Решение № 9740 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1419/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от К. Г. Т. срещу Решение 83/07.01.2025 г. по адм. д. 338/2024 г. по описа на Административен съд Плевен. Твърди, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да бъде обезсилено, евентуално отменено решението на съда. Ответникът Община Елена в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Направено е и искане за присъждане на разноски. В съдебно заседание не изпраща процесуален представител. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и не са налице релевираните отменителни основания. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, предявен от К. Г. Т. от гр. Елена срещу Община Елена, с която се претендира заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 3000 лв. /в последствие размерът е намален на 600 лв./, причинени му от незаконосъобразно бездействие от страна на Кмета на Община Елена в периода 02.02.2024г. 11.03.2024г., да изпълнява задължението си по чл.15, ал.1,т.3 Закона за опазване на околната среда чл. 16, ал.1, ал.3, т.4 и т.8 от Закона за управление на отпадъците във връзка със замърсяване с отпадни води на река Еленска - постъпване в реката на битови отпадъчни води от домакинствата, които не са свързани към изградената канализационна инсталация на града и отпадъци от канализационната инсталация, заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждане на претенцията до окончателното ѝ изплащане. Съдът е отхвърлил предявения иск. Посочил е, че за да се ангажира отговорността на ответника следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразно бездействие от страна на административния орган, така и наличието на реално причинена вреда и пряка причинно-следствена връзка между бездействието и вредата. Съображенията за отхвърляне на исковата претенция са били, че по делото не е доказано наличието на бездействие на общината или на длъжности лица от състава й, включително кмета на общината. Допълнително е посочено, че е налице разрешение от компетентния орган канализационната система на гр. Елена да бъде заустена в р. Еленска и това разрешение е до 2026г. и действащо към момента. Също така се установява, че от Община Елена се извършват действия във връзка с изграждането на пречиствателна станция за отпадни води, налице е разрешение за строеж. Съдът е обърнал внимание на това, че съгласно задължителната съдебна практика, под действия и бездействия следва да разбира фактическо действие или бездействие, а не правни такива, а от изложените в исковата молба обстоятелства е видно, че се касае за неизвършени правни действия, а не фактически. С оглед на горното съдът е приел, че липсват предпоставките за фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението за недопустимост на съдебното решение. Съдът е сезиран с редовна искова молба и се е произнесъл в рамките на петитума и търсената защита. Изложените изводи от административния съд са обосновани и законосъобразни. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на обжалваното решение. Приложен е правилно и материалния закон по отношение претенцията. Несъгласието на страната с изводите на съда не обосновава неправилност на обжалваното решение. Необосновано е твърдението за неправилно определена правна квалификация на претенцията. Още с искова молба с вх. 1102 от 11.03.2024 г. ищецът е посочил като правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Независимо от това определянето на правната квалификация е задължение на съда, а не на страната чл.146, ал.1, т.2 от ГПК приложим на основание чл. 144 от АПК. Правилно исковата претенция е определена като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като са взети предвид обстоятелствата и твърденията наведени и въведени от ищеца в съдебния процес. По отношение на възражението за наличие на съществено процесуално нарушение във връзка с неучастието на прокурор в производството пред първата инстанция, настоящата инстанция обръща внимание, че съгласно Протокол от открито съдебно заседание от 11.12.2024 г. по адм.дело 338 от 2024 г. е видно, че в делото е участвал прокурор от Окръжна прокуратура Плевен, а именно прокурор Шарков. Прокурорът е обосновал извод за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Няма данни К. Т. да е искал е възразявал или да е искал поправка на протокола. С оглед на горното, необосновано е и това твърдение на касатора. Освен това следва да се отбележи, че прокурорът е контролираща страна, а не другар на едната или другата страна в процеса. В разпоредбата на чл. 205 от АПК, която определя страните в исковото производство по чл. 203, ал. 1 от АПК. Неоснователно е и твърдението, че на ищеца му е нарушено правото на справедлив процес от независим и безпристрастен съд. Действително правото на справедлив процес, гарантирано в чл.1 пар.1 от ЕКЗПЧОС, като настоящата инстанция намира, че това право е било гарантирано и на К. Т. в процеса пред първата инстанция. Ищецът е упражнил правото си на иск, който е разгледан от независим и безпристрастен съд. На ищеца са давани указания за отстраняване на нередовности в исканията му, задължен е бил и ответникът да представи доказателства по делото, като са събрани множество такива. Делото е било изяснено от фактическа и правна страна. В защита на правото на ищеца исковата му молба да бъде разгледана от независим и безпристрастен съд, делото, първоначално образувано пред АдмС Велико Търново след отвод на всички съдии поради заведени дела от Т. срещу АдмС Велико Търново и за да се елиминират всякакви съмнения, е изпратено за разглеждане на АдмС Плевен. Всички съдии в АдмС Плевен също са си направили отвод. За да бъде разгледана претенцията на ищеца, административен съдия от АдмС Враца е командирован в АдмС - Плевен. Възражението на Т. за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради това че е било налице основание за отвод на съдията докладчик по адм.дело 338 от 2024 г., поради заведено дело от ищеца и срещу АдмС-Враца /от чиито състав е командирована съдията докладчик, за да разгледа делото/ е неоснователно. Не е установено наличието на основание за отвод, което да въвежда обстоятелство, което е причина за съмнение в безпристрастността на съдията. Наличието на висящ спор между Т. и Административен съд Враца не означава, че са налице основания за съмнения в безпристрастността на съдията, какъвто би бил случаят, ако имаше налице личен съдебен спор между Т. и съдията докладчик. Ищецът би могъл да има заведени дела срещу всички административни съдилища в страната. Това не означава, че по неговата искова молба могат да се правят отводи на от всички съдебни състави. Ако това се случи, това би дало повод Т. да твърди, че по отношение на претенцията му е налице отказ от правосъдие или закъсняла справедливост. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Правилно е установено от първоинстанционния съд, че видно от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба става въпрос за твърдения за неизвършени правни, а не фактически действия, каквото е изискването на закона и задължителната съдебна практика. К. Т. в исковата си молба е посочил, че счита, че са нарушени чл.15,ал.1,т.3 Закона за опазване на околната среда и в допълнение - чл. 16, ал.1, ал.3, т.4 и т.8 от Закона за управление на отпадъците, във връзка със замърсяване с отпадни води на река Еленска - постъпване в реката на битови отпадъчни води от домакинствата, които не са свързани към изградената канализационна инсталация на града и отпадъци от канализационната инсталация Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал.1, т.3 от Закона за опазване на околната среда кметовете на общини организират управлението на отпадъци на територията на общината. Разпоредбата на чл. 19 от Закона за управление на отпадъците /в исковата си молба ищецът посочва стария текст на чл.16 от ЗУО/ урежда правомощията и задълженията на кмета на общината във връзка с управлението на отпадъците на територията на съответната община. Кметът действа като орган по изпълнение на държавната политика в областта на отпадъците на местно ниво и осъществява контрол, организация и координация на дейностите по тяхното събиране, транспортиране, оползотворяване и обезвреждане. Както е посочил и първоинстанционният съд, установено е, че е налице разрешение от компетентния орган канализационната система на гр. Елена да бъде заустена в р. Еленска и това разрешение е до 2026г. и действащо към момента. Също така се установява, че от Община Елена се извършват действия във връзка с изграждането на пречиствателна станция за отпадни води. По делото не се доказа наличието на фактическо бездействие от страна на кмета или общинската администрация. С оглед на това решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение