Решение № 7351 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4152/2012 г.

Решение № 7351 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4152/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на Висшия съдебен съвет /ВСС/, против Решение № 3150/02.03.2012 г., постановено по адм. д. № 4988/2011 г., на Върховният административен съд, VI отд. С доводи за съществено нарушение на материалния закон при постановяването му и необоснованост, се претендира неговата отмяна. От ответника по касационната жалба - Андрей Икономов са постъпили писмени бележки в които твърди, че жалбата е неоснователна. Излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд е отменил решение по Протокол № 11/23.03.2011 г., на ВСС, с което по т. 18.1. е прието, че с действията си - Андрей Тодоров Икономов, съдия във Върховния административен съд, е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ, като виновно е нарушил чл. 5, ал. 5 от Правилата за професионалната етика на съдиите в България /ППЕСБ/ в сила до 20.05.2009 г., както и правилата по т. 5.6 и т. 5.7 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати /КЕПБМ/, действаш от 20.05.2009 г., и по т. 18.2. на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание: "Намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 25 на сто, за срок от две години". За да достигне до този правен резултат тричленния състав на ВАС е приел, че от събраните по делото доказателства не се установяват действия, извършени от съдия Икономов, които да покриват от обективна страна състава на нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 или т. 4 ЗСВ, поради което решението на ВСС се явява необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Прието е, че дисциплинарно наказващият орган налага наказание при наличие на извършено лично действие или бездействие, което от обективна и субективна страна следва да осъществява състава на дисциплинарното нарушение. Когато дадено действие не осъществява от обективна страна състава на дисциплинарното нарушение, то същото не представлява нарушение по смисъла на ЗСВ. При липса извършено и доказано нарушение, наложеното дисциплинарно наказание се явява незаконосъобразно. Съставът на ВАС е приел, че в конкретния случай е налице налагане на наказание, без да е установено и доказано дисциплинарно нарушение. Дисциплинарното наказание не може да се наложи единствено в резултат на негативни публикации в медиите, при липса на конкретни доказателства, събрани в дисциплинарното производство пред ВСС. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Настоящият касационен състав приема, че в случая е спазен срока по чл. 310, ал. 1 ЗСВ за образуване на дисциплинарно производство, доколкото нарушението следва да се счита за открито, по смисъла на цитираната разпоредба от дисциплинарно наказващия орган, след предложението на петима членове на ВСС въз основа на публикации във в-к "Капитал" и писмо от председателя на ВАС от 14.05.2010 г. След тях е могла да се извърши преценка от компетентния орган, дали съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна го квалифицират като дисциплинарно нарушение. Неоснователни са развитите в касационната жалба оплаквания, че нарушения по чл. 307, ал. 3, т 3 и 4 ЗСВ са осъществени. За да е налице нарушение по т. 3 на цитираната разпоредба е необходимо с действията или бездействията си магистратът да е нарушил някои от правилата за професионална етика. Те, както всички морални норми са с висока степен на абстрактност. Съдържанието им е израз на фактически установени в обществото общоприети правила за поведение, гарантиращи защитата на онези ценности, които обществото е приело за значими на даден етап от развитието си. Разпоредбата на т. 5.6 от кодекс респ. 5.5 и 5.7 има за предмет честта на магистрата като важен елемент на престижа на съдебната власт. С оглед на това те изискват от него въздържане от действия, които могат да компрометират тази ценност. По тази причина обосновани са изводите, че административния орган не е изложил съображения за осъществено лично негово поведение на магистрат в предприетото начинание на неговата майка да придобие право на строеж, което да е установено по безспорен начин и мотивирано, каквото е изискването на кодекса и закона. Липсата на съображения на органа е абсолютно нарушение на административнопроизводствените правила - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съобразно тази разпоредба административния орган е длъжен да издаде административния акт, който задължително трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването му и неговите съображения не могат да бъдат заместени с тези на съда. При липсата на формулирано от фактическа страна поведение, което да осъществява фактическия състав на 307, ал. 4, т. 3 и 4 ЗСВ, което правилно е квалифицирано от съда, обосновано е прието, че административния акт е постановен в нарушение на материалния закон. Ето защо, след като вмененото дисциплинарно нарушение е останало немотивирано, този факт е достатъчно основание да се приеме оспореното решение за незаконосъобразно само на това основание. Не е достатъчно само да се посочи, че е налице нарушение на КЕПБМ без да са посочени действията или бездействията, които го осъществяват. Възприемайки тази фактическа обстановка, решаващият състав на Върховния административен съд - шесто отделение е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното с касационната жалба оплакване за неговото нарушение е неоснователно. Изводите му кореспондират със събраните и установени факти и обстоятелства по делото и са съобразени с тях и закона, поради което е обосновано. Не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяната му. Като постановено в отсъствие на отменителните основания визирани в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, следва обжалваното решение да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК,