Решение № 4811 от 30.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3248/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), чрез юрк. Ангелова, срещу решение № 33629/15.10.2025 година на Административен съд – София-град по адм.д. № 12301/2024 година. С последното е отменена негова заповед № 5130 от 13.11.2024 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Съдебното решение нямало необходимото съдържание съгласно изискването на чл. 172а АПК. Неправилни били изводите на съда досежно нарушението на чл. 68е, ал. 2, предложение трето (не предоставя своевременно съществена информация) във връзка с чл. 68г, ал. 4, вр. с чл. 68в Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Анализира елементите от фактическия състав на сочената нелоялна заблуждаваща търговска практика, като излага и подробни съображения касаещи „информация за допълнителни разходи по договорите за кредит“. Прави анализ на потребителите на бързи кредити, като ги дели на групи и излага изводи за възможно засягане на потребителите от определени групи. Представя съображения за необоснованост на съдебния акт. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на „Кредисимо“ ЕАД срещу заповед № 5130 от 13.11.2024 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП).

По делото е постъпила и частна жалба от председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) срещу определение №3351/27.01.2026 година на Административен съд – София-град по адм.д. № 12301/2024 година, поправено с определение №7519/24.02.2026 година по номера на същото дело. Излага съображения за несъразмерност на разноските за адвокат в сравнение с фактическата и правна сложност на спора.

Ответникът, „Кредисимо“ ЕАД, чрез адв. Седефов, оспорва касационната и частната жалба като неоснователни. Посочва практика на ВАС като твърди, че преценката за осъществяването на нелоялна заблуждаваща търговска практика следва да се извършва за всеки отделен случай след анализ на фактическите установявания във връзка с правилното приложение на правото. Анализира елементите от фактическия състав на твърдяната практика, като определя като правилен извода на състава на АССГ за неосъществяването й. Оспорва частната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната и частната жалби, съставът на Върховния административен съд приема, че същите са подадени в срок, от активно процесуално легитимирани страни.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, при следните изводи от правна страна:

Производството пред АССГ е образувано по жалба на „Кредисимо“ ЕАД срещу заповед № 5130 от 13.11.2024 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Със същата на „Кредисимо“ ЕАД се забранява да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, предложение трето (не предоставя своевременно съществена информация) във връзка с чл. 68г, ал. 4, вр. с чл. 68в ЗЗП. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, но при неправилно приложение на материалния закон.

При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК съставът на ВАС приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни: Съдебният акт съдържа всички реквизити по чл. 172а АПК. Съдът е осъществил контрол за законосъобразност на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК съгласно изискванията на чл. 168, ал.1 АПК.

Досежно правилното приложение на материалния закон:

1. По делото е безспорно, че ответникът по касационната жалба е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР ЗЗП, който предоставя услуги по смисъла на § 13, т. 14 ДР ЗЗП.

Съгласно § 13, т. 23 ДР ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите.

С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава. В съответствие с чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к.

В конкретния случай, практиката е квалифицирана като нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, предложение трето (не предоставя своевременно съществена информация) във връзка с чл. 68г, ал. 4, вр. с чл. 68в ЗЗП, като подлежи на изследване „своевременността“ на предоставяне на информацията.

2. Тоест анализът на конкретните факти по проверката следва да се осъществи именно в рамките на приложената от органа правна квалификация. В тази насока следва да се посочи, че в случая не се претендира хипотеза на чл.68д, ал.1 ЗЗП, а именно заблуждаваща търговска практика осъществена чрез представяне на невярна/нецялостна/подвеждаща и прочие информация. А спорът е относно „своевременността“ на информацията - чл. 68е, ал. 2, предложение трето (не предоставя своевременно съществена информация). Разпоредителната част на административния акт обективира волята на административния орган (в тази насока виж решение на ВАС по адм.д. № 7325/2025г.). Тя е проява на неговата власт едностранно да предизвика правни последици и е цел на проведеното административно производство. Нейното изпълнение законодателят гарантира чрез правна принуда, а не мотивите на акта. Т.е. в конкретната хипотеза разпоредителната част на акта забранява „несвоевременното предоставяне на информация“ при подписване на договор за кредит.

3. По отношение на спора досежно „своевременността“ на предоставяне на информацията, правилно съдът се е позовал на заключението на изслушаната по делото експертиза.

В случая договорът за кредит не се сключва при изпълнението на едно задължително условие за получаване на кредита, а именно той задължително да е обезпечен с поръчител. Реално потребителят, за да получи исканата от него сума представляваща предмета на договора за кредит, не следва във всички случаи да се задължи с това условие, тоест да понесе значителна финансовата тежест. Разходът за обезпечаване на кредита с поръчителство, както посочва и експерта, възниква само при кредит обезпечен с поръчителство, при избор на потребителя в тази насока, като информацията за разноските за това поръчителство му се предоставя преди окончателното сключване на договора чрез изпращане на всички необходими затова документи.

В заключението си вещото лице е описало стъпките на сключване на договора за кредит с и без предоставено обезпечение. Потребителят може да заяви дали кредитът му е обезпечен или необезпечен. Системата позволява това. Вещото лице посочва, че при два от основните продукта „Кредисимо стандарт“ и „Кредисимо плюс“ не се изисква обезпечение или поръчител. Кредитът в последния случай се отпуска въз основа на кредитна история, оценка на доходите, лична информация. От заключение по категоричен начин се установява, че системата автоматично изпраща имейл съдържащ СЕФ (Стандартен европейски формуляр), договора за кредит и общите условия. Когато договорът е с отбелязване за поръчителство, системата автоматично препраща към сайта на „Ай Тръст“ ЕООД, където клиентът се запознава с текста на договора за поръчителство и го потвърждава чрез въвеждане на шестцифрен код, който се изпраща на мобилния телефон на клиента. Съставът на ВАС приема за правилни изводите на АССГ в насока, че потребителят е бил достатъчно и своевременно информиран за всяка стъпка по сключване на договора за кредит, чиито вид – обезпечен или необезпечен, е зависел единствено от неговия избор. Едва при съгласие с всички клаузи на договора, електронната система на „Ай Тръст“ ЕООД изпраща на потребителя 6 цифрен код, който следва да се изпрати на „Кредисимо“ ЕАД. Едва след изпращане на този код от потребителя на „Кредисимо“ ЕАД реално приключва процедурата по сключване на договора за кредит. Ето защо, правилен е изводът на състава на АССГ за липса на хипотеза на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, предложение трето, която да се осъществява чрез несвоевременно предоставяне на съществена информация.

4.В разпоредбата на чл. 68е, ал. 1 ЗЗП законодателят е определил при какви условия търговската практика е заблуждаваща, а именно когато от целия и фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. Съгласно ал. 2 от с.з. заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която чрез премълчаване, имайки предвид елементите по ал. 1, търговецът прикрива съществена информация по смисъла на ал. 1 или я предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин, или не я предоставя своевременно, или при която търговецът не посочва своята истинска търговска цел, ако тя не се разбира от контекста и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика.

В конкретната хипотеза не се установява възможност „потребителят да вземе решение, което иначе не би взел“, тъй като приключването на процедурата по сключване на договора за кредит се осъществява с въвеждането на шестцифрения код от самия потребител, изпратен му след запознаване и приемане на условията по договора, включително и в частта за поръчителството, ако сам го е избрал.

5. Предписанието на чл. 68е, ал. 2 ЗЗП, възпроизвеждащо чл. 7, §1 Директивата, нормира три хипотези. Третата от тях, на която се е позовал и административният орган в случая, се характеризира с кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2) тази търговска практика да се състои в непредоставяне своевременно на съществена информация по смисъла на ал. 1 с.з. и 3) като резултат, респ. възможен такъв, да е взето търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика.

Основателно е възражението на ответника по касационната жалба в насока, че в контекста на последната предпоставка, съгласно формиралата се еднопосочна съдебна практика преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай (Виж: Решение № 15363/11.12.2018 г., постановено по адм. дело № 11267/2017 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 9627/15.07.2020 г., постановено по адм. дело № 7983/2019 г., VII о. на Върховния административен съд и др.). Изхожда се от средния добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител. Съгласно съображение 18 на Директива 2005/29/ЕО "критерият за средния потребител" не е статистически, а националните съдилища и административни власти трябва да използват своята собствена преценка, за да определят типичната реакция на средния потребител в съответния случай.

Предвид всичко гореизложено, обжалваното съдебно решение като правилно, следва да бъде оставено в сила.

По основателността на частната жалба:

С определение №3351/27.01.2026 година, поправено с определение № 7519/24.02.2026 година на АССГ по адм.д. № 12301/2024 година, съдът е допълнил решение № 33629/15.10.2025 г. по адм. д. № 12301/2025 г. по описа на Административен съд – София-град в частта за разноските, като е осъдил Комисията за защита на потребителите да заплати на „Кредисимо“ ЕАД сумата в размер на 12 807.86 евро (25 050 лева), представляваща разноски по делото. Касационният състав на ВАС приема за правилен извода на състава в насока, че липсват основания за намаляване на този размер, предвид липсата на своевременно направено възражение за прекомерност на представителя на КЗП.

С решение № 33629 от 15.10.2025 г., съдът е уважил жалбата на дружеството, като е отменил оспорената заповед № 5130 от 13.11.2024 г. на председателя на КЗП. С решението съдът не се е произнесъл по своевременно направеното искане за присъждане на разноски. По делото своевременно е представен списък по чл. 80 ГПК.

Правилен е изводът на състава на АССГ, че съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може да присъди по-нисък размер на заплатено адвокатско възнаграждение, ако заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, но само в случай, че насрещната страна е направила своевременно такова искане. Срокът за предявяване на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК е до приключване на устните състезания по делото пред съответната инстанция. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание на 23.09.2025 г. ответникът по жалбата пред АССГ не се е явил и не се е представлявал от процесуален представител, тоест по делото няма данни да е направено възражение срещу претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 24 000 лева.

Такова искане е недопустимо да се прави с частната жалба срещу определението на АССГ за първи път.

Досежно разноските пред касационната инстанция:

В отговора на касационната жалба, адв. Седефов претендира разноски за касационна инстанция. Пред касационната инстанция обаче не са представени доказателства за направени разноски пред тази инстанция, поради което и такива не се дължат.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 АПК съставът на Върховния административен съд