Решение № 3991 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10098/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител юрк. Георгиев, против Решение 165 от 03.08.2023г., постановено по дело 119 по описа за 2023г. на Административен съд-Кюстендил, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-6500/213#3/16.03.2023г., издаден от зам.-изп. директор на ДФЗ с ресори Директни плащания на площ и Информационни технологии. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено при противоречие на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т.3 АПК. Оспорва извода на първостепенния съд досежно липсата на фактически констатации и мотиви, довели до постановяване на административния акт. Твърди, че оспореният административен акт е издаден при стриктно спазване на изискванията съгласно чл. 26, чл. 28, чл. 35 и чл. 36 от АПК. Посочва, че разпоредбата на чл. 7, пар. 3 Възстановяване н неправомерно изплатени суми от Регламент 809/2014г. е неприложима, доколкото не е налице плащане, извършено поради грешка на компетентния или друг орган. Настоява за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което оспореният АУПДВ да бъде оставен сила като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на разноски. Сторено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът- Р. Котева, чрез процесуалния си представител адв. Попов, оспорва основателността на жалбата, по подробно изложени съображения в писмен отговор. Претендира разноски, съгласно приложен на л. 35 списък. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба в мотивирано становище по съществото на делото. Върховният административен съд - oсмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима, като за да се произнесе по същество приема следното: При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а за да се произнесе по същество установи следното: Предмет на спора пред Административен съд- Кюстендил е била законосъобразността на АУПДВ 01-6500/213#3/16.03.2023г., издаден от зам.-изп. директор на ДФЗ, с който на основание чл. 59, ал.1 и ал. 2 от АПК, във вр. чл. 166 от ДОПК, и чл. 20а, ал. 6 и ал. 5, предл. първо във вр. с чл. 2 и ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, е установено публично държавно вземане в размер на 10 114, 78 лева, недължимо платена сума по подмярка 13.1 Компенсационни плащания в планински райони на мярка 13 Плащания за райони с природни или други специфични ограничения от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (подмярка 13.1) За да отмени индивидуалния административен акт първостепенният съд е счел, че същият е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила. От фактическа страна е установил следното: В отговор на горецитираното заявление за подпомагане от Р. Котева, са извършени административни проверки въз основа на данните, съгласно на Заповед РД 09-1194/15.12.2021 г. на министъра на земеделието, с която е одобрен предварителният специализиран слой Площи, допустими за подпомагане и въз основа на данните съгласно Заповед РД 09-150/25.02.2022 г. на министъра на земеделието, с която е одобрен окончателният специализиран слой за 2021 г., са извършени окончателни кръстосани проверки по подадените за кампания 2021 заявления, както и крайните изчисления по тях. В резултат на проверките е констатирана разлика в допустимата за подпомагане площ спрямо двете база данни Площи, допустими за подпомагане за кампания 2021 на следните заявени парцели: парцел с композитен номер 65142-98-1-1, с декларирана площ от 1,12 ха и парцел с композитен номер 78598-148-2-1, с декларирана площ от 114,77 ха. За парцел 65142-98-1-1 е посочено, че е с допустима и недопустима площ съгласно Заповед РД 09-1194/15.12.2021 г. на министъра на земеделието съответно от 0,25 ха и 0,87 ха, и с допустима и недопустима площ съгласно Заповед РД 09-150/25.02.2022 г. на министъра на земеделието съответно от 0,45 ха и 0,67 ха, а за парцел 78598-148-2-1 че е с допустима и недопустима площ съгласно Заповед РД 09-1194/15.12.2021 г. на министъра на земеделието съответно от 114,77 ха и 0 ха, и с допустима и недопустима площ съгласно Заповед РД 09-150/25.02.2022 г. на министъра на земеделието съответно от 80,24 ха и 34,53 ха. Административният орган е констатирал, че според окончателните данни за допустимите за подпомагане площи, въз основа на които е извършена повторна калкулация на финансовото подпомагане по подмярка 13.1 за кампания 2021, при която е установено, че коректната сума, на която Р. Котева има право, е 13 696,35 лева, а разликата между първоначално оторизираната и полагаемата се субсидия по подмярка 13.1, в размер на 10 114,78 лева, представлява недължимо изплатена сума и следва да бъде възстановена на ДФЗ Разплащателна агенция. При тази фактическа установеност първостепенният съд е обосновал решаващия извод, че оспореният акт формално отговаря на изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. Счел е, че липсва правна квалификация на описаните факти във връзка с общите основания за възстановяване на финансова помощ по чл. 27 от ЗПЗП и на специалните основания за възстановяване на финансовата помощ по прилагане на мярка 13 Плащания за райони с природни или други специфични ограничения от ПРСР за периода 2014г.-2020г. Приел е, наличието на противоречие с разпоредбата чл. 7, пар.3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014г., което съставлявало самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съгласно разпоредбата на 27, ал. 7 ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. В случая, основанията за дължимост са извън тези по ал. 6 на чл. 27 ЗПЗП, поради което публичното държавно вземане подлежи на установяване именно с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Обоснован и съответстващ на закона е изводът първоинстанционния съд, че оспореният пред него АУПДВ не съдържа фактически и правни основания за издаването му, което представлява допуснато от административния орган нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Не става ясно как е формирана процесната сума, подлежаща на възстановяване, доколкото констатациите на органа касаят само два от декларираните парцели. Също така липсват мотиви по какъв начин е формирана сумата, подлежаща на възстановяване от Р. Котева, предвид констатации за извършена прекалкулация, при която полагаемата се финансова помощ по договора възлиза на 13 696, 35 лева, а установената недължимо изплатена сума в размер на 10 114, 78 лева ( разлика между изплатената и полагаема се финансова помощ), която е почти цялата изплатена сума по посочената мярка. Правилно и законосъобразно първостепенният съд е обосновал решаващия извод, че нито в оспорения акт, нито в останалите книжа по преписката се съдържат мотиви относно това на какво фактическо и правно основание е прието, че част от спорната площ е недопустима за подпомагане. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Оспореният административен акт е издаден и в нарушение на чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014, което нарушение се явява е самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност. Съгласно чл. 7, § 1 от Регламент 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (Регламент за изпълнение 809/2014), в случай на извършване на неправомерно плащане, бенефициерът възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена съгласно § 2, когато е приложимо. Параграф 3 на същия регламент гласи: Задължението за възстановяване, посочено в § 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера. Нормата не конкретизира от какво естество е грешката, единствените условия са тя да е на компетентния или друг орган и да не е очевидна за бенефициера. В разглеждания случай за Р. Котева не е било очевидно дали размерът на изплатената помощ е определен правилно или е резултат на грешка, допусната от органа при извършване на проверките за допустимост на заявените площи за подпомагане. За последното свидетелстват доказателствата по делото, от които е видно, че в индивидуалната партида на Котева в системата за електронни услуги на ДФЗ, частта от парцела, която е останала извън окончателния слой, не е отразена като недопустима площ. Предвид изложеното, като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-6500/213#3/16.03.2023г., издаден от зам.-изп. директор на ДФЗ с ресори Директни плащания на площ и Информационни технологии, Административен съд-Кюстендил е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски, които съобразно доказателствата за тяхното извършване се констатираха в общ размер на 1 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е наведеното с касационната жалба възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Така определеното възнаграждение не е прекомерно предвид обстоятелството, че същото е под минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към момента на приключване на съдебно дирене в касационната инстанция. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,