Решение № 13041 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8301/2016 г.

Решение № 13041 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8301/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от К. А. В., понастоящем лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си в З.-П., срещу решение № 146 от 20.05.2016 г., постановено по адм. д. № 32/2016 г. по описа на АС-С. З., с което предявеният от В. иск срещу ГД"Изпълнение на наказанията"-гр. С. за претърпени от него неимуществени вреди за периода: 25.10.2014 г. - 24.02.2015 г., причинени му от незаконосъобразните фактически бездействия на служителите при Следствения арест-С. З. да му осигурят достатъчна жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, минимален престой на открито и добри хигиенни условия, е уважен до размер от 700 лв, а останалата част от исковата претенция над сумата от 700 лв до пълния й предявен размер от 27600 лв е отхвърлена като неоснователна. К. В. обжалва горецитираното решение само в отхвърлителната му част, като твърди неправилност на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в тази част да бъде отменено като неправилно, а ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения от него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ГДИН. Срещу същото съдебно решение, но в осъдителната му част, е подадена и втора касационна жалба от ГД "Изпълнение на наказанията"- С. с твърдения за неправилност на съдебното решение в тази част като постановена в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Този касатор моли решението в осъдителната му част да бъде отменено, а ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на Атанасов като неоснователна. Алтернативно моли размерът на присъденото обезщетение да бъде намален. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател К. В., не се явява. Представлява се от служебно назначения му процесуален представител адв. П. Калайджиева, която поддържа касационната жалба на своя доверител и оспорва касационната жалба на ГДИН с твърдения за неоснователност на същата. Подробни съображения развива устно в пледоарията си по същество. Касационният жалбоподател, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- С., редовно призован, се представлява от юриск. Николова, която оспорва касационната жалба на В. и поддържа касационната жалба на ГДИН по съображения, подробно развити в депозиран по делото писмен отговор и устно - в хода по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на предявената от В. касационна жалба и за основателност на касационната жалба на ГДИН. Настоящият касационен състав на ВАС, Трето отделение намира и двете касационни жалби за допустими като предявени от надлежни страни, за които съдебното решение в атакуваните от тях части се явява неблагоприятно и в срока за оспорване. Разглеждайки касационните жалби по същество, съдът намира следното: С обжалваното решение АС- С. З. е осъдил ГД" Изпълнение на наказанията"- С. да заплати на К. А. В., лишен от свобода в ОЗ-П., сумата от 700 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Следствения арест- С. З., изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия в следствения арест- С. З. за периода от 25.10.2014 г. до 24.02.2015 г и е отхвърлил иска на В. за сумата над 700 лв до пълния предявен размер от 27600 лв като неоснователен. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - С. З., след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е заключил, че предявеният иск се явява основателен, доколкото са осъществени всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Въпреки, че в исковата си молба В. е посочил различни суми като обезщетение за различни видове бездействия на служителите в Следствен арест-С. З., предвид фактическите твърдения на ищеца и утвърдената съдебна практика, вкл. и тази на Европейския съд по правата на човека, съдът е приел, че е сезиран не с обективно съединени искове, а с една искова претенция за претърпени неимуществени вреди от различни форми на бездействие на съответните органи, довели до поставянето му в такива условия при пребиваването му в следствения арест, които водят до унижаване на човешкото му достойнство - нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ. Съдът, базирайки се на събраните по делото писмени и гласни доказателства, е приел, че за претендирания период от около 4 месеца, В. е пребивавал в килии с площ от около 9 кв. м. с още трима задържани, в които липсва санитарен възел и течаща вода, осветлението е предимно изкуствено- тип"луна", а достъпът до естествена светлина и проветрение е оскъден и опосреден - от прозорец над вратата на килията към арестантски коридор. Не е осигуряван престой на открито в смисъла, вложен от закона, тъй като престоят извън затворническите килии е бил по-кратък от един час и се е състоял в затворени помещения. Въз основа на горните фактически установявания, съдът е заключил, че макар императивните разпоредби на ЗИНЗС и ППЗИНЗС / съответно -чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС/ да не са в сила за периода, предмет на исковата молба, поради отложеното им действие, то администрацията на затвора по силата на общата разпоредба на чл. 2, т. 3 и чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС е длъжна да осигури на задържаните лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и уронване на човешкото им достойнство. Според административния съд пребиваването почти 24 часа в денонощието в килия от по-малко от 10 кв. м., заедно с още трима задържани, преспиването на пода, удовлетворяването на физиологични нужди в кофа в присъствие на други лица, липсата на пряка естествена светлина и проветрение в килията и неосигуряването на задържания на престой на открито минимум един час на ден съставляват фактическо бездействие да се изпълнят задължения, пряко произтичащи от закон и водят до неблагоприятно засягане на личността и човешкото достойнство, причинявайки на В. твърдените от него негативни изживявания, физически и психически болки и страдания. Съдът е приел за недоказани по безспорен начин претенциите на В. за непредоставяне на постелъчно бельо и поставянето му в лоши хигиенни условия. Предвид приетото за установено и изхождайки от характера на вредите, времетраенето им и интензитета на негативните последици от тях върху ищеца, АС-С. З. е определил по справедливост обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700 лв и е отхвърлил иска над тази сума до пълния предявен размер от 27 600 лв. Касационната жалба на К. В. е изцяло неоснователна, а касационната жалба на ГДИН е частично основателна. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е приел, че исковата претенция на В. се явява доказана по отношение фактическите твърдения за неосигуряване на минимална жилищна площ в килиите на следствения арест - С. З., неосигуряването на санитарен възел и течаща вода в килиите, неосигуряването на естествен достъп на слънчева светлина и проветрение и неосигуряване на поне един час престой на открито, но остава недоказана относно непредоставянето на постелъчно бельо и неподдържането на добра хигиена в килиите. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от административния съд доводи в тази насока, като не споделя единствено съображенията на АС- С. З. за това, че начинът на живот на В. в периода преди попадането му в Ареста -С. З. не се отразява върху настъпването на вредите за него от незаконосъобразните фактически бездействия на служителите при следствения арест, нито на интензитета на изтърпените от него физически и психически неудобства от лошите битови условия, в които е поставен. Безспорно обстоятелството, че В. е живял през дълъг период от време при условията на пренаселеност в малка къща с още 27 души /16 пълнолетни, а останалите -деца / се отразява на интензитета на преживените от него неудобства от лошите битови условия в Ареста - С. З. и следва да се вземе предвид при определяне размера на дължимото обезщетение за претендирания период - около 4 месеца. В тази връзка определения от административния съд размер на дължимото обезщетение - 700 лв е прекомерно завишен и не отговаря на критериите за справедливост, определени в нормата на чл. 52 от ЗЗД. Настоящата касационна инстанция намира, че справедлив размер на обезщетението за исковия период би била сума от 400 лв. С оглед гореизложеното съдебното решение в осъдителната му част следва да бъде отменено частично за сумата над 400 лв до присъдения от първоинстанционния съд размер от 700 лв, а исковата претенция за разликата над 400 лв да бъде отхвърлена като неоснователна. В останалата му част решението на АС- С. З. като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение