Решение № 13411 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8416/2015 г.
ВАСIII отделение10.12.2015 г.докладчик т Ваня Пунева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Георги Гергинов Лозанов срещу Решение № 438 на Министерския съвет на Република България от 12.06.2015 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столичната община, област София, в частта му относно определеното обезщетение за отчуждената част от поземлен имот № 68134.1320.29, находящ се в землището на район "Надежда", кв. Требич, с вид територия - селско стопанство, начин на трайно ползване - ниви. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13411 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8416/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Производството e образувано по жалба на Георги Гергинов Лозанов срещу Решение № 438 на Министерския съвет на Република България от 12.06.2015 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столичната община, област София, в частта му относно определеното обезщетение за отчуждената част от поземлен имот № 68134.1325.29, находящ се в землището на район "Надежда", кв. Требич, с вид територия - селско стопанство, начин на трайно ползване - ниви. В жалбата се поддържа, че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС с оглед характеристиките на имота. Ответникът по жалбата - Министерският съвет, и заинтересованите страни - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, Министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните им представители, поддържат становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че същата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: От събраните по делото доказателства, както и от тези, представени пред административния орган се установи, че с писмо вх. № 04-16-909 от 03.06.2015 г. до министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, председателят на АПИ е поискал да бъде започната процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти за държавна нужда за изграждане на обект: "Път II-18 "Софийски околовръстен път", от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община. Към искането са приложени: заповед № РД-02-15-20 от 20.02.2014 г. на министъра на регионалното развитие, с която е одобрен подробен устройствен план (ПУП) - парцеларен план, която не е оспорена и е влязла в законна сила; решение № 34-ПР/2010 на МОСВ, финансова обосновка, доклад за определяне на съответно равностойно парично обезщетение при отчуждаване, проект на съобщение до средствата за масово осведомяване. Със съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, внесен в МС с писмо изх. № 03-07-76 от 09.06.2015 г. е представен и проект за решение за отчуждаване на имоти - частна собственост за реализиране на държавна нужда - изграждане на посочения обект. С решение на МС № 250 от 25.04.2013 г. обект "Софийски околовръстен път", от км 0+780 до км 6+300 е обявен за такъв с национално значение. На свое заседание, МС е приел Решение № 438 от 12.06.2015 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II - 18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път", от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София. В приложение към точка 1 от решението са описани имотите, които се отчуждават в район Надежда, Столична община, като под номер по ред 13, в раздел "Селскостопанска територия" е посочен и имотът, предмет на оспорването и предвиденият за него размер на обезщетение. С договор № Д-44 от 02.04.2015 г. АПИ е възложила на лицензиран оценител да изготви оценка на имотите, необходими за реализиране на описания обект- Софийски околовръстен път (СОП) от км 0+ 780 до км 6+300. За изпълнение на възложената поръчка, лицензираният оценител е ползвал удостоверения за пазарни аналози, съгласно чл. 32 от ЗДС от Службата по вписванията, като са изискани и взети предвид при оценката сделки, които отговарят на законовите изисквания и отразяват състоянието на пазара за период от една година преди възлагане на оценката, а именно - 02.04.2014 г. до 02.04.2015 г. С Удостоверения изх. № 1880 от 08.04.2015 г. и № 2482 от 14.05.2015 г. са представени вписани сделки за район "Надежда", които в голямата си част след анализ на оценителя съгласно законовите разпоредби се установила, че не са за имоти с подобни на отчуждаваните характеристики, а именно - земеделска територия с начин на трайно ползване - нива. Предвид на тези данни за вписани сделки за район "Надежда", оценителят е определил равностойното парично обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Експертната оценка на лицензирания оценител е предадена на възложителя АПИ с приемо-предавателен протокол от 02.06.2015 г. Посочената цена за имота, предмет на оспорването в настоящето производство, е възприета от административния орган и е определена като обезщетение на собственика на отчуждения имот. По искане на жалбоподателите и за изясняване на обстоятелствата по делото, с определение от 30.07.2015 г. съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната цена на процесния имот. Експертизата е изготвена от вещо лице, което отговаря на изискванията, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС да бъде "оценител на имоти". При изготвяне на експертното заключение, вещото лице е взело предвид предоставените по административната преписка пазарни аналози, тъй като страните не са представили други. Съгласно експертното заключение, вещото лице е посочило размер на обезщетение за отчуждената част от 1,116 дка от цялата обща площ 3,198 дка на имот 68134.1325.29 в размер на 7 008,42 лв., при определена от административния орган оценка в размер на 13 225 лв. По делото е допусната и допълнителна задача към вещото лице, съгласно представени от жалбоподателя пазарни аналози. Допълнителното заключение е депозирано по делото на 12.10.2015 г. и според него няма промяна на установите с основната експертиза стойности на дължимото парично обезщетение. Допълнителното заключение е прието от съда в съдебно заседание по делото от 04.11.2015 г. като вещото лице е уточнило, че всички представени от жалбоподателя аналози са неотносими по време спрямо установяването на пазарната цена на имота с изключение на нотариален акт от 23.12.2014 г,, който обаче е включен в първоначалното заключение. При така установените обстоятелства, от правна страна съдът установи: Оспореното решение е взето от компетентен административен орган и в кръга на неговите правомощия, в установената от закона писмена форма. Оспорен е размерът на определеното обезщетение, като жалбоподателят е поискал изменение на оспорения акт в частта относно размера на определеното обезщетение за процесния поземлен имот. Съгласно чл. 32 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. В случая на собствениците на отчуждения имот е предвидено парично обезщетение за отчуждената част от собствеността. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания - чл. 32, ал. 2 ЗДС. Пазарни цени, съгласно определението на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Няма спор по делото за предназначението на имота, предмет на отчуждаване, че представлява земеделска територия - нива и като такава е отчужден. При принудителното отнемане на собствеността от частно лице по реда на ЗДС за изграждане на национален обект и в случаите, когато обезщетението ще се осъществи чрез парично обезщетение, а не с равностоен имот, целта на законодателя е собственикът на имота да получи като парично обезщетение такъв размер, който да е равностоен като размер на паричната сума, която би получил при свободно предлагане на пазара на този имот. За да се определи размерът на обезщетението следва да се посочат пазарните цени на имоти, които да са с подобни характеристики и да се намират в близост до отчуждавания - чл. 32, ал. 2 от ЗДС. А съгласно § 1а, т. 4 от ДР на ЗДС - имоти в близост до отчуждавания са имотите, които са разположени в един и същ район в големите градове с районно деление, в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания и в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. София е град с районно деление, поради което приложим критерии за имоти в близост до отчуждавания са тези, които се намират в един и същ район. Процесният имот, част от който се отчуждава представлява земеделска територия - земеделска земя - нива, разположени в район Надежда. Ползваните от вещото лице пазарни аналози, които отговарят на законовите изисквания са тези, които са представени с административната оценка. Експертната оценка за справедливата пазарна цена по този вариант на експертизата сочи за цена на отчуждената част от имота на оспорващия в размер, който е по-нисък от определената от административния орган стойност на обезщетението. Предвид на това оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Представените от жалбоподателя пазарни аналози с молбата от 26.10.2015 г. и 03.11.2015 . са неотносими към предмета на доказване по делото с изключение на нотариалния акт от 23.12.2014 г., който е използван при изготвянето на съдебно - оценителната експертиза. Съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, пазарните цени се определят въз основа на сделки, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката (в хода на административното производство). По делото няма спор, че възлагането е направено с договор № Д-44 от 02.04.2015 г., сключен между АПИ (инвеститор на обекта) и избрания лицензиран оценител. Следователно 12 месечния срок по см. на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС обхваща периода 02.04.2014 - 02.04.2015 г. Видно от сега коментираните пазарни аналози, които не са използвани при изготвянето на допълнителното заключение на вещото лице, същите са извън този период: 07.09.2015 г., 14.05.2008 г. и 13.03.2007 г. Обстоятелствата, че жалбоподателят Лозанов е страна по сделките от 07.09.2015 г. и същите са близки по време спрямо датата на възлагане на оценката (02.04.2015 г.) и спрямо датата на постановяване на отчуждителното решение (12.06.2015 г.), са ирелевантни към преценката за законосъобразността на акта. Възражението в тази връзка са неоснователни, тъй като от една страна, законът ясно определя времевите граници за изследване на пазарната цена на имотите, а от друга, защото правилото на 142, ал. 1 от АПК налага, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му - 12.06.2015 г. Неоснователни са възраженията за липса на парично обезщетяване относно неотчуждените части от имота. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗДС, наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, се установява с влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди, или с одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закон. При така изложеното, следва да се посочи, че държавната нужда в случая се определя в териториалния мащаб спрямо засегнатия имот, определен от влязлата в сила заповед № РД-02-15-20 от 20.02.2014 г. на министъра на регионалното развитие, с която е одобрен парцеларния план на Път II-18 "Софийски околовръстен път", засягащ териториите от кв. Требич. По делото няма спор, че парцеларния план засяга частично (1,116 дка) имота и че оставащата част от имота, запазва устройственото си предназначение. В тази връзка, фактът че оставащите в собственост на жалбоподателя 2,082 дка от имота не са отчуждени и не са включени при определяне на дължимото му парично обезщетение не води до извод за порок при издаването на оспорвания акт. Негодността за използване на оставащите в собственост на жалбоподателя части от имота е въпрос, касаещ законосъобразността на заповед № РД-02-15-20 от 20.02.2014 г. на министъра на регионалното развитие, а не на отчуждителното решение на МС. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,