Решение № 13707 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9182/2012 г.

Решение № 13707 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9182/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът обжалва решение № 75/6.06.2012 г., постановено по адм. д. № 52/2012 г. на Пернишкия административен съд, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-31/26.01.2012 г. на изпълняващ длъжността началник на РДНСК - Северен югозападен район, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Преустройство на помещение в апартамент" № 29, находящ се в УПИ-I, кв. 231 по плана на гр. Перник Наведени са оплаквания за отмяната като неправилно по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответникът не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна, заповедта- предмет на оспорването на посоченото за издаването й основание. Съответни на доказателствата по делото изведени от доказателствата по делото и заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза, възприето от съда като пълно и обосновано за наличие на незаконен строеж, констатиран с констативни актове № П-99/11-1 П-99-11-2 от 11.01.2012 г., чийто констатации не опровергани, както в хода на административното производство, а така също и пред съда. Установено е по безспорен начин, че преустройството, представляващо премахване на преградна стена, обособяване на самостоятелен санитарен възел и изпълнение на водопроводна и канализационна инсталация от 8.5 м през общите части на сградата е извършено без необходимото разрешение за строеж изискуем се по смисъла на чл. 148, ал. 1 ЗУТ и не попада в изключенията по чл. 151 ЗУТ. Налице е била в конкретния случай хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2ЗУТ и законосъобразно е било наредено премахването на незаконното строителство по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Законосъобразни са съображенията, че процесната заповед не е нищожна. Делегирането са правомощия по реда на чл. 21, ал. 1 ЗУТ е допустимо и предвидено в самия нормативен акт, като съдът е обсъдил заповедите на началника на ДНСК от 14.12.2011 г. и 5.11.2011 г. и правилно е прието, че актът е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му, у поради което направените оплакване за нищожност на административния акт е неоснователно. Като е приел изводите за законосъобразност на оспорената заповед, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението е постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение,