Решение № 31 от 19.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1702/2017 г.

Решение № 31 от 19.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1702/2017 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 5051 от 15.06.2016 г. по в. гр. д. № 15034/2015 г. на Софийски градски съд е потвърдено решението на Софийски районен съд, 49- ти състав, постановено на 24.06.2015 г. по гр. д. № 42730/2012 г., с което е отхвърлен предявеният от З. Л. С. против Н. К. Д., К. М. Г., К. О. Д. и Е. О. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 328 кв. м, отнети от УПИ II-231, отразен като ПИ с идентификатор 68134.1980.231, находящ се в [населено място], район "В. ", [улица], и за осъждане на ответниците да й предадат владението върху този имот. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка. Жалбоподателката З. С. поддържа, че при постановяване на своето решение въззивният съд е не е взел предвид всички събрани по делото доказателства, относими към законността на реализирания в собствения й имот строеж, поради което е направил необоснован извод за отсъствието на пречки по смисъла на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху спорната част на ответниците. Ответниците по касация изразяват становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: От фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателката е наследник на З. П. Д., поч. през 2009 г. С нотариален акт № 28, т. V, нот. дело № 7471/05.03.1960 г. З. П. Д., П. Г. Д. и Г. П. Д. закупили от ТКЗС "В. "- [населено място] дворно място с площ 1046 кв. м, с неуредени сметки по регулация за 550 кв. м, съставляващо парцел II-106 в кв. 2 по плана на в. з. "С. - Д. ". С нотариален акт № 50 от 11.08.1960 г. тримата били признати за собственици по регулация на 190 кв. м. придаваемо място от имот на СГНС и на 360 кв. м придаваемо място от имот на ТКЗС " В. ". Не е било спорно по делото, че в имота е изградена масивна сграда, както и че същата е била нанесена в кадастрален план, изработен през 1987 г. След успешно проведено производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ, с решение № 10026 от 29.05.2009 г. Общинската служба по земеделие - община "В. " възстановила на наследниците на К. Д. Л. /С./ в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост върху нива от 1.439 дка, находяща се в строителните граници на Д., м. "С. ", представляваща част от имот № 156, кад. лист 735 от кадастрален план, изработен през 1950 г., от която 289 кв. м попадат в УПИ II-231 в кв. 2. Твърдението на ищцата е било, че спорната площ не е подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като преди влизане в сила на реституционния закон парцелът е бил застроен със сграда при спазване на всички нормативни изисквания. В подкрепа на твърдението си е представила строителен протокол № 34 от 11.08.1960 г., издаден на праводателите й, за определяне на регулациионните граници на парцел II в кв. 2, и за построяване на ограда на същия, както и позволителен билет № 184 от 28.07.1962 г. за построяване на сграда върху 35 кв. м. Представено е и писмо, изходящо от отдел "Архитектура" при СГНС, с което собствениците се уведомяват, че по тяхна молба се разрешава строеж на вила в парцел II от кв. 2 в м. "Вилна зона I част- С. Д. ", с максимална квадратура на сградата до 70 кв. и височина етаж и половина. По отношение на първите две писмени доказателства въззивният съд е приел, че те не доказват така разрешеното строителство да е било извършено законосъобразно и съответно на действащите нормативни актове, тъй като ищцата, чиято е доказателствената тежест за установяване на законността на строителството, не е представила строителни планове, протоколи за определяне на строителна линия и ниво и пр. Писмото от отдел "Архитектура" не е обсъждано. В своята практика ВКС последователно приема, че въззивния съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, както и че доказателствата по делото следва да бъдат обсъдени не само поотделно, но и в тяхната взаимна връзка, и че не може да основе изводите си по съществото на спора на избрани от него доказателства или да приеме за недоказан факт от съществено значение, който първоинстанционният съд не е посочил в доклада си по чл. 146 ГПК като нуждаещ се от доказване, ако преди това не е уведомил страните, че го счита за спорен и не им е предоставил възможност да представят доказателства във връзка с него. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е отклонил от тази практика. Преценката на съда относно доказателствената стойност на издадения през 1962 г. позволителен билет за построяване на вилна сграда в собствения на праводателите на ищцата им парцел не е съобразена с естеството на документа и с правното значение, което законът - ЗПИНМ и ППЗПИНМ, му придава във връзка с осъществяване на строителството. Разрешението за строеж е административен акт, който се издава при условия и ред, определени в благоустройствения закон. Фактът на неговото издаване предполага, че са били спазени нормативно установените изисквания за разрешаване на строежа. Съгласно чл. 189 и сл. ППЗПИНМ, разрешението за строеж се издава по писмено искане на инвеститора/ собственика на имота или лицата, които имат право да строят в чужд имот/ въз основа на утвърден архитектурен проект. Издаването на разрешение за строеж включва и преценката на компетентния административен орган за съобразяване на строежа с предвижданията на застроителния и регулационния план. В разрешението се описва обектът, за който то се отнася, и се посочват условията, които трябва да се спазят във връзка с изпълнението на строителството. Съгласно чл. 66д ЗПИНМ, строежи на държавата, обществените организации и частни лица могат да се извършват само ако са разрешени съгласно правилника за приложение на закона и други действащи разпоредби. Когато строежът е извършен въз основа на дадено разрешение за строеж, и доколкото не е установено то като административен акт да е нищожно или незаконосъобразно, или строежът да е извършен при съществено отклонение от даденото строително разрешение или одобрения архитектурен проект, следва да се приеме, че е законен. По смисъла на чл. 10, ал. 13 във връзка с чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, пречка за възстановяване на собствеността върху бивши земеделски имоти, включени в границите на населените места и предоставени на трети лица, е наличието на сграда, построена при спазване на всички нормативни изисквания. При липса на легална дефиниция на понятието "всички нормативни изисквания", и с оглед разпоредбата на § 1 д ППЗСПЗЗ, съгласно която спазването на всички нормативни изисквания при построяването на сградите по смисъла на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ се удостоверява от органите, компетентни да одобряват проекта и да разрешават строителството на сградата, в съдебната практика безпротиворечиво се приема, че изключението визира "законно построена сграда" съобразно съдържанието на това понятие, вложено от благоустройствените закони. В тази връзка релевантни към преценката за законност на сградата в хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ са обстоятелствата дали за нея са били издадени необходимите строителни книжа, дали строежът е осъществен в съответствие с тях и дали отговаря на строителните правила и норми по време на изграждането Допуснатото от въззивния съд нарушение на процесуалните правила при преценка на доказателствата по делото е съществено, тъй като е довело до необоснован извод за недоказаност на твърдението на ищцата, че сградата е построена при спазване на всички нормативни изисквания. От гледна точка на формалните изисквания за осъществяване на строителството меродавно е наличието на разрешение за строеж, защото издаването му предполага одобрен архитектурен проект и че са били налице изискванията на закона за разрешаване на строителството. След като по делото е безспорно установено, че за сградата има издадено разрешение за строеж, непредставянето на протокол за определяне на строителна линия и ниво като част от необходимите строителни книжа не е достатъчно строежът да се квалифицира като незаконен. За да разреши въпроса за законността на сградата въззивният съд е следвало да изясни дали тя е изградена в съответствие с издаденото разрешение за строеж и със строителните правила и норми по време на изграждането й. Тези обстоятелства, които са от съществено значение за изхода на спора, не са включени в предмета на доказване с доклада на първоинстанционния съд, и за тях на страните не са давани указания, поради което въззивният съд не е имал основание с постановяване на решението си да възложи на ищцата неблагоприятните последици от недоказването им, без преди това да е обявил същите за нуждаещи се от доказване и да е дал възможност за ангажиране на съответните доказателства. По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно- постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да даде указание на страните относно релевантните за законността на строежа обстоятелства и разпределението на доказателствената тежест, като им даде възможност да ангажират и съответни доказателства. Водим от гореизложеното съдът