Решение № 12209 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4119/2010 г.

ВАСI отделение20.10.2010 г.докладчик Панайот Генков

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 4/9.02.2010 г. по адм. дело № 5798/2009 г. на Административен съд - София град, I отделение, 7 състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 12209 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4119/2010 г., I о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 4/9.02.2010 г. по адм. дело № 5798/2009 г. на Административен съд - София град, I отделение, 7 състав, с което по жалба на "Родопа Консерв" ЕООД, гр. София е отменен Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 900253/16.05.2009 г. на ТД на НАП - София град, в частта му, в която е потвърден с решение № 971/20.07.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП и преписката е върната на ТД на НАП - София град, офис "Център" за издаването на друг АПВ при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "Родопа Консерв" ЕООД, чрез адв. Терзиева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по подробно изложени съображения. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА: За да постанови обжалваното решение АС - София град, е приел, че с оспорения АПВ декларираният за възстановяване ДДС за процесните данъчни периоди: м. 12.2007 г. - м. 03.2008 г. и м. 07.2008 г. - м. 11.2008 г. е признат от приходния орган за дължим, но неправилно не е възстановен ефективно, защото е прихванат с несъществуващи задължения, произтичащи от ревизионни актове, които към момента на проверката са били отменени или обявени за нищожни. Касателно периода от 01.12.2007 г. до 31.03.2008 г., видно от констатациите в оспорената част от процесния АПВ, е установено, че за м. 12.2007 г. е издаден АПВ № 800077/08.02.2008 г., с който е прихванат ДДС за възстановяване по СД на ревизираното лице със задължение по РА № 2852/14.11.2007 г. За периода 01.01.2008 г. -31.01.2008 г. е издаден АПВ № 800258/04.03.2008 г., с който е прихванато ДДС за възстановяване по СД със задължение по РА № 2852/14.11.2007 г. С цитирания РА № 2852/14.11.2007 г. е извършена ревизия за периода от 01.03.2007 г. до 31.05.2007 г. РА е отменен с Решение на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП № 807/26.05.2008 г., следователно остава за възстановяване сума по подадената от жалбоподателя справка - декларация. За периода 01.12.2007 г. до 31.03.2008 г. е извършена ревизия, приключила с издаване на РА № 2000804934/14.11.2008 г. и РА № 800200/04.12.2008 г. за поправка на първия, които с решение № 66/15.01.2009 г. на дирекция "ОУИ" са обявени за нищожни, т. е. отново остава за възстановяване сума по справка - декларация. По отношение на процесния период - 01.07.2008 г. - 31.11.2008 г., включително, съдът е приел, че от доказателствата по делото е видно, че за данъчен период м. 07.2008 г. е издаден АПВ № 801354/28.08.2008 г., с който ДДС за възстановяване, деклариран по СД за м. 07.2008 г., е прихванат с установено задължение по РА № 2000800082/04.09.2008 г. РА е отменен с решение № 1768/03.12.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП. За данъчен период м. 10.2008 г. е издаден АПВ № 801144/08.12.2008 г., с който е прихванат ДДС за възстановяване по СД на ревизираното лице, със задължение по РА № 2000804934/14.11.2008 г. РА е обявен за нищожен с Решение № 66/15.01.2009 г. на ДД "ОУИ" при ЦУ на НАП. Следователно, според съда, в конкретния случай е следвало да се възстанови сумата по подадената справка - декларация за този период. Решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При постановяване на решението си административният съд е игнорирал факта, че процесните ревизионни актове, с които е извършено прихващане, са отменени или обявени за нищожни, но за процесните данъчни периоди - м. 12.2007 г. - м. 03.2008 г. и м. 07.2008 г. - м. 11.2008 г. са възложени нови ревизии, с ревизионните актове по които да бъде определен резултатът за периода и недължимо внесени или удържани суми да бъдат възстановени в ревизионното производство. При това положение съдът е направил неверни правни и фактически констатации за "изначална липса на акт", с който би могло да се извърши прихващане. Съдът не е съобразил обстоятелството, видно от оспорения АПВ, че за процесните периоди са налице висящи ревизионни производства, като дори към момента на постановяване на обжалваното съдебно решение, тези производства са били приключили с ревизионни актове: РА № 2000902653/01.10.2009 г., обхващащ задължения по ЗДДС за периода м. 12.2007 г. - м. 03.2008 г. и РА № 20093127/09.07.2009 г., обхващащ задължения по ЗДДС за периода м. 07.2008 г. - м. 11.2008 г. (представени пред касационната инстанция с молба от касатора от 05.05.2010 г.). Последните ревизионни актове са относими към спора по същество, поради което следва да бъдат обсъдени при новото разглеждане на делото. Предвид изложеното, постановеното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Водим от горното, Върховният административен съд, първо "А" отделение, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК

Цитирани разпоредби

1