Решение № 3720 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6297/2011 г.

Решение № 3720 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6297/2011 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Областна дирекция "Земеделие" Смолян представляван от юрисконсулт Станислав Павлов против решение № 83 от 16.03.2011 г. на Административен съд Смолян по адм. дело № 700/2010 г. С него се отменя по оспорване от Бойко Илиев Хайтов от с. Вълчан долq Община Баните Заповед № РД - 05 - 75 от 19.10.2010 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Смолян с която се изземва част от имот № 001026 по Картата на възстановената собственост /КВС/ на землище с. Вълчан дол, Община баните, собственост на Държавен поземлен фонд с площ 0.8 дка, НТП - нива от Бойко Илиев Хайтов като незаконосъобразна. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че обжалваната заповед е издадена при спазване на законоустановената форма по чл. 59 АПК и съдържа всички реквизити на административен акт, като неправомерното ползване е установено с констативен протокол. Твърди се и това, че за землището на с. Вълчи дол до момента няма приета кадастрална карта, а за неурбанизираната територия действа карта на възстановената собственост, която се поддържа от Общинска служба земеделие - Баните като за процесния имот е черпена информация от последната. Твърди се и това, че имота е индивидуализиран по площ и граници и скицата е приложена към протокола за прегледност и няма законово вменено задължение да се заснема и нанася ползването, тъй като същото е неправомерно, а и самият ползвател е посочил границите на имота които ползва. Жалбата се поддържа и с доводи подробно изложени в писмен вид. Ответникът, Бойко Илиев Хайтов не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като с оспорената заповед са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Директорът на Областна дирекция "Земеделие" не е изпълнил задължението си да установи неправомерното ползване на имота. Установено е със заповедта, че площта на нивата от ДПФ е 0.8 дка, а СТЕ е установила, че е 1.1 дка. Несъответствията на иззетата земя доказва факта на неустановяване на фактическото положение преди издаване на административния акт. Липсват и фактическите и правни основания за издаване на заповедта като индивидуален административен акт - нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посоченото правно основание по чл. 34, ал. 8 ЗСПЗЗ сочи правомощието за издаване на заповедта, но не и правното основание за изземване на имота. Ответната страна не е била уведомена за започване на административно производство, нито е дадена възможност да се запознаят с материалите по делото - нарушение на чл. 34, ал. 1 от АПК. Нарушени са административно производствените правила от административния орган. Предвид изхода на делото, правилно са определени разноските по делото като дължими от Областна дирекция "Земеделие" - Смолян. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Административният съд е бил сезиран с жалба от Бойко Илиев Хайтов срещу Заповед № РД-05-75/19.10.2010 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Смолян с която на основание чл. 34, ал. 8 ЗСПЗЗ се изземва част от имот № 001026 по КВС на землище с. Вълчан дол, Община Баните собственост на Държавен поземлен фонд с площ от 0.8 дка НТП нива при описани граници. Според приложената скица и решение на Общинска служба по земеделие имотът е държавна собственост - част от Държавен поземлен фонд. От заключението на съдебно техническата експертиза е установено, че имотът по приложената скица означен от комисията е с площ от 1.1 дка. Съдът е установил, че административният орган не е изпълнил процедурата по чл. 26 и чл. 35 АПК преди издаването на заповедта, като е допуснато и нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК поради което я е отменил като незаконосъобразна. Постановеното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Направеното позоваване в касационната жалба на чл. 47, ал. 8 ППЗСПЗЗ по принцип е правилно, но изпълнението на процедурата по издаването на заповедта по чл. 34, ал. 8 ЗСПЗЗ е безспорно, че не е била изпълнена. При започване на административното производство административният орган следва да уведоми заинтересованото лица за него и да му даде възможност да се запознае с материалите по преписката, включително да направи възражения и да представи своите доказателства. След обсъждането на всички събрани доказателства се издава заповедта по чл. 34, ал. 8 или се отказва издаването й. Това има предвид и законодателят с нормата на чл. 47, ал. 9 ППЗСПЗЗ, в която е посочено, че следва да се установи неправомерно ползване на земи от ДПФ. На следващо място в касационната жалба се сочи, че за процесната земя е в действие картата на възстановената собственост от която са изведени данните за собствеността. По възражението на жалбоподателя, че за имота са плащани данъци е възможно да има и спор за собственост върху част от земята, която да е включена неправилно към имота включен в ДПФ. Тези въпроси не са изяснени и правилно съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на административно производствените правила и на материалния закон. В нея е посочено само правното основание за издаването й, но не и фактите и обстоятелствата от които административният орган черпи правомощието си да издаде заповедта. При издавеното на заповедта по ал. 8 на чл. 34 ЗСПЗЗ следва да се спази изискването, предвидено в ал. 1 на същия член. Направеното възражение за присъдените разноски е неоснователно. Административният орган като е издал една незаконосъобразна заповед е станал причина за подаване на жалбата и започване на съдебно административното производство. Той дължи и сторените от жалбоподателя разноски, своевременно поискани и доказани. Разпоредбата на § 16 ПЗР на ЗСПЗЗ се отнася за държавната такса, а не за разноските. По изложените съображения при постановяване на решението си съдът не е допуснал твърдяното в касационната жалба нарушение, съставляващо касационно основание за отмяна, поради което е правилно и постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение