Решение № 390 от 9.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 106/2012 г.

Решение № 390 от 9.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 106/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. З. Й. и Б. Г. Й. срещу решение № 295/2.02.2011 г., постановено по гр. д. № 7599/2010 г. на СГС, ГК, IV "Д" отд., с което е оставено в сила решение от 14.04.2010 г., постановено по гр. д. № 3866/2008 г. на СРС, I ГК, 28 състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от двамата касатори срещу С. Ф. Б. от [населено място] искове с пр. осн. чл. 79 ЗЗД за заплащане на обезщетение от 420 лв. и сумата от 5440 лв. пропуснати ползи за това, че са били лишени от ползването на лек автомобил "Нисан" модел "С.", с ДК № 5969 и сумата от 23.40 лихви по устен договор за изработка на дограма от 2002 г. Присъдени са разноски. В касационната жалба, се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушението на материалния закон и необоснованост, доколкото събраните по делото доказателства не са преценени правилно. Касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Ответникът по касация С. Ф. Б. от [населено място] не взема становище по основателността на касационната жалба. С определение от 15.05.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта в която е оставено в сила решение от 14.04.2010 г., постановено по гр. д. № 3866/2008 г. на СРС, I ГК, 28 състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Г. З. Й. и Б. Г. Й. срещу С. Ф. Б. от [населено място] искове с пр. осн. чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата от 5440 лв. пропуснати ползи поради вероятна недопустимост на решението. Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о. счита, че решението е постановено по нередовна искова молба: От изложеното в исковата молба процесният автомобил е бил предоставен на ответника с оглед изпълнение на поетото от него задължение по устен договор за изработка на дограма с материал на ищците. Доколкото с разпореждане от 20.02.2008 исковата молба е оставена без движение, с молба от 22.02.2008 г. ищците са уточнили, че след изпълнение на 1/3 от поръчката ответникът Б. е поискал и получил владението на лекия автомобил. Посочено е, че съгласно констативен протокол от 21.03.2007 г. ответникът е следвало да върне владението на процесното МПС на ищците в срок до 30.04.2007 г., което не е сторил, поради което от тази дата същият дължи обезщетение за ползите от които ги е лишил. От направеното уточнение не става ясно дали ищците считат и твърдят, че сключения устен договор за изработка е развален поради неговото неизпълнение в пълен обем и с оглед на това ответникът е следвало да върне предадения във връзка с неговото изпълнение лек автомобил. Последното би определило иска като такъв за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД тоест като предявен на извъндоговорно основание. Това обстоятелство не е уточнено както от първата, така и от втората инстанция, като съдилищата са приели, че предявеният иск е с пр. осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Съгл. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК исковата молба следва да съдържа всички обстоятелства, на които се основава иска. Това е изискване за нейната редовност, което от своя страна обуславя допустимостта на образуваното по нея съдебно производство и на постановеното съдебно решение. Доколкото съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, постановеното решение е процесуално недопустимо и следва да се обезсили. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав като при новото разглеждане исковата молба следва да се остави без движение за уточняване в посочения смисъл. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.