Решение № 4371 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6426/2012 г.

Решение № 4371 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6426/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производство е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на "Басейнова дирекция за Източнобеломорски район" с център Пловдив, срещу решение № 751/29.03.2012 г. по адм. дело № 3510/2011 г. на Административен съд - Пловдив, шести състав, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 10/24.11.2011 г. на директора на "Басейнова дирекция за Източнобеломорски район с център Пловдив", в обжалваната част, с която на "Хисар Парк Спа енд Ризорт" АД, гр. София е установено публично задължение в размер на 33 804,80 лв. за периода от 28.01.2010 г. до 31.12.2010 г., т. 2 от решението. В жалбата се претендира отмяна на решението в обжалваната част като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответното дружество - "Хисар Парк Спа енд Ризорт" АД, гр. София редовно призовано не изпраща представител и не е взело становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил оспорената т. 2 на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 10 от 24.11.2011 г. на директора на "Басейнова дирекция за Източнобеломорски район с център Пловдив", с която на "Хисар Парк Спа енд Ризорт" АД, гр. София е установено публично задължение в размер на 33 804,80 лв. за периода от 28.01.2010 г. до 31.12.2010 г. за правото на ползване на минерална вода от подземен воден обект - находище "Хисаря", посредством водовземно съоръжение КЕИ "Чаир баня", с цел водоползване "за отдих", в обект "басейн" разположен в УПИ II Стопански двор - Районна дирекция на ЦСПС от кв. 97 по плана на гр. Хисаря, община Хисаря, област Пловдив, вписан като непарична вноска в капитала на "Хисар Парк Спа енд Ризорт" АД, гр. София. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспореният акт в посочената част е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон - неспазване на разпоредби от действащата Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/2000 г., в сила от 1.01.2001 г., която определя размера на съответните такси за водоползване /водовземане/ на минерални води, изключителна държавна собственост и изменението на чл. 194, ал. 3 ЗВ /ред. ДВ, бр. 65/2006 г./. Съдът е приел, че размерът на определените с АУПДВ такси противоречи на критериите за определянето им, залегнали в чл. 194, ал. 3 ЗВ /ред. ДВ. бр. 65/2006 г./. Така постановеното решение е правилно. Оспореният пред първоинстанционния съд АУПДВ, в отменената част, е издаден на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "в" и ал. 3 ЗВ /ред. ДВ, бр. 65/2006 г./, вр. чл. 166 ДОПК и чл. 3, ал. 1 и ал. 2 и чл. 4 от визираната по-горе Тарифа. Изменената разпоредба на чл. 194, ал. 3 ЗВ постановява, че таксата за водовземане от минерални води се определя на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода, а ал. 6 постановява, че размера на тази такса се определя с Тарифа на МС. При определяне на относимите правни норми за конкретния казус съдът е съобразил разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗНА, че при противоречие на по-нисък по степен акт с по-висок, намира приложение по-високия нормативен акт, както и чл. 13, ал. 1 ЗНА, която постановява, че акта по прилагане на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частично отменяване на закона съобразно обсега на отменяването. Поради това правилно е извел извод, че оспореният акт не е съобразен със закона тъй като не са спазени изискванията за определяне на таксата по критериите заложени в закона - разрешен за ползване обем минерална вода и температура на водата. В случая цената е изчислена само на база разрешен обем минерална вода, който е един от критериите за определянето й съгласно чл. 194, ал. 3 ЗВ /ред. ДВ, бр. 65/2006/. Липсва изчисление въз основа и на другия критерии, даден кумулативно с първия - температура на минералната вода, изискване на закона въведено с изменението му в ДВ, бр. 65/2006 г. Правилно е прието, с влизането в сила на чл. 194, ал. 3 от ЗВ и по аргумент от чл. 13, ал. 1 ЗНА, че вече отменената Тарифа от 2000 г., в относимата й към настоящия казус част, следва да се счита за мълчаливо отменена, като противоречаща на закона. От изложеното следва, че органът правомерно се е позовал на чл. 194, ал. 3 ЗВ /ред. ДВ, бр. 65/2006 г./ при определяне размера на таксата за ползване на минерална вода, дължима от "Хисар Спа Парк енд Ризорт", АД за периода, след влизането й в сила. Въпреки това, правилно е констатирано от съда, че и в хипотезата на приложимост на тази разпоредба, оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като не са спазени изискванията на закона за определяне на таксата и по критерия - температура на водата. По делото е установено, че таксата е изчислена само на база разрешения обем минерална вода, който е един от критериите за определянето й. Липсва изчисление въз основа и на другия законов критерий, даден кумулативно с първия, а именно температурата на минералната вода. Поради недоказаност на спазване на изискванията на приложимия за случая закон при определяне размера на таксата за ползване на минерална вода, от страна на касатора, правните изводи на съда за незаконосъобразност на АУПДВ са правилни. Като го е отменил съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. Настоящият състав на ВАС не споделя прието в цитираното от касатора решение на ВАС по адм. д. № 13325/2011 г., тъй като то не отчита действието по време и приложимостта на относимите правни норми на ЗВ и Тарифата за таксите, приета с ПМС от 28.07.2000 г., с чл. 13, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от ЗНА. Решението няма задължителен характер и не е източник на право, а е единичен изолиран случай. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение