Решение № 4014 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 994/2011 г.

Решение № 4014 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 994/2011 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 13, ал. 8 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с чл. 58, ал. 1 от АПК. Образувано е по жалба на "Черноморска технологична компания" АД (" ЧТК" АД) гр. Варна, срещу мълчаливия отказ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКВЕР) да се произнесе по нейно искане вх. № Е-15-24-34/2. 11. 2010 г., с което да се постанови принадлежност към разпределителната мрежа на " ЧТК" АД Варна на територията на регион "Мизия" на газопровод от ГРС Плевен с дължина 7 км., изграден за газификацията на "Холсим България" АД гр. Плевен, бивш Циментов завод Плевен и на "Рубин" АД Плевен, бивш Стъкларски завод гр. Плевен, заедно с отклоненията и съоръженията към него, да се признае на посочените енергийни обекти и съоръжения статут на елементи от разпределителната мрежа на дружеството и даде задължителни предписания за използването им. Твърденията в жалбата са за незаконосъобразност на мълчаливия отказ като постановен в нарушение на чл. 13, ал. 2 от ЗЕ, според който Комисията по исканията във всички случаи се произнася с мотивирани решения, от където и извода, че е налице императивно изискване на специалния закон за изрично произнасяне по искането. На това основание се твърди за незаконосъобразност на мълчаливия отказ и се прави искане за отмяната му с връщане на административната преписка на ДКВЕР за изрично произнасяне с определянето на срок за това. Ответника по делото ДКВЕР чрез процесуалните си представители в съдебно заседание и в представеното писмено становище изразяват становище за неоснователност на жалбата по изложените в нея съображения. Заинтересованата страна "Булгартрансгаз" ЕАД София чрез представителя си в съдебно заседание изразява също становище за неоснователност на жалбата. Съображения в същата насока изразява и процесуалния представител на "Яна" АД гр. Бургас. Заинтересованите страни "Булгаргаз" ЕАД София и " Рубин" АД Плевен, не вземат становище по жалбата. "Черноморска технологична компания" АД Варна на 2. 11. 2010 г. е депозирала пред ДКВЕР искане вх. № Е-15-24-34, с което на основание чл. 21, т. 10 от ЗЕ е поискала Комисията да приеме решение, с което да постанови принадлежност към разпределителната мрежа на "ЧТК" АД на територията на регион "Мизия" на газопровод от ГРС Плевен с дължина 7 км, изграден за газификацията на "Холсим България" АД, бивш Циментов завод гр. Плевен и на "Рубин" АД, бивш Стъкларски завод гр. Плевен, ведно с отклоненията и съоръженията към него, да признае на посочените енергийни обекти и съоръжения статут на елементи от разпределителната мрежа на дружеството и Комисията да даде задължителни предписания за използването им. С искане вх. № Е-15-24-35/2. 11. 2010 г., "ЧТК" АД Варна на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ е поискала от ДКВЕР да постанови решение, с което да даде задължителни писмени указания на "Булгаргаз" ЕАД София да преустанови доставката на природен газ за "Яна" АД-завод в гр. Плевен. С искане вх. № Е-15-24-36/2. 11. 2010 г. "Черноморска технологична компания" АД Варна на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ е поискала он ДКВЕР да постанови решение, с което да даде задължителни писмени указания на "Булгартрансгаз" ЕАД да преустанови присъединяването и/или достъпа на "Яна" АД гр. Бургас-завод в Плевен до преносимата мрежа чрез присъединителния газопровод от ГРС Плевен, както и да не допуска присъединяването на потребители към преносната мрежа чрез използване на изградени преки връзки на други потребители. По искането на жалбоподателя с вх. № Е-15-24-34/2. 11. 2010 г. ДКВЕР не е отговорила в срока по чл. 57, ал. 1 от АПК, поради което и на основание чл. 58, ал. 1 от АПК жалбоподателя е счел, че е налице мълчалив отказ от произнасяне по искането, поради което и на основание чл. 149, ал. 2, във връзка с чл. 57, ал. 5 от АПК и чл. 13, ал. 8 от ЗЕ е оспорила законосъобразността на същият пред Върховния административен съд. С писмо изх. № Е-15-24-34/28.12. 2010 г. ДКВЕР е приела за неоснователни исканията на "Черноморска технологична компания" АД, против "Булгаргаз" ЕАД София за нарушаване на условията за осъществяване на лицензионната дейност за пренос на природен газ и против "Булгаргаз" ЕАД за нарушаване на условията за осъществяване на лицензионната дейност за обществената доставка на природен газ. Със същото писмо относно искането на жалбоподателя за принадлежността на газопроводи и прилежащите им уредби към газоразпределителната мрежа на обособена територия "Мизия" ДКВЕР е приела, че не е налице необходимост от произнасяне, тъй като присъединителните газопроводи по смисъла на чл. 197, ал. 2 от ЗЕ, не са елементи от газоразпределителната мрежа, с което по същество се е произнесла по искането му с вх. № Е-15-24-34/2. 11. 2010 г. При наличието на последващ изричен отказ на ДКВЕР по искане вх. № Е-15-24-34/2. 11. 2010 г. от 28.12.2010 г. Върховния административен съд намира, че настоящата жалба е подадена в установения в чл. 149 от АПК срок, поради което е процесуално допустима. От доказателствата по делото се установява следното: Със заявлението си вх. № Е-15-24-34/2. 11. 2010 г. жалбоподателя е направил искане до ДКВЕР същата да се произнесе с решение, с което да даде задължителни писмени указания на "Булгартрансгаз" ЕАД да преустанови присъединяването и/или достъпа на "Яна" АД гр. Бургас-завод в Плевен до преносимата мрежа чрез присъединителния газопровод от ГРС Плевен, както и да не допуска присъединяването на потребители към преносната мрежа чрез използване на изградени преки връзки на други потребители. С горното искане жалбоподателя изрично е посочил, че в индустриалната зона на гр. Плевен от 1975 г. е изграден пряк газопровод от Газорегулаторна станция ( ГРС) Плевен с дължина 7 км за газификацията на " Холсим България" АД, бивш Циментов завод Плевен и на "Рубин" АД, бивш Стъкларски завод Плевен. Твърди се с искането, че през 2005 г. "Булгартрансгаз" ЕАД е разрешило на "Яна" АД- завод в гр. Плевен да се присъедини към преносната мрежа, като захранването се извърши от съществуващата измервателна линия от ГРС Плевен за "Плевенски цимент" АД (бивш Циментов завод гр. Плевен) а понастоящем "Холсим България" АД и разпределителния газопровод за "Рубин" АД и "Ейч Ви Ей Си" АД. Твърдял е още, че след въвеждането в експлоатация на газопровода към него са били присъединени и други потребители, при което с присъединяването на повече от един потребител към присъединителния газопровод, същият е изгубил качеството си на пряк газопровод, който газопровод с всички отклонения от него придобива характеристиката на газоразпределителна мрежа по смисъла на на § 1, т. 9 от ДР на ЗЕ. Като такава с отклоненията и съоръженията към нея тя е станала част газоразпределителната мрежа на територията на обособен район "Мизия" и "Черноморска технологична компания" АД Варна като газоразпределително дружество лицензиант на за тази територия, в съответствие с чл. 160 от ЗЕ има правото да оперира, експлоатира и развива тези обекти и съоръжения. В противоречие на чл. 43, ал. 2 от ЗЕ е според жалбоподателя съществуването на паралелна разпределителна мрежа на територията на същия район, тъй като според цитираната разпоредба за една обособена територия се предоставя само една лицензия за разпределение на природен газ. Според него с разпоредбата на чл. 197, ал. 7 от ЗЕ се установява задължение за пряко присъединените към преносната мрежа потребители, каквито първоначално са били Циментов завод Плевен, в последствие "Холсим България" АД и Стъкларски завод Плевен, понастоящем "Рубин" АД да предоставят достъп през собствените си съоръжения, но на съответното газоразпределително предприятие за обособения регион, каквото в случая се явява "ЧТК" АД. "Булгартрансгаз" ЕАД е обществен доставчик а не разпределително предприятие и като такъв няма право на достъп до тези съоръжения и чрез тях да доставя газ на трети лица. С оглед на това е направил искане ДКВЕР да издаде решение, с което да постанови принадлежността към разпределителната мрежа на "ЧТК" АД на територията на регион "Мизия" на газопровод от ГРС Плевен с дължина 7 км, изграден за газификацията на "Холсим България" АД- завод в гр. Плевен (бивш Циментов завод гр. Плевен) и на "Рубен "АД (бивш Стъкларски завод-гр. Плевен) заедно с отклоненията и съоръженията към него, да признае на посочените енергийни обекти и съоръжения статут на елементи от разпределителната мрежа на дружеството и даде задължителни предписания за използването им. В определения от закона срок по чл. 57, ал. 1, във връзка с ал. 6 от АПК и чл. 30, ал. 2 от Устройствения правилник на ДКВЕР и нейната администрация, административния орган не се е произнесъл по искането, поради което пред Върховния административен съд е обжалван мълчаливият й отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Върховния административен съд намира подадената жалба срещу мълчаливия отказ на ДКВЕР за неоснователна. Безспорен по делото е въпросът, че през 1975 г. за нуждите на тогавашните Циментов завод Плевен и Стъкларски завод гр. Плевен в индустриалната зона на гр. Плевен е изграден пряк газопровод с дължина 7 км. от ГРС Плевен за газификацията на горните предприятия. Установено е, че след изграждането на газопровода, към него въз основа на сключени договори между "Булгаргаз" ЕАД като комбиниран оператор и други потребители, последните са присъединени към съществуващите присъединителни газопроводи и съоръжения към тях за ниско налягане. Съществуващите присъединителни газопроводи и съоръжения към тях за ниско налягане собственост на промишлени потребители и присъединени към тях други потребители на обособена територия "Мизия" са изградени преди издаването на лицензия за разпределение на природен газ на "Черноморска технологична компания" АД Варна. При тези обстоятелства Върховния административен съд намира мълчаливия отказ за законосъобразен. Изграденият през 1975 г. газопровод от ГРС Плевен за газификацията на тогавашните Циментов и Стъкларски заводи е имал характеристиката на "пряк газопровод", След присъединяването към него на други небитови потребители на природен газ в една обща точка към газопреносната мрежа същият е добил характеристиката на "присъединителен газопровод". "Присъединителния газопровод" по смисъла на § 1, т. 45 от ДР на ЗЕ е съвкупност от газопроводи и съоръжения към тях, свързващ преносната мрежа с небитов потребител на природен газ. Касае се до съвкупност от газопроводи и съоръжения към тях, присъединени в обща точка към газопреносната мрежа, свързващи към нея един или повече потребители на природен газ. Присъединителните газопроводи в съответствие с разпоредбата на чл. 197, ал. 2 от ЗЕ, не са елементи на газоразпределителната мрежа, която според § 1, т. 9 от ДР на ЗЕ е местна или регионална система от газопроводи с високо, средно или ниско налягане и съоръженията към тях за разпределение на природен газ до съответните потребители на определена с лицензия територия. Газоразпределителното дружество в съответствие с чл. 24, ал. 2 от Наредба № 7/9.06.2004 г. за присъединяване към газопреносната и газразпределителните мрежи на министерството на енергетиката и енергийните ресурси става собственик на онези отклоненията и съоръженията за присъединяване към разпределителната мрежа, които то е изградило. То извършва разпределение на природен газ по газоразпределителната мрежа от изходи на газизмервателни станции или от изходи на газрегулиращи станции на преносната мрежа до газоизмервателния уред при потребителя. В съответствие с чл. 171 от ЗЕ газоразпределителното дружество осигурява управлението и надеждното функциониране на разпределителната мрежа; разпределението на природен газ по разпределителната мрежа и отчитането му; поддържането на обектите и съоръженията от разпределителната мрежа в съответствие с техническите изисквания; развитието на разпределителната мрежа в съответствие с прогнозите за потребление на природен газ, приети от комисията, и извън тях, когато е икономически обосновано и поддържането и развитието на спомагателните съоръжения и мрежи за разпределение на природен газ. То е длъжно да предостави достъп при условията на равнопоставеност до разпределителните си мрежи на лицата, отговарящи на условията, определени в правила, приети от комисията. В съответствие с изложеното по-горе, правилен и в съответствие с изискванията на Закона за енергетиката и Наредба № 7/9.06.2004 г. е мълчаливия отказ на ДКВЕР да се произнесе с решение по искане вх. № Е-15-24-34/2. 11. 2010 г. на "Черноморска технологична компания" АД Варна, с което да постанови принадлежността към газоразпределителната мрежа на "ЧТК" АД Варна на територията на обособен регион "Мизия" на газопровод от ГРС Плевен с дължина 7 км, изграден за газификацията на "Холсим България" АД- завод в Плевен, бивш Циментов завод гр. Плевен и на "Рубин" АД, бивш Стъкларски завод гр. Плевен, ведно с отклоненията и съоръженията към него и се признае на посочените енергийни обекти статут на елементи от газразпределителната мрежа на дружеството и се дадат задължителни предписания за изпълнението им в това отношение. Подадената жалба срещу него е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд- четвърто отделение