - чл. 19, ал. 8 от ЗСПЗЗ, отменена редакция, но действала към момента на приемане на оспореното решение. Съдът е приел, че с оглед на този приложим закон, оспореното решение е следвало да се приеме с квалифицирано мнозинство - 2/3 от общия брой на общинските съветници . В случая решението е прието със 17 гласа, а необходимото квалифицирано мнозинство за приемане на решението е 18 гласа. По тези доводи съдът е отменил оспореното решение. Обжалваното решение е неправилно. При постановяването му съдът не е съобразил приложимия материален закон, изведените правни изводи са необосновани. Незаконосъобразен и необоснован е правния извод на решаващия съд относно статута на общинския имот, за който е взето оспореното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ общината стопанисва и управлява земеделски земи, останали след възстановяване на правата на собствениците. С този текст законодателя е предвидил законова фикция за принадлежност към остатъчния общински поземлен фонд на имоти, които са били собственост на физически лица, но не са били заявени за възстановява или по друга причина не са възстановени на предишните собственици. В случая става реч за имот с характеристика пасище, мера, който е общинска собственост на основание чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Във връзка с доводите на областния управител относно статута на процедирания имот следва да се отбележи, че при приемането на решение № 295 от 22.11.2005 г. на общинския съвет за определяне на земите от ОПФ, необходими за обезщетяване на собствениците на основание чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, този имот не е бил включен в списъка на ОСЗГ Айтос, като имот по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а е в списъка на общински земеделски земи, предложени за обезщетяване. С оглед на тези доводи настоящият състав не споделя изводите на решаващият съд относно квалифицирането на имота като такъв по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. При това положение не намира приложение и разпоредбата на чл. 19, ал. 8 от ЗСПЗЗ, отменена с изменение на закона, обнародвано в ДВ, бр. 62/2010 г., но приложима в случая, която предвижда специален ред за приемане на решения във връзка с разпореждането и управлението на тези имоти. Освен това не може да се сподели и довода, че оспореното решение е такова във връзка с управление на общинския имот. Видно от протокола на проведеното заседание на общинския съвет, съвсем коректно преди гласуването са диференцирани отделните точки по внесеното предложение във връзка с това какво мнозинство се изисква за приемане на решение. Съобразявайки с изискванията относно необходимото мнозинство за приемане на решенията по отделните точки на предложението, общинския съвет е приел решение само по т. 1, с което общински имот с инд. № 000551, м. "Хаджи Бекир" е изваден от списъка за обезщетяване на собственици по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Това решение няма разпореден пряк ефект свързан с управление или разпореждане с общинска собственост. Такъв характер имат предложенията по следващите точки, но те не са приети, поради липса на необходимото квалифицирано мнозинство. По тези доводи настоящият състав счете, че оспореното от областния управител решение е взето от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и мнозинство за приемане на решението. Решението е съобразено с изискванията и целта на приложимия материален закон. Не са налице инвокираните пороци на решението, поради което оспорването е неоснователно. Като е стигнал до различен правен извод, решаващият съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства спора следва да се реши по същество като бъде отхвърлено оспорването на областния управител. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,